Колежите са отишли в дълбокия край. Има изход.
Заблъсках главата си в юридическа книга, когато чух барабаните. Това беше звукът на първия митинг в кампуса, който в миналото съм преживявал. Бях пристигнал в Юридическия факултет на Харвард през есента на 1991 година като ученик на дребен, доста закостенял християнски лицей в Нешвил. Много от моите съученици в колежа имаха буйни религиозни и политически задължения, само че уличните митинги бяха изцяло непознати на християнската просвета на учебното заведение. Бяхме почитатели на разпоредбите и общественият митинг изглеждаше прекалено много като безредица за нашия усет.
Но Харвард беше друг. Юридическият факултет беше толкоз напредничав, колкото моят лицей беше закостенял, а митингът беше част от тъканта на студентския живот, изключително тогава. Това е ерата, когато писателят на списание GQ, Джон Седжуик, назова юридическото учебно заведение „ Бейрут на Чарлз “, тъй като беше разкъсвано от разногласия за раса и пол. Имаше дни, когато митингите в кампуса бях...
Прочетете целия текст »
