Какви са шансовете Арсенал да изпревари Манчестър Сити за титлата в Англия?
Арсенал сега се намира на 1 място в британската Висша лига с 34 точки след 13 изиграни мача. Това е на процедура 1/3 от сезона, което исторически видяно значи, че би следвало клубът да е главен любимец за трофея в края на сезона. Манчестър Сити обаче остава главният кандидат за купата, без значение че изостава с 2 точки в подреждането. На процедура всеки разумен футболен ентусиаст може да изброи куп аргументи, за какво „ жителите “ ще са на върха още веднъж в края на май 2023 година Футболът в това време нямаше да е толкоз велика игра, в случай че всичко се решаваше след един обществен спор.
Нека се върнем към сезон 2015/16. Това се оказа една от най-шокиращите години в историята на футбола въобще, тъй като в конкуренцията на милиардерите от Манчестър Сити, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Арсенал и Тотнъм не различен, а скромният отбор на Лестър Сити се пребори за купата в шампионата. Споменът към момента е свеж, когато седмица след седмица футболни специалисти от целия свят, в това число и наша скромна благосклонност, предвидиха, че в този момент е моментът „ лисиците “ да се сгромолясат и едвам да опазят мястото си в топ 4. Това „ в този момент “ обаче се отлагаше кръг след кръг, до момента в който най-после чудото не стана факт и Лестър се трансформира в актуалния Давид, който победи освен Голиат, само че цяла войска от колоси. Немислимото тогава стана действителност и футболните анализатори по цялото земно кълбо получиха такава мощна отрезвителна плесница, че към този момент няма уважаващ себе си специалист в спорта, който с лека ръка да жигосах нещо във футбола за невероятно.
Съвременният футбол се оказва зависим от ден на ден на статистиката. Затова се обръщаме към цифрите, с цел да чуем тяхното мнение по въпроса с възможностите на Арсенал за шампионската купа във Висшата лига.
Снимка: БГНЕС
Даниел Тейлър от The Athletic се е постарал да направи информация за точковия актив на „ топчиите “ и по какъв начин в предишното са се представяли други сходни клубове. Оказва се, че 34-те точки в този стадий на сезона са били минималното достижение на ред други тимове през годините. Манчестър Юнайтед през сезон 1993/94, Челси през 2005/06, Юнайтед през 2006/07, Манчестър Сити през 2011/12, 2017/18 и 2018/19 и Ливърпул през 2019/20 са все прародители, които събират сред 34-37 точки след 13 кръга, с цел да станат в последна сметка първенци в края на сезона. Единствено Нюкасъл през 1995/96 финишира на второ място след един от най-сензационните обрати в историята на Висшата лига, когато „ алените дяволи “ стигат до оценката в изумителен заключителен взлом. В този ред на мисли Арсенал има всички учредения, с цел да претендира, че след към 6-7 месеца ще се поздрави с първа купа от 19 години насам.
Позволете ни да допуснем, че и вие сте измежду хората, които цъкат в възмущение, когато слушат мненията по Diema Sport, с цел да научат следващата безсмислена статистика. Веднъж-дваж месечно обаче има някои неща, които си костват да бъдат маркирани. Една от не до там безсмислените статистики от малкия екран е, че Микел Артета е сложил връх в историята на Арсенал с точковия си актив сега. Дори великият Арсен Венгер не е събирал 34 пункта след 13 срещи, без значение, че има един цялостен сезон без позволено проваляне под името си. Испанският управител на отбора може да се похвали, че е вдигнал летвата на нова височина. Това би трябвало да му носи известно самочувствие, че работата, която прави дава действителен резултат.
„ Лондончани “ могат да се похвалят с още нещо, което им липсваше в миналите десетина години, а точно добър баланс в дербитата с водещите клубове. От началото на сезон 2022/23 видяхме по какъв начин прекланят глави тимове от ранга на Челси (0:1), Ливърпул (3:2) и Тотнъм (3:1), като единствената загуба досега пристигна на „ Олд Трафорд “ от Манчестър Юнайтед с 3:1. По това проличава, че увереността и на самите играчи към този момент е фрапантно усъвършенствана, тъй като от години насам търпят унижения от „ мърсисайдци “, да вземем за пример.
Снимка: БГНЕС
Съдбата постоянно си е разбирала от работата и като че ли по поръчка направи по този начин, че директният конфликт сред Арсенал и Манчестър Сити през полусезона да бъде отсрочен. Това значи, че напролет ще забележим главните кандидати за купата в двоен преден конфликт между тях, който би могъл да се окаже ключът към триумфа за едната или другата страна. Все още чакаме управлението на Висшата лига да дефинира дата за мача на „ Емиратс “, до момента в който този на „ Етихат “ е очакван за 26 април, което се явява 33 кръг. Ако звездите се подредят уместно, няма да е изненада, в случай че това се трансформира в директен спор за шампионската корона.
Да, причините в интерес на Хосеп Гуардиола и възпитаниците му са прекомерно доста сега. Достатъчно е даже единствено да сравним играчите в двата лагера и ще забележим, че Микел Артета не превъзхожда своя учил в съвсем нито една позиция. Футболът обаче може да е по едно и също време забавна, само че и жестока игра. Контузия на един или различен основен футболист може да наклони везните осезаемо в една от двете направления. В момента със статут на незаменими в двата тима наподобява са Мартин Йодегор, Кевин де Бройне, Уилям Салиба, Рубен Диаш, Букайо Сака и Ерлинг Холанд. Любимата ни игра може и да е отборна дисциплинираност, само че конкуренциите на най-високо равнище постоянно се вземат решение от един момент на състезателен талант. Това са и моментите, които остават в историята. Остава единствено да разберем дали ще се роди новия Тиери Анри или Серхио Агуеро в този следващ типичен конфликт от „ острова “.
Нека се върнем към сезон 2015/16. Това се оказа една от най-шокиращите години в историята на футбола въобще, тъй като в конкуренцията на милиардерите от Манчестър Сити, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Арсенал и Тотнъм не различен, а скромният отбор на Лестър Сити се пребори за купата в шампионата. Споменът към момента е свеж, когато седмица след седмица футболни специалисти от целия свят, в това число и наша скромна благосклонност, предвидиха, че в този момент е моментът „ лисиците “ да се сгромолясат и едвам да опазят мястото си в топ 4. Това „ в този момент “ обаче се отлагаше кръг след кръг, до момента в който най-после чудото не стана факт и Лестър се трансформира в актуалния Давид, който победи освен Голиат, само че цяла войска от колоси. Немислимото тогава стана действителност и футболните анализатори по цялото земно кълбо получиха такава мощна отрезвителна плесница, че към този момент няма уважаващ себе си специалист в спорта, който с лека ръка да жигосах нещо във футбола за невероятно.
Съвременният футбол се оказва зависим от ден на ден на статистиката. Затова се обръщаме към цифрите, с цел да чуем тяхното мнение по въпроса с възможностите на Арсенал за шампионската купа във Висшата лига.
Снимка: БГНЕС
Даниел Тейлър от The Athletic се е постарал да направи информация за точковия актив на „ топчиите “ и по какъв начин в предишното са се представяли други сходни клубове. Оказва се, че 34-те точки в този стадий на сезона са били минималното достижение на ред други тимове през годините. Манчестър Юнайтед през сезон 1993/94, Челси през 2005/06, Юнайтед през 2006/07, Манчестър Сити през 2011/12, 2017/18 и 2018/19 и Ливърпул през 2019/20 са все прародители, които събират сред 34-37 точки след 13 кръга, с цел да станат в последна сметка първенци в края на сезона. Единствено Нюкасъл през 1995/96 финишира на второ място след един от най-сензационните обрати в историята на Висшата лига, когато „ алените дяволи “ стигат до оценката в изумителен заключителен взлом. В този ред на мисли Арсенал има всички учредения, с цел да претендира, че след към 6-7 месеца ще се поздрави с първа купа от 19 години насам.
Позволете ни да допуснем, че и вие сте измежду хората, които цъкат в възмущение, когато слушат мненията по Diema Sport, с цел да научат следващата безсмислена статистика. Веднъж-дваж месечно обаче има някои неща, които си костват да бъдат маркирани. Една от не до там безсмислените статистики от малкия екран е, че Микел Артета е сложил връх в историята на Арсенал с точковия си актив сега. Дори великият Арсен Венгер не е събирал 34 пункта след 13 срещи, без значение, че има един цялостен сезон без позволено проваляне под името си. Испанският управител на отбора може да се похвали, че е вдигнал летвата на нова височина. Това би трябвало да му носи известно самочувствие, че работата, която прави дава действителен резултат.
„ Лондончани “ могат да се похвалят с още нещо, което им липсваше в миналите десетина години, а точно добър баланс в дербитата с водещите клубове. От началото на сезон 2022/23 видяхме по какъв начин прекланят глави тимове от ранга на Челси (0:1), Ливърпул (3:2) и Тотнъм (3:1), като единствената загуба досега пристигна на „ Олд Трафорд “ от Манчестър Юнайтед с 3:1. По това проличава, че увереността и на самите играчи към този момент е фрапантно усъвършенствана, тъй като от години насам търпят унижения от „ мърсисайдци “, да вземем за пример.
Снимка: БГНЕС
Съдбата постоянно си е разбирала от работата и като че ли по поръчка направи по този начин, че директният конфликт сред Арсенал и Манчестър Сити през полусезона да бъде отсрочен. Това значи, че напролет ще забележим главните кандидати за купата в двоен преден конфликт между тях, който би могъл да се окаже ключът към триумфа за едната или другата страна. Все още чакаме управлението на Висшата лига да дефинира дата за мача на „ Емиратс “, до момента в който този на „ Етихат “ е очакван за 26 април, което се явява 33 кръг. Ако звездите се подредят уместно, няма да е изненада, в случай че това се трансформира в директен спор за шампионската корона.
Да, причините в интерес на Хосеп Гуардиола и възпитаниците му са прекомерно доста сега. Достатъчно е даже единствено да сравним играчите в двата лагера и ще забележим, че Микел Артета не превъзхожда своя учил в съвсем нито една позиция. Футболът обаче може да е по едно и също време забавна, само че и жестока игра. Контузия на един или различен основен футболист може да наклони везните осезаемо в една от двете направления. В момента със статут на незаменими в двата тима наподобява са Мартин Йодегор, Кевин де Бройне, Уилям Салиба, Рубен Диаш, Букайо Сака и Ерлинг Холанд. Любимата ни игра може и да е отборна дисциплинираност, само че конкуренциите на най-високо равнище постоянно се вземат решение от един момент на състезателен талант. Това са и моментите, които остават в историята. Остава единствено да разберем дали ще се роди новия Тиери Анри или Серхио Агуеро в този следващ типичен конфликт от „ острова “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ