Астрономите признаха: `Злият близнак на Слънцето съществува и идва към нас.`
Астрономите признаха: „ Злият близнак на Слънцето съществува и идва към нас. “Астрономите са нащрек за „ злия “ близнак на Слънцето още от 80-те години на предишния век, когато ученият Ричард Мюлер теоретизира за всеобщите събития на изгубване, които се случват на земята почти на всеки 26 милиона години.Днес откривателите наподобява са все по-близо до разкриването на тази тайнственост.Членовете на научната общественост са добре осведомени с тези събития и е необятно признато, че те са породени от удари на комети и метеорити.Мюлер споделя:„ Тези съвсем постоянни събития са породени от близнака на Слънцето, наименуван Немезида, на гръцката богиня на божественото отмъщение. “През годините, концепцията му става спорна, защото след десетилетия на проучване на небето до в този момент, астрономите не са разкрили диря от звездата.
Според Мюлер, има още една звезда, обикаляща към нашето Слънце на всеки 26 милиона години, на дължина от 1 до 3 светлинни години от нашето Слънце. Може да наподобява, че това е доста надалеч, само че не е толкоз доста в космически мащаб, където звездата Проксима Кентавър, е единствено на 4,2 светлинни години от нас.Когато Немезида се доближава до Слънцето на неправилната си орбита, тя нарушава Облака на Оорт. Той съставлява конгломерат от комети, метеорити и метеори, ситуирани на към 1 светлинна година от Слънцето, навръх ръба на нашата Слънчева система. В резултат на конфликта тези небесни тела се изпращат към вътрешната система.Немезида е разказана като кафяво джудже. С други думи, това е несполучлива звезда, прекомерно дребна, с цел да поддържа нуклеарен синтез, газова, тъмна и мъчно забележима, само че видимо с „ горещо предпочитание “ да разбие всичко, което излезе на пътя й.Не е чудно, че концепцията на Мюлер е обект на съмнение, защото никой не съумява да забележи тази лъжлива звезда, нито да откри сходна звезда на орбита на толкоз огромно разстояние.Но нов математически модел от Калифорнийския университет – Бъркли разкрива тъкмо това. Дори повече, данните демонстрират, че съвсем всяка звезда се ражда с компаньон, а това включва и нашето Слънце.Екипът от астрономи в Бъркли изследва Облака Персей, ситуиран на към 600 светлинни години от нас, с цел да преброи единичните и двоичните звездни системи. Идентифицирани са общо 45 системи с една звезда и 19 системи с двойни звезди.След като проучват разнообразни набори от данни, те стигат до заключението, че необятните двоични системи, където две звезди са на повече от 500 астрономически единици (AU), звездите са по-млади от 500 000 години. Останалите звезди, сред 5 000 000 и 1 милион години, стоят по-близо, на към 200 астрономически единици.
Облакът Персей се появява на небето като черно леке, защото е формиран от компактен газ и прахуляк, който блокира светлината от звездите вътре и зад негоЧетете още: Карта на тъмната материя разкрива, че Галактиките са свързани посредством `мостове`Това изследване е освен това от съвпадане за участващите откриватели, които имат вяра, че са попаднали на галактически модел.Сара Садавой, водещ създател на проучването, отбелязва:„ Това не е виждано или тествано преди, и е супер забавно! Все още не знаем тъкмо какво значи, само че това не е инцидентно и би трябвало да ни каже нещо за метода, по който се образуват необятните двоични системи. “С жадност за спомагателни отговори, екипът прави поредност от компютърни симулации, с цел да очертае няколко сюжета. Данните демонстрират, че всички звезди с маси като тази на Слънцето пораждат като част от необятна двоична система.С течение на времето, към 60 % от тях се разделят и подреждат в системи с една звезда, до момента в който другите се доближават и се трансформират в тесни двоични системи.Въпреки, че до момента не са открити следи от Немезида, това демонстрира, че Слънцето има „ скитащ злобен “ близнак, който „ дебне “ оттатък Слънчевата система, някъде в Млечния път.Стивън Сталър, съавтор на проучването, споделя:„ Казваме, да, и евентуално Немезида съществува от дълго време. Проведохме серия от статистически модели, с цел да забележим дали можем да отчетем относителните популации на млади единични звезди и двоични системи на всички разделения в молекулния Облак на Персей.И единственият модел, който може да възпроизведе данните, е този, при който в началото се образуват всички звезди като необятни двоични системи. След това тези системи или се свиват, или се разпадат в границите на един милион години. ”Според последния отчет от 2020 година за притеснителни обекти, които се насочват към вътрешната Слънчева система, „ можем да чакаме конфликт по-скоро “.Изследването е налично онлайн и скоро ще бъде включено в месечните вести на Кралското астрономическо общество.Следвайте ни …
Според Мюлер, има още една звезда, обикаляща към нашето Слънце на всеки 26 милиона години, на дължина от 1 до 3 светлинни години от нашето Слънце. Може да наподобява, че това е доста надалеч, само че не е толкоз доста в космически мащаб, където звездата Проксима Кентавър, е единствено на 4,2 светлинни години от нас.Когато Немезида се доближава до Слънцето на неправилната си орбита, тя нарушава Облака на Оорт. Той съставлява конгломерат от комети, метеорити и метеори, ситуирани на към 1 светлинна година от Слънцето, навръх ръба на нашата Слънчева система. В резултат на конфликта тези небесни тела се изпращат към вътрешната система.Немезида е разказана като кафяво джудже. С други думи, това е несполучлива звезда, прекомерно дребна, с цел да поддържа нуклеарен синтез, газова, тъмна и мъчно забележима, само че видимо с „ горещо предпочитание “ да разбие всичко, което излезе на пътя й.Не е чудно, че концепцията на Мюлер е обект на съмнение, защото никой не съумява да забележи тази лъжлива звезда, нито да откри сходна звезда на орбита на толкоз огромно разстояние.Но нов математически модел от Калифорнийския университет – Бъркли разкрива тъкмо това. Дори повече, данните демонстрират, че съвсем всяка звезда се ражда с компаньон, а това включва и нашето Слънце.Екипът от астрономи в Бъркли изследва Облака Персей, ситуиран на към 600 светлинни години от нас, с цел да преброи единичните и двоичните звездни системи. Идентифицирани са общо 45 системи с една звезда и 19 системи с двойни звезди.След като проучват разнообразни набори от данни, те стигат до заключението, че необятните двоични системи, където две звезди са на повече от 500 астрономически единици (AU), звездите са по-млади от 500 000 години. Останалите звезди, сред 5 000 000 и 1 милион години, стоят по-близо, на към 200 астрономически единици.
Облакът Персей се появява на небето като черно леке, защото е формиран от компактен газ и прахуляк, който блокира светлината от звездите вътре и зад негоЧетете още: Карта на тъмната материя разкрива, че Галактиките са свързани посредством `мостове`Това изследване е освен това от съвпадане за участващите откриватели, които имат вяра, че са попаднали на галактически модел.Сара Садавой, водещ създател на проучването, отбелязва:„ Това не е виждано или тествано преди, и е супер забавно! Все още не знаем тъкмо какво значи, само че това не е инцидентно и би трябвало да ни каже нещо за метода, по който се образуват необятните двоични системи. “С жадност за спомагателни отговори, екипът прави поредност от компютърни симулации, с цел да очертае няколко сюжета. Данните демонстрират, че всички звезди с маси като тази на Слънцето пораждат като част от необятна двоична система.С течение на времето, към 60 % от тях се разделят и подреждат в системи с една звезда, до момента в който другите се доближават и се трансформират в тесни двоични системи.Въпреки, че до момента не са открити следи от Немезида, това демонстрира, че Слънцето има „ скитащ злобен “ близнак, който „ дебне “ оттатък Слънчевата система, някъде в Млечния път.Стивън Сталър, съавтор на проучването, споделя:„ Казваме, да, и евентуално Немезида съществува от дълго време. Проведохме серия от статистически модели, с цел да забележим дали можем да отчетем относителните популации на млади единични звезди и двоични системи на всички разделения в молекулния Облак на Персей.И единственият модел, който може да възпроизведе данните, е този, при който в началото се образуват всички звезди като необятни двоични системи. След това тези системи или се свиват, или се разпадат в границите на един милион години. ”Според последния отчет от 2020 година за притеснителни обекти, които се насочват към вътрешната Слънчева система, „ можем да чакаме конфликт по-скоро “.Изследването е налично онлайн и скоро ще бъде включено в месечните вести на Кралското астрономическо общество.Следвайте ни …
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ