Откриха фрагмент от планета, преживяла звезден апокалипсис
Астрономи се натъкнаха на дребна планета (или астероид) в орбитата към бяло джудже. Въпреки че обектът съставлява дребна и доста плътна отломка от нещо по-голямо, което е било раздрано по време на гибелта на близката звезда, астрономите са сюрпризирани, че изобщо е оживяло.
Д-р Кристофър Мансър от Университета на Уоруик е изучавал диска, обкръжаващ SDSS J122859.93+104032.9 – бяло джудже на 410 светлинни години от нас. Около ¼ от белите джуджета имат сходни дискове. Те са формирани от парчета, които най-вероятно в миналото са били част от планети, унищожени при експлоадирането на звездата и превръщането й в бяло джудже.
В този съответен случай Gran Telescopio Canarias разкрива пръстен от газ в границите на самия диск. Разпределението му ни подсказва, че той се движи зад обект, който не можем да забележим (досущ като опашката на комета). На обекта са му нужни малко повече от 2 часа, с цел да приключи своята орбита.
Мансър написа в научния вестник Science, че това „ невидимо “ тяло може да бъде всичко – от 1-килмоетров метеорит до планета джудже с широчина няколкостотин километра. Не е ясно дали продължава да се разпада (което е довело и до прахта) или това, което виждаме, е артикул на конфликта сред обекта и праховите частици в диска.
Бялото джудже е фаза от живота на звезда, която към този момент е изчерпала своя ресурс от водородно гориво и е минала през стадия на червен колос, разпръсквайки своята материя в близост. Този развой е къс - за интервал от 1000 години. На мястото на звездата остава доста горещото й ядро - това е бялото джудже. То е доста по-плътно по отношение на своя предходник. В случая с SDSS J122859.93+104032.9 – този обект съдържа към 1/3 от истинската маса. Той обаче е толкоз дребен, че орбитата на така наречен планетезимал е съвсем напълно в границите на размера, който тогавашната звезда е заемала.
Очевидно това, което е образувало газа, се е намирало в доста по-далечна орбита. Най-вероятно гравитационните взаимоотношения с външните планети го е избутало до сегашната му орбита.
Оцеляването на планетезимала ни подсказва и каква е неговата комбинация. „ Гравитацията на бялото джудже е извънредно мощна – 100 000 пъти по-силна от тази на Земята. Съответно един елементарен метеорит ще бъде раздран от гравитационните сили, в случай че се приближи прекалено много до бялото джудже “, споделя Мансър. За да оцелее, даден галактически обект би трябвало да бъде изключително компактен – със здрава вътрешна конструкция. Според Мансър и неговите сътрудници най-вероятно става дума за комбинация от желязо и никел.
Източник: IFLScience
