Тайната на джуджето Педро
Археолозите от време на време откриват странни антични мумии, които не наподобяват на човешки остатъци, а по-скоро на извънземни. Такива са откривани в Русия, Америка и други места, като градежът на скелета навежда на мисълта, че създанието е много друго от човек.
Една от най-прочутите мумии на такова създание е тази на джуджето Педро. През 1932 година двама златотърсачи, Франк Кар и Сесил Мейн обикаляли планините на Сан Педро в северноамериканския щат Уайоминг. Те нямали шанс, само че една заран видели искра в бездънен процеп. За да се убедят, че са попаднали на злато, те взривили скалата с динамит.
Когато димът липсващ, златотърсачите разбрали, че злято няма, само че разкрили вход в пещера, която била малко по-висока от метър. Те се промъкнали в нея, само че разкрили малко създание, което очевидно било мъртво от дълго време, а тялото му било изсушено. То било облегнато на един камък, със скръстени ръце и крайници. Седналото творение било високо 18 см, а приживе ходело изправено и било високо 35 см.
Миниатюрният човек имал подобие с хомо сапиенс, само че челото му било доста малко, очите му били големи, а носът – плосък. Кожата му била бронзова, а главата – плоска, и покрита със необичайно вещество вместо коса. Златотърсачите го занесли в град Каспър и кръстили находката си Педро.
Тя била купена от търговец, който я занесъл при собствен другар антрополог в Музея по естествена история на Съединени американски щати. Мумията била изследвана с рентген и станало ясно, че тя имала човешки скелет и органи. Рентгенът отбелязал строшаване на гръбначния дирек и размазване на главата на джуджето с тежък предмет. Оказало се, че странната субстанция, която била сметната от откривателите на джуджето за извънземна коса, била примес от мозък и кръв.
Мумията имала 32 зъба и съгласно учените човечето е умряло на 65 години. Тъй като мумията е в частна сбирка с незнайно местоположение, група учени почнала да твърди, че мумията в действителност не е на необичайно извънземно или човекоподобно творение, а на дете с увреждания. Те обаче не могат да обяснят съществуването на толкоз зъби в устата му. Строежът на черепа му също подхожда на този на възрастен човек.
Индианците от Северна Америка са уверени, че преди епохи са съществували дребни човечета, които лека-полека са изчезвали. Някои обаче живеят и до ден сегашен, само че не могат да бъдат открити. Според индианците джуджетата носят неприятен шанс.
