Венеция и паметта на водата
Миналата седмица бях във Венеция за откриването на 60-ото Венецианско биенале, озаглавено „ Stranieri Ovunque (Чужденци навсякъде) “. Наистина на всички места имаше чужденци и доста провокиращи размисъл срещи с изкуството и с хората. Беше необикновено пътешестване. Все още обработвам доста от прекарванията си и знам, че те ще обхванат в писането ми през идващите няколко месеца. Но до момента в който бях там, макар претъпканите улици, ненадейно настъпилите студени дъждовни дни и опашките за влизане в павилионите, непрестанно си напомнях, че съм във Венеция, този магически град, през който хората се разхождат и плават най-малко от пети век.
Като се имат поради повече от 150 канала в града, е мъчно да се създадат две крачки без панорама към водата. Като всички останали, държах под око: методът, по който повърхността може да се промени ненадейно, когато слънцето надникне от облаците или когато е осветена от светлини вечер. Като човек, който обича да е край водата, престоят във Венеция постоянно е желан за ме...
Прочетете целия текст »
