Народните поверия и традиции по Поганите дни след Коледа
Българската национална традиция е извънредно богата. Едвам раздигнали коледната софра и би трябвало да се подготвим за така наречен погани дни или мръсни дни. Поганите дни са всички дни от Коледа до Йордановден.
Името на тези мръсни дни в действителност идва от корена на глагола мърся, който няма нищо общо с нечистотия, както мнозина биха си помислили. Всъщност мърся значи престанал да пости, облажил си, и оттова и името - дни, в които не се пости.
Според етимолозите поганите идва от римското paganus - село, край. На българския език то се превежда по-скоро като богохулник, тъй като по това време се е считало, че осъществяваните традиции не са християнски, а са езически, погански, нечисти или мръсни.
Българите обаче са намерили и друго пояснение - назовават тези дни некръстени, тъй като Иисус е кръстен от Йоан Кръстител чак на 7 януари. Те са вярвали, че в тези погани дни родилката Мария и нейният непокръстен наследник Иисус са се намирали в огромна заплаха, преследвани от зли сили, които се мъчат да напакостят на фамилията.
Ето за какво българските суеверия и обичаи по време на поганите дни се свързани преди всчико с противопоставяне на лошотията на върколаци и караконджули.
В тези погани дни на всички е било неразрешено за излизат на открито от среднощ до първи петли. Жените е трябвало да бодърстват и да поддържат избухлив огъня в огнището, с цел да не влязат нечистите сили през комина.
Предците ни са се пазили да не минават през караконджувски сборища и са обграждали домовете си с ленени или конопени въжета, с цел да ги предпазят.
От Коледа до Йордановден по време на поганите дни са били неразрешени късните седенки, не е било позволено да се пие вода нощно време, не са се прали ризи и не са се благи коси, тъй като водата не е кръстена.
Ако по време на поганите дни в фамилията се роди дете, във водата му за къпане се е пускало парещ въглен, с цел да пречисти водата. До денонощие след раждането дамите е трябвало да му изпредат, изтъкат, ушият и облекат риза, с цел да го предпазят от злите сили.
Но една от най-характерните обичаи по Погани дни са точно кукерските и карнавалните традиции и игри. В тях вземат участие най-вече млади мъж, проведени в групи, като всеки един от тях извършва тъкмо избрана роля, има име, характерно облекло и други Те са известни у на с като кукери, василчари, русалии, дедици, джемаларе, сурвискари и други
