Проф. Петров: Очакваме институционална подкрепа за създаването на центрове за ендоваскуларно лечение
„ България прави първите стъпки в построяването на Центрове за лекуване на инсулт. Все още сме при започване на пътя, само че се надяваме да получим поддръжка, а наличието на здравния министър на Балканския ендоваскуларен конгрес, който се организира неотдавна в София, дава вяра, че това ще се случи “. Това сподели пред Bulgaria ON AIR кардиологът проф. Иво Петров.
„ Центровете са значими, защото сърдечносъдовите болести, по-специално миокардният инфаркт и мозъчният инсулт, са убийци на нашето общество. България е една от най-засегнатите страни като болестност и смъртност от мозъчен инсулт. Исхемичният мозъчен инсулт се лекува по най-правилния метод, съгласно последните клинични управления, с навременно ендоваскуларно лекуване, което цели отваряне с катетър на артерията, провокирала исхемичен мозъчен инсулт “, изясни той.
По думите му тази процедура е стартирана от неговия екип преди повече от 15 години.
„ В страни като Швейцария и Германия тя е доста от дълго време открита и там една доста огромна част от хората получават навременно ендоваскуларно лекуване с тромбекстракция и аспирация на тромба, който провокира инсулта. Това беше задачата на сесията, на която имаше светила от Европа и света. Тези международни специалисти бяха поканени от нашия министър да вземат участие в Експертния съвет на Здравното министерство при основаването на тази стратегия за страната ни “, сподели проф. Петров.
По думите му е притеснително, че у нас няма построена тактика, при която лекарите от Спешна помощ да транспортират пациент към тези центрове, без да има междинни звена, които забавят.
„ При мозъчния инсулт времето е живот. Колкото по-кратко време минава от началото на признаците до отварянето на артерията, толкоз по-голям е шансът на пациента освен да бъде избавен, само че и да бъде избавен от неработоспособност. Инсултът е обвързван с сред 15-20% естествена смъртност. Още по-голяма е инвалидността ", разяснява експертът.
Той напомни какъв брой значима е навременната ресусцитация при неочаквана сърдечна гибел. „ Колкото повече минути минават, толкоз по-голям е шансът даже и пациентът да бъде избавен, да остане тежко инвалидизиран или да бъде в кома. Същата взаимозависимост важи и за мозъчните инсулти “, изясни той.
„ Ние сме едни от първенците на европейско равнище в навременното и ефикасно използване на практиката за ранна перкутанна намеса, т.е. намеса с катетър. Всички казват, че сходна процедура би трябвало да бъде приложена и за инсултите. Това би трябвало да бъде приложено и в България “, безапелационен бе той.
Проф. Петров подсети какъв брой е значима предварителната защита.
По думите му Дружеството по кардиология се стреми да наложи създадената Национална стратегия за предварителна защита на сърдечносъдовите болести с проект за използването й. „ Тя е основана с поддръжката на Европейското сдружение на кардиолозите, което е основало стратегия за целия Европейски съюз и ние следваме тези практики. И се надявам, че професионалното изпитание ще срещне институционално, тъй че повече хора да бъдат обхванати от този народен проект.
Множество изследвания демонстрират, че предварителната защита може да понижи честотата на сърдечносъдовите болести, надлежно инвалидността и смъртността от тях. Ние изработихме такава стратегия. Надявам се, че когато бъдат въведени сериозните стратегии за предварителна защита, ще си дадем сметка каква част от мозъчните инсулти и миокардни инфаркти могат да бъдат предотвратени. Има такива средства, обезпечени по Плана за възобновяване и резистентност “, увери кардиологът.
„ У нас се записват близо 40 000 мозъчни инсулта годишно. Най-вероятно най-малко 2/3 от тях са огромни мозъчни инсулти, които са евентуално съдбовни. Именно те са главният таргет за навременна ендоваскуларизация, тъй като при тях се чака огромният % инвалидизация. Когато се вкарат тези стратегии, ще си дадем сметка какъв брой огромна част от тези инфаркти и инсулти могат да бъдат предотвратени “, акцентира проф. Петров.
Той засегна и тематиката за законодателните промени във връзка с оказването на първа помощ.
„ Напредък има, той бе реализиран благодарение на доста сътрудници и на парламентарната Комисия по опазването на здравето по смяната на законодателството за използване на първа помощ с кардиопулмонална ресусцитация и ранна дефибрилация, която изисква слагане тук-там на външни автоматизирани дефибрилатори.
Има съответна норма, която за другите страни е друга, това е въпрос на национална тактика. Например, в страни като Франция, Япония, Италия броят на популацията, за което е нужен един конфигуриран дефибрилатор, се доближава до 2000, само че те са почнали с необятна норма – да вземем за пример на 10 000 души и непрекъснато са стеснявали броя на популацията, както и с площта, на която би трябвало да бъде конфигуриран един дефибрилатор.
Ние сме при започване на пътя. На метростанциите те са към този момент 6, пет инсталирахме с решение на Общинския съвет, един беше дарен. Радвам се, че тази процедура придобива известност, от ден на ден компании подаряват. Надявам се, че както голям брой компании, бензиностанции и други стартират да образоват свои чиновници, тази концепция ще бъда припозната и възприета като идея и от доста други “, сподели проф. Петров.
„ Центровете са значими, защото сърдечносъдовите болести, по-специално миокардният инфаркт и мозъчният инсулт, са убийци на нашето общество. България е една от най-засегнатите страни като болестност и смъртност от мозъчен инсулт. Исхемичният мозъчен инсулт се лекува по най-правилния метод, съгласно последните клинични управления, с навременно ендоваскуларно лекуване, което цели отваряне с катетър на артерията, провокирала исхемичен мозъчен инсулт “, изясни той.
По думите му тази процедура е стартирана от неговия екип преди повече от 15 години.
„ В страни като Швейцария и Германия тя е доста от дълго време открита и там една доста огромна част от хората получават навременно ендоваскуларно лекуване с тромбекстракция и аспирация на тромба, който провокира инсулта. Това беше задачата на сесията, на която имаше светила от Европа и света. Тези международни специалисти бяха поканени от нашия министър да вземат участие в Експертния съвет на Здравното министерство при основаването на тази стратегия за страната ни “, сподели проф. Петров.
По думите му е притеснително, че у нас няма построена тактика, при която лекарите от Спешна помощ да транспортират пациент към тези центрове, без да има междинни звена, които забавят.
„ При мозъчния инсулт времето е живот. Колкото по-кратко време минава от началото на признаците до отварянето на артерията, толкоз по-голям е шансът на пациента освен да бъде избавен, само че и да бъде избавен от неработоспособност. Инсултът е обвързван с сред 15-20% естествена смъртност. Още по-голяма е инвалидността ", разяснява експертът.
Той напомни какъв брой значима е навременната ресусцитация при неочаквана сърдечна гибел. „ Колкото повече минути минават, толкоз по-голям е шансът даже и пациентът да бъде избавен, да остане тежко инвалидизиран или да бъде в кома. Същата взаимозависимост важи и за мозъчните инсулти “, изясни той.
„ Ние сме едни от първенците на европейско равнище в навременното и ефикасно използване на практиката за ранна перкутанна намеса, т.е. намеса с катетър. Всички казват, че сходна процедура би трябвало да бъде приложена и за инсултите. Това би трябвало да бъде приложено и в България “, безапелационен бе той.
Проф. Петров подсети какъв брой е значима предварителната защита.
По думите му Дружеството по кардиология се стреми да наложи създадената Национална стратегия за предварителна защита на сърдечносъдовите болести с проект за използването й. „ Тя е основана с поддръжката на Европейското сдружение на кардиолозите, което е основало стратегия за целия Европейски съюз и ние следваме тези практики. И се надявам, че професионалното изпитание ще срещне институционално, тъй че повече хора да бъдат обхванати от този народен проект.
Множество изследвания демонстрират, че предварителната защита може да понижи честотата на сърдечносъдовите болести, надлежно инвалидността и смъртността от тях. Ние изработихме такава стратегия. Надявам се, че когато бъдат въведени сериозните стратегии за предварителна защита, ще си дадем сметка каква част от мозъчните инсулти и миокардни инфаркти могат да бъдат предотвратени. Има такива средства, обезпечени по Плана за възобновяване и резистентност “, увери кардиологът.
„ У нас се записват близо 40 000 мозъчни инсулта годишно. Най-вероятно най-малко 2/3 от тях са огромни мозъчни инсулти, които са евентуално съдбовни. Именно те са главният таргет за навременна ендоваскуларизация, тъй като при тях се чака огромният % инвалидизация. Когато се вкарат тези стратегии, ще си дадем сметка какъв брой огромна част от тези инфаркти и инсулти могат да бъдат предотвратени “, акцентира проф. Петров.
Той засегна и тематиката за законодателните промени във връзка с оказването на първа помощ.
„ Напредък има, той бе реализиран благодарение на доста сътрудници и на парламентарната Комисия по опазването на здравето по смяната на законодателството за използване на първа помощ с кардиопулмонална ресусцитация и ранна дефибрилация, която изисква слагане тук-там на външни автоматизирани дефибрилатори.
Има съответна норма, която за другите страни е друга, това е въпрос на национална тактика. Например, в страни като Франция, Япония, Италия броят на популацията, за което е нужен един конфигуриран дефибрилатор, се доближава до 2000, само че те са почнали с необятна норма – да вземем за пример на 10 000 души и непрекъснато са стеснявали броя на популацията, както и с площта, на която би трябвало да бъде конфигуриран един дефибрилатор.
Ние сме при започване на пътя. На метростанциите те са към този момент 6, пет инсталирахме с решение на Общинския съвет, един беше дарен. Радвам се, че тази процедура придобива известност, от ден на ден компании подаряват. Надявам се, че както голям брой компании, бензиностанции и други стартират да образоват свои чиновници, тази концепция ще бъда припозната и възприета като идея и от доста други “, сподели проф. Петров.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ