Арт“ е едно от най-дълголетните сценични произведения на Ясмина Реза

„ Арт “ е едно от най-дълголетните театрални творби на Ясмина Реза и по света, и у нас. Пиесата е играна рекорден брой пъти, има какви ли не награди, а измежду изпълнителите са Алек Болдуин и Шон Конъри.
  Трябва да отбележа, че родните им сътрудници – Владимир Пенев, Атанас Атанасов и Иван Петрушинов, въобще не им отстъпват по гений и меродавност. И тримата наподобяват по този начин, като че ли са органично свързани с героите си и сами наподобяват на тях.
  Арт стартира с една привидно банална обстановка – Серж си е купил картина, безумно скъпа, от съвременен художник, която в действителност е просто едно бяло платно. Приятелят му Марк му се подиграва, а общият им другар Иван се пробва да ги сдобри и да отклони тематиката от такава незначителна нелепост като разногласието към една картина. Картината обаче е единствено предлог, който извежда на напред във времето размишленията на тримата за изкуството, живота, любовта и другарството. Най-вече последното. Първата половина на пиесата ми беше леко скучна, само че като се замисля тъкмо по този начин е с всички другарства – следени в профил са малко досадни за външните хора, които не са наясно нито с характерите, нито с взаимоотношенията, нито с насъбраните с годините усеща или обиди. Затова пък във втората част на спектакъла всичко това става безусловно ясно, разказано занимателно и мъдро. Много показателно е, че хората в залата се смееха на напълно разнообразни места, тъй като всеки намира занимателното в разнообразни обстановки, съгласно личния си опит и показа. Факт е обаче, че имаше доста смях и спонтанни аплодисменти, от което тримата артисти просто надминаха себе си.
  Не очаквайте тази история да ви разкрие някакви непостижими секрети за другарството, само че по тази причина пък ще ви подсети за прощален път, че приятелите са най-удивителните хора в живота ни, тъй като наличието им задава границите на нашия свят – и положителните, и неприятните.