Велико Търново е рекордьор по ръст на чуждите инвестиции
Анализът на Зорница Славова е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
Данните за вложенията по области за 2022 година демонстрират съществено оживление на районните стопански системи.
Докато общите вложения, измерени през разноските за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), нарастват в съвсем цялата страна (с изключение на област Разград – детайлности по-долу), при външните вложения се следят обилни разлики сред областите.
В цели седем области директните задгранични вложения с струпване понижават към края на 2022 година спрямо края на миналата година – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Бургас, Стара Загора и Благоевград.
Враца и Силистра губят непознати вложения
Въпреки че максимален е спадът в Бургас и Стара Загора (с по над 230 млн. евро), понижението в областите с по-слабо развиване и по-малко население е по-осезаемо. Област Враца губи над 80 млн. евро вложения, а област Силистра – 17 млн. евро, като и в двете спадът е с над 40%. За съпоставяне понижението с близо 240 млн. евро в област Бургас се равнява на 10%-тен спад на общия размер насъбрани досега непознати вложения.
Между Враца и Силистра обаче има основна разлика – при съвсем еднообразно процентно стесняване на непознатите вложения, област Враца е рекордьор в страната по растеж и на общите вложения в главен капитал, и на цената на създадената продукция. Разходите за придобиване на ДМА в региона нарастват с 86% (при 19% за страната), а на създадената продукция – с 84% (при 30% в страната).
Същевременно в област Силистра, която остава измежду най-слабо развитите стопански области, нарастването на тези два индикатора е доста по-ограничено – надлежно с 24% и 23%.
Столицата и област София – нормалните водачи, Пловдив догонва
Столицата и област София остават на първите места с най-вече привлечени вложения досега и създадена продукция на човек от популацията. В столицата директните задгранични вложения нараства с близо 300 млн. евро, достигайки съвсем 15 милиарда евро, или 11,7 хиляди евро на човек от популацията.
Разходите за придобиване на ДМА нарастват с над 1 милиарда лева по отношение на 2021 година (до 11 милиарда лева през 2022 година или 8,8 хиляди лева на човек), а цената на създадената продукция – с 20 милиарда лева (до 101 милиарда лева или 78,8 хиляди лева на човек). При област София нарастванията също са обилни, а създадената продукция на човек от популацията съвсем доближава тази в столицата, достигайки 72,3 хиляди лв.. Област Пловдив пък отбелязва най-високия приток на непознати вложения в страната – 314 млн. евро., с което общият им размер с струпване доближава 2,5 милиарда евро. По-високи от междинните са и нарастванията на вътрешните вложения и създадената продукция.
Велико Търново е рекордьор по растеж на непознатите вложения
Голямо позитивно развиване се вижда при външните вложения в област Велико Търново. През последното десетилетие те са относително малко, а през 2021 година региона се подрежда на дъното на класацията по насъбрани директни задгранични вложения на човек от популацията с към 300 евро, или над 10 пъти по-малко от междинното равнище за страната.
През 2022 година обаче Велико Търново съумява да притегли над 200 млн. евро непознати вложения, което е близо тройно нарастване на външните вложения в региона (при приблизително 4% в страната). Така Велико Търново се реалокира от 28-мото място на дъното до 16-то място в районната ранглиста съгласно размер на непознатите вложения на човек от популацията.
Разград отбелязва консистентен спад на вътрешните вложения
Разград е единствената област, в която разноските за придобиване на ДМА през 2022 година понижават. Спрямо миналата година спадът е с близо 8 млн. лева, което е намаление с 3% (при растеж от 19% за страната) до 215 млн. лв..
Спрямо броя на популацията тази загуба реалокира региона от 15-то място през 2021 година до 23-то място през 2022 година. Нещо повече – разноските за придобиване на ДМА в региона понижават за трета поредна година. Все отново би трябвало да се означи, че макар че и те остават относително ниски, непознатите вложения и създадената продукция в региона нарастват по-бързо от междинното нарастване в страната.
Видин остава региона с минимум създадена продукция
Стойността на създадената продукция в Видин нараства по-бавно от междинната в страната през 2022 година и региона остава на дъното на районната ранглиста както в безусловно, по този начин и в релативно отношение. Произведената продукция в региона нараства със 186 млн. лева и доближава 845 млн. лева, което е едвам 0,3% от общата за страната. Спрямо популацията създадената продукция е 11,6 хиляди лева на човек (при 43,3 хиляди лева на човек приблизително за страната) и растежът ѝ не е задоволителен, с цел да „ отлепи “ региона от последното място.
Инвестициите са главен източник на богатство
Движението на вложенията е друго в обособените области. При някои има растежи, при други – спадове. Някои разчитат повече на вътрешни, а други – на външни вложения. В някои вложенията са ориентирани най-вече към услугите и високотехнологичните производства, в други – в промишлеността. При всички положения обаче вложенията са главен фактор за повишение на продуктивността и конкурентоспособността, а оттова – на претовареност и високи приходи за популацията.
Данните за вложенията по области за 2022 година демонстрират съществено оживление на районните стопански системи.
Докато общите вложения, измерени през разноските за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), нарастват в съвсем цялата страна (с изключение на област Разград – детайлности по-долу), при външните вложения се следят обилни разлики сред областите.
В цели седем области директните задгранични вложения с струпване понижават към края на 2022 година спрямо края на миналата година – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Бургас, Стара Загора и Благоевград.
Враца и Силистра губят непознати вложения
Въпреки че максимален е спадът в Бургас и Стара Загора (с по над 230 млн. евро), понижението в областите с по-слабо развиване и по-малко население е по-осезаемо. Област Враца губи над 80 млн. евро вложения, а област Силистра – 17 млн. евро, като и в двете спадът е с над 40%. За съпоставяне понижението с близо 240 млн. евро в област Бургас се равнява на 10%-тен спад на общия размер насъбрани досега непознати вложения.
Между Враца и Силистра обаче има основна разлика – при съвсем еднообразно процентно стесняване на непознатите вложения, област Враца е рекордьор в страната по растеж и на общите вложения в главен капитал, и на цената на създадената продукция. Разходите за придобиване на ДМА в региона нарастват с 86% (при 19% за страната), а на създадената продукция – с 84% (при 30% в страната).
Същевременно в област Силистра, която остава измежду най-слабо развитите стопански области, нарастването на тези два индикатора е доста по-ограничено – надлежно с 24% и 23%.
Столицата и област София – нормалните водачи, Пловдив догонва
Столицата и област София остават на първите места с най-вече привлечени вложения досега и създадена продукция на човек от популацията. В столицата директните задгранични вложения нараства с близо 300 млн. евро, достигайки съвсем 15 милиарда евро, или 11,7 хиляди евро на човек от популацията.
Разходите за придобиване на ДМА нарастват с над 1 милиарда лева по отношение на 2021 година (до 11 милиарда лева през 2022 година или 8,8 хиляди лева на човек), а цената на създадената продукция – с 20 милиарда лева (до 101 милиарда лева или 78,8 хиляди лева на човек). При област София нарастванията също са обилни, а създадената продукция на човек от популацията съвсем доближава тази в столицата, достигайки 72,3 хиляди лв.. Област Пловдив пък отбелязва най-високия приток на непознати вложения в страната – 314 млн. евро., с което общият им размер с струпване доближава 2,5 милиарда евро. По-високи от междинните са и нарастванията на вътрешните вложения и създадената продукция.
Велико Търново е рекордьор по растеж на непознатите вложения
Голямо позитивно развиване се вижда при външните вложения в област Велико Търново. През последното десетилетие те са относително малко, а през 2021 година региона се подрежда на дъното на класацията по насъбрани директни задгранични вложения на човек от популацията с към 300 евро, или над 10 пъти по-малко от междинното равнище за страната.
През 2022 година обаче Велико Търново съумява да притегли над 200 млн. евро непознати вложения, което е близо тройно нарастване на външните вложения в региона (при приблизително 4% в страната). Така Велико Търново се реалокира от 28-мото място на дъното до 16-то място в районната ранглиста съгласно размер на непознатите вложения на човек от популацията.
Разград отбелязва консистентен спад на вътрешните вложения
Разград е единствената област, в която разноските за придобиване на ДМА през 2022 година понижават. Спрямо миналата година спадът е с близо 8 млн. лева, което е намаление с 3% (при растеж от 19% за страната) до 215 млн. лв..
Спрямо броя на популацията тази загуба реалокира региона от 15-то място през 2021 година до 23-то място през 2022 година. Нещо повече – разноските за придобиване на ДМА в региона понижават за трета поредна година. Все отново би трябвало да се означи, че макар че и те остават относително ниски, непознатите вложения и създадената продукция в региона нарастват по-бързо от междинното нарастване в страната.
Видин остава региона с минимум създадена продукция
Стойността на създадената продукция в Видин нараства по-бавно от междинната в страната през 2022 година и региона остава на дъното на районната ранглиста както в безусловно, по този начин и в релативно отношение. Произведената продукция в региона нараства със 186 млн. лева и доближава 845 млн. лева, което е едвам 0,3% от общата за страната. Спрямо популацията създадената продукция е 11,6 хиляди лева на човек (при 43,3 хиляди лева на човек приблизително за страната) и растежът ѝ не е задоволителен, с цел да „ отлепи “ региона от последното място.
Инвестициите са главен източник на богатство
Движението на вложенията е друго в обособените области. При някои има растежи, при други – спадове. Някои разчитат повече на вътрешни, а други – на външни вложения. В някои вложенията са ориентирани най-вече към услугите и високотехнологичните производства, в други – в промишлеността. При всички положения обаче вложенията са главен фактор за повишение на продуктивността и конкурентоспособността, а оттова – на претовареност и високи приходи за популацията.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ