Войната на сричките
Анализът е препубликуван от
Битката за последната сричка в глаголите от първо и второ спрежение в първо лице множествено число не е от през вчерашния ден. Говорим или говориме? Четем или четеме? Пишем или пишеме? Компютърът акцентира като неправилни вторите разновидности. Той знае. Обаче 51,3 % от интервюираните за езиковите настройки не знаят. Или може би въпреки всичко знаят, само че настояват, че мекането (и тази дума акцентира като несъществуваща компютърът, само че явлението си съществува и това е думата, под която е известно) е благозвучно и няма неприятно да се узакони като вярно. Тази анкета е извършена през 2018 година Сега този % би бил още по-висок. Нещата вървят към езикова наклонност, след което нормално идва одобряването на грешката.
Беше време, в което родителите се тревожеха, че детето ще прихване навика да мека от вуйна готвачка в детската градина. В София най-много. Защото през времето, за което става дума, единствено готвачките бяха освободени от грижата да внимават за езика си и защото те идваха най-вече от селата към София, от тях не се очакваше граматическа точност. После мекането плъзна по политиците, като доближи своя връх при Бойко Борисов. И дали тъй като от това " куче " се очакваше да лае най-централно, внезапно всички започнаха да му подражават. Дори Кирил Петков, който оставя усещане, че учи отначало българския като непознат език и би трябвало да е наясно с разпоредбите, ни приканва да се обединиМЕ, да видиМЕ и така нататък
Някак незабелязано болестта плъзна по политолози и социолози. Това е необичайно за тези специалности, тъй като те сякаш имат здрава научна бариера пред даже необятно публикуваните неточности. Но огромната изненада към момента беше идна - това е мекането на публицистите. Когато умницата Лора Крумова бъде хваната в мекане, или когато звездата на национална телевизия Мария Цънцарова попита: " Кой пращаме в Народното събрание " вместо " Кого пращаме в Народното събрание ", идва моментът, в който епидемията се трансформира в пандемия. Защото когато влезе в действие аргументът " по малкия екран приказват по този начин ", към този момент е късно да се лимитира болестта.
А към момента не сме загатнали интонационната приятност и акцентирането, с което се произнася цялостен член (особено в думи като директорЪТ, началникЪТ, кметЪТ), пред които преди малко е произнесен претекст - сякаш натъртването върху грешката придава спомагателна значимост на склонилия да застане пред камерата събеседник. За непознатите думи, които дълго време ни бяха единствената грижа за замърсяването на езика, няма да отваряме дума. По-сериозно е, че с изключение на къде разбираемите, къде неразбираемите чуждици, в най-слушаната тирада от екрана се прибавят към този момент и непознати, най-често англоезични структури. Българското " от първия ден " взе да отстъпва място на " от ден първи ", а изразът " всеки ден и по цяло денонощие " се заменя с " 24/7 ". Битката с чуждиците я правя отстъпка на проф. Атанас Семов, единствено ще кажа, че постоянно, слушайки тирада откъм тв приемника, се ориентирам какво ми споделят, тъй като знам британски език. А тези, които не го знаят?
Право, правопис и правоговорС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Да си публицист и да правиш грешките, които вършат неуките хора, е същото като да си хирург и да оперираш с мръсни ръце. Операцията може да е съвършена, само че пациентът да почине от зараза. Мисълта може да е доста мъдра, само че да не стигне до слушателя, тъй като е компрометирана. Също грешена дума в последно време прочее, все по-често я слушам като компромеНтирана. На фона на този граматически разгул, в нито една телевизия няма езиково предаване, каквото най-вече би прилягало, несъмнено, на публичната телевизия.
В практиката ми на редактор съм следила необичайно събитие: хора, приключили българска лингвистика, не познават толкоз добре правописните и граматическите правила, колкото хора, които са учили в езикова гимназия, или задгранична лингвистика. Всъщност не е необичайно. Хора, които стартират да учат непознат език от нулата, са старателни в преодоляването на граматиката. Освен това образованието им построява отношение към езиците като към нещо, което би трябвало да се овладява вярно и малко по малко, а освен по вътрешен глас. Докато учещите български език, ами какво да го учат, като го знаят. Тази убеденост изиграва доста неприятна смешка.
Официален правописен речник на българския езикС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Пак редакторската ми процедура ми сподели, че най-непознатият пунктуационен знак не е запетайката, както допусках. Макар че тя всеобщо се слага по нюх, въпреки всичко се улучва в множеството случаи. Най-често грешеният пунктуационен знак е тирето. То всеобщо се написа без период пред него и с период след него (ето по този начин: по-малко), какъвто знак въобще не съществува в пунктуационната ни система. И друго, което не съществува в речника, се разлива в речта, говоримата, само че и писмената. Това са думи като слезна, влезна и излезна. Допреди десетилетие те бяха необичайност, в този момент са съвсем предписание.
Знам всички причини срещу текстове като този. Те стартират от " Езикът е жив, той се развива " минават през " Да не бъдем дребнави " и стигат до " Хайде в този момент, глезотиите на умно-красивите ". Има обаче една доста основна причина, поради която беше написан. Тя е вмирисването на рибата откъм главата. Можем с съображение и с малко повече смелост да назовем тези неточности дивотия. Най-обикновена дивотия. Интересното е, че тази дивотия се придвижи от върха надолу, а не назад. Така нареченият хайлайф болести с неверно, повърхностно, безгрижно, обидно по своето безхаберие говорене по този начин наречения елементарен народ.
България за начинаещи. Джаз от сюжети и портретиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Парламентарната естрада, телевизионно студио, интервюиращ микрофон - по тези канали, по които се чака да тече чисто и разбираемо българско слово, влезНа мекането, слезНа убийството на " някого и който " и замяната им с " някой и който " и излезНаха на бял свят неразбираеми думи и изрази, за които българският език си има свои. Изумително е по какъв начин подражаването на огромните и мощните на деня накара естествени хора да трансформират речта си, с цел да имитират мощ и големина. Живеем във време, в което на респект е мощният тъпанар, а не свитичкият учен. И в случай че е допустимо да се уподобим с нещо толкоз чуваемо като речта - за какво не. Така стартира разправата със стандартите, до момента в който се стигне до такава степен, че те към този момент не важат даже за хората на словото от тв приемника. (До този миг радиото не е упоменато, тъй като по този начин наречената Стара къща към момента удържа старомодните стандарти да приказва на верен български).
И в случай че се придържам към най-новата мода - референдумите, желае ми се има и подобен: Съгласни ли сте в изискванията за назначение на работа на публицисти и администрация да попада изпит за степента на притежаване на български език?
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Битката за последната сричка в глаголите от първо и второ спрежение в първо лице множествено число не е от през вчерашния ден. Говорим или говориме? Четем или четеме? Пишем или пишеме? Компютърът акцентира като неправилни вторите разновидности. Той знае. Обаче 51,3 % от интервюираните за езиковите настройки не знаят. Или може би въпреки всичко знаят, само че настояват, че мекането (и тази дума акцентира като несъществуваща компютърът, само че явлението си съществува и това е думата, под която е известно) е благозвучно и няма неприятно да се узакони като вярно. Тази анкета е извършена през 2018 година Сега този % би бил още по-висок. Нещата вървят към езикова наклонност, след което нормално идва одобряването на грешката.
Беше време, в което родителите се тревожеха, че детето ще прихване навика да мека от вуйна готвачка в детската градина. В София най-много. Защото през времето, за което става дума, единствено готвачките бяха освободени от грижата да внимават за езика си и защото те идваха най-вече от селата към София, от тях не се очакваше граматическа точност. После мекането плъзна по политиците, като доближи своя връх при Бойко Борисов. И дали тъй като от това " куче " се очакваше да лае най-централно, внезапно всички започнаха да му подражават. Дори Кирил Петков, който оставя усещане, че учи отначало българския като непознат език и би трябвало да е наясно с разпоредбите, ни приканва да се обединиМЕ, да видиМЕ и така нататък
Някак незабелязано болестта плъзна по политолози и социолози. Това е необичайно за тези специалности, тъй като те сякаш имат здрава научна бариера пред даже необятно публикуваните неточности. Но огромната изненада към момента беше идна - това е мекането на публицистите. Когато умницата Лора Крумова бъде хваната в мекане, или когато звездата на национална телевизия Мария Цънцарова попита: " Кой пращаме в Народното събрание " вместо " Кого пращаме в Народното събрание ", идва моментът, в който епидемията се трансформира в пандемия. Защото когато влезе в действие аргументът " по малкия екран приказват по този начин ", към този момент е късно да се лимитира болестта.
А към момента не сме загатнали интонационната приятност и акцентирането, с което се произнася цялостен член (особено в думи като директорЪТ, началникЪТ, кметЪТ), пред които преди малко е произнесен претекст - сякаш натъртването върху грешката придава спомагателна значимост на склонилия да застане пред камерата събеседник. За непознатите думи, които дълго време ни бяха единствената грижа за замърсяването на езика, няма да отваряме дума. По-сериозно е, че с изключение на къде разбираемите, къде неразбираемите чуждици, в най-слушаната тирада от екрана се прибавят към този момент и непознати, най-често англоезични структури. Българското " от първия ден " взе да отстъпва място на " от ден първи ", а изразът " всеки ден и по цяло денонощие " се заменя с " 24/7 ". Битката с чуждиците я правя отстъпка на проф. Атанас Семов, единствено ще кажа, че постоянно, слушайки тирада откъм тв приемника, се ориентирам какво ми споделят, тъй като знам британски език. А тези, които не го знаят?
Да си публицист и да правиш грешките, които вършат неуките хора, е същото като да си хирург и да оперираш с мръсни ръце. Операцията може да е съвършена, само че пациентът да почине от зараза. Мисълта може да е доста мъдра, само че да не стигне до слушателя, тъй като е компрометирана. Също грешена дума в последно време прочее, все по-често я слушам като компромеНтирана. На фона на този граматически разгул, в нито една телевизия няма езиково предаване, каквото най-вече би прилягало, несъмнено, на публичната телевизия.
В практиката ми на редактор съм следила необичайно събитие: хора, приключили българска лингвистика, не познават толкоз добре правописните и граматическите правила, колкото хора, които са учили в езикова гимназия, или задгранична лингвистика. Всъщност не е необичайно. Хора, които стартират да учат непознат език от нулата, са старателни в преодоляването на граматиката. Освен това образованието им построява отношение към езиците като към нещо, което би трябвало да се овладява вярно и малко по малко, а освен по вътрешен глас. Докато учещите български език, ами какво да го учат, като го знаят. Тази убеденост изиграва доста неприятна смешка.
Пак редакторската ми процедура ми сподели, че най-непознатият пунктуационен знак не е запетайката, както допусках. Макар че тя всеобщо се слага по нюх, въпреки всичко се улучва в множеството случаи. Най-често грешеният пунктуационен знак е тирето. То всеобщо се написа без период пред него и с период след него (ето по този начин: по-малко), какъвто знак въобще не съществува в пунктуационната ни система. И друго, което не съществува в речника, се разлива в речта, говоримата, само че и писмената. Това са думи като слезна, влезна и излезна. Допреди десетилетие те бяха необичайност, в този момент са съвсем предписание.
Знам всички причини срещу текстове като този. Те стартират от " Езикът е жив, той се развива " минават през " Да не бъдем дребнави " и стигат до " Хайде в този момент, глезотиите на умно-красивите ". Има обаче една доста основна причина, поради която беше написан. Тя е вмирисването на рибата откъм главата. Можем с съображение и с малко повече смелост да назовем тези неточности дивотия. Най-обикновена дивотия. Интересното е, че тази дивотия се придвижи от върха надолу, а не назад. Така нареченият хайлайф болести с неверно, повърхностно, безгрижно, обидно по своето безхаберие говорене по този начин наречения елементарен народ.
Парламентарната естрада, телевизионно студио, интервюиращ микрофон - по тези канали, по които се чака да тече чисто и разбираемо българско слово, влезНа мекането, слезНа убийството на " някого и който " и замяната им с " някой и който " и излезНаха на бял свят неразбираеми думи и изрази, за които българският език си има свои. Изумително е по какъв начин подражаването на огромните и мощните на деня накара естествени хора да трансформират речта си, с цел да имитират мощ и големина. Живеем във време, в което на респект е мощният тъпанар, а не свитичкият учен. И в случай че е допустимо да се уподобим с нещо толкоз чуваемо като речта - за какво не. Така стартира разправата със стандартите, до момента в който се стигне до такава степен, че те към този момент не важат даже за хората на словото от тв приемника. (До този миг радиото не е упоменато, тъй като по този начин наречената Стара къща към момента удържа старомодните стандарти да приказва на верен български).
И в случай че се придържам към най-новата мода - референдумите, желае ми се има и подобен: Съгласни ли сте в изискванията за назначение на работа на публицисти и администрация да попада изпит за степента на притежаване на български език?
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ