Най-хубавото нещо с езика е, че буквите са крехки, в

Най-хубавото нещо с езика е, че буквите са нежни, в някаква степен неръкотворни, само че в това време ние нямаме нищо друго, което да трае 12 века. С тези букви са от 9 век - нещо, към което сме били дружно и нещо, което продължаваме да употребяваме ежедневно. Това сподели в студиото на " Денят стартира с Георги Любенов " по Българска национална телевизия писателят Георги Господинов.

По думите му, езикът си е знамение, тъй като за него отговаряме ние и ние го пренасяме и той нас придвижва - то е доста обвързвано.

" В най-мрачните интервали, да вземем 20 век, само че то е нещо, което тече и от преди - когато решиш да се разправяш с врага си, първото, което правиш е да го извадиш от реда на човешкото, да кажеш, че той не е човек, да го дехуманизираш, да го наречеш с думи, които го изваждат от този човешки жанр и тогава се разправяш доста по-лесно с него. Това прави всяка агитация, това прави всяка война, тъй като е доста по-лесно да убиеш някой, който си нарекъл нечовек. Езикът на омразата е непрекъсната война и непрестанно дупчене на тела. Езикът е нещо съответно, той не е просто абстракция. Езикът има мощ ", сподели Господинов.

Година след влиятелната премия " Букър ", Георги Господинов и Анжела Родел са били в Лондон, с цел да връчат оценката на тазгодишния притежател, който се оказал първият немски притежател на " Букър ". Така до известна степен " изпреварихме Германия в това отношение ", сподели писателят. Книгата му " Времеубежище " излиза в страни, в които преди не е имал издадена книга - Япония, Китай, Тайван, Тайланд.

" От друга страна, немският павилион на Венецианското биенале избра " Времеубежище " като свое ентусиазъм в стаите на предишното. Най-хубавото, което се случи е, че всички огромни медии оттогава писаха, че има българска книга, която завоюва " Букър " и думата " български " се въртеше непрестанно. "