Кристиян Шкварек: Турция се завръща като силен регионален играч и това е риск за България
Срещата на върха на НАТО в Анкара провокира съществени полемики по отношение на бъдещето на Алианса и районната сигурност. Дипломатът Елена Поптодорова дефинира събитието като началото на нова фаза в развиването на пакта. Тя назова този стадий „ НАТО 3.0 “. Според нея организацията е оживяла с помощта на интензивни старания през последната година. Основната цел на съдружниците е била да потвърдят своята ангажираност пред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Европа и Канада усилиха своя финансов принос към защитата с 20% единствено за една година. Това съществено нарастване е основен фактор за опазване на американското присъединяване в съюза. Поптодорова означи, че Марк Рюте персонално е показал данните за милиардите във Вашингтон. Тези средства демонстрират на Тръмп, че всички страни способстват заслужено в общата хазна. По време на индустриалния конгрес бяха контрактувани огромни покупко-продажби в областта на отбранителната промишленост.
Ние желаеме да сме с вас, продължаваме дружно.
Тези думи на Доналд Тръмп сложиха завършек на несигурността към бъдещето на пакта в политически проект. НАТО навлиза в нова епоха с фокус върху рекордно високи разноски за сигурност. Политическият анализатор Кристиян Шкварек обаче изрази доста по-критична позиция по отношение на положението на съюза. Той счита, че триумфът на срещата се дължи само на неналичието на катаклизми или разпад.
Според Шкварек Алиансът не се намира в положително положение, щом оцеляването му се крепи на косъм. Анализаторът оприличи дипломатическите договаряния в Анкара на тези от 19-и век. Вместо разискване на общи полезности, той вижда конфликт на персонални геополитически ползи на обособените лагери. Шкварек акцентира, че огромният печеливш от обстановката е Турция. Страната се нарежда извънредно мощно и потвърди, че се завръща като водещ районен фактор.
Турция има упоритости да уголемява своето въздействие на Балканите, в Кавказ и Левант. Шкварек предизвести, че това възобновление би трябвало съществено да тормози България. Страната ни попада непосредствено в обсега на турските геополитически желания. Анализаторът счита, че за София би трябвало да светне „ алена лампа “, защото е на пътя на този интерес.
България се намира в една от тези точки и е на пътя на очевидния интерес на Турция да се уголемява на Балканите.
Елена Поптодорова отвърна тези опасения, като съобщи, че погледът на Анкара не е ориентиран на север. Тя има вяра, че Реджеп Тайип Ердоган е задоволително умел, с цел да знае къде е същинската му тежест. Турският водач ще търси въздействие там, където може да се утвърди като водеща мощ. Дипломатът прикани да не се поддаваме на исторически суматохи, а да гледаме напред към взаимната защита.
Разпределението на отговорностите планува Европа да поеме стандартната част, а Съединени американски щати – стратегическата отбрана. Това ново разделяне на труда беше разисквано в детайли по време на форума. Срещата в Анкара сложи основите за бъдещите трансатлантически връзки. Шкварек обаче остава на мнение, че Турция употребява обстановката за лична полза. Отношенията сред Вашингтон и Анкара ще дефинират вътрешния климат в НАТО през идващите години. Анализаторите са единомислещи, че Украйна също излиза подсилена от тези договаряния. Въпреки това, вътрешните напрежения и националните ползи остават водещи в интернационалната политика.
