Какъв президент?
Анализът е от на създателя.
Стигна се до балотаж, въпреки и на ръба, най-малко що се отнася до резултата на Румен Радев - 49,42% от подадените гласове, въпреки че второто изискване за избор от първия тур е надалеч от това да бъде изпълнено (40,5% изборна активност).
Но оттатък този балотаж има един надалеч по-голям въпрос - какво съставлява той от позиция на опълчването в обществото. Има ли две противоположни гледни точки за бъдещето на България и до каква степен те се споделят от едно доста болшинство?
Първият тур
Какво демонстрират резултатите от първия тур. Всички означиха ниската изборна интензивност, което е правилно, в случай че съпоставим присъединяване на предходните президентски избори.
Много може да се каже за аргументите, измежду които пандемията или популярния " боязън от машините ", само че ми се коства, че това е пресилване. По-скоро повода е във обстоятелството, че за трети път от април насам (само за седем месеца) жителите са призовани да гласоподават на избори, които не дават резултат (правителство). Мнозина са сигурно разочаровани от това, други са ядосани, трети са изтощени - това са по-съществени аргументи за ниското присъединяване.
Може би част от обяснението е, че Министерство на вътрешните работи уверено противодействаше на пазаруването на гласове, което евентуално разубеди някои склонни към такава търговия жители да гласоподават. Но в някакъв смисъл тази поредност от парламентарни избори повлече със себе си и президентските.
Така резултатите демонстрират три огромни блока в обществото, които евентуално си показват по друг метод президентската конкуренция. Можем да си представим, че измежду негласувалите (официално съвсем 4 милиона, само че по оценка малко над 3 милиона) доминират тези, за които е все едно, кой ще бъде определен. Отказът да се гласоподава всъщност демонстрира това, без значение че множеството негласували просто не желаят да поемат персонална отговорност за резултата. Но обективно в действителност декларират, че биха приели всеки резултат (или не биха приели никакъв резултат, което е едно и също).
В политиката изборът е сред наличните оферти, по тази причина и гласът " Не поддържам никого " е от същия порядък, като при негласувалите. Когато никой от препоръчаните не ви удовлетворява, всъщност приемате всеки вероятен резултат, въпреки да не участвате директно в неговото образуване.
Политическата поляризация
Сред гласувалите, обаче, поляризацията е забележителна, въпреки да има общо 23 претенденти за президентския пост. Това е видно в % на подадените гласове за първите двама - съвсем 72% от всички дали своят вот, което е висок дял в съпоставяне и с доста от предходните президентски избори. Във всеки случай доста повече от предходните два избора през 2011 (спечелени от претендента на ГЕРБ Росен Плевнелиев) и изключително по отношение на 2016 година, когато беше определен Румен Радев.
Тази поляризация не е маловажна и отразява случилото се след лятото на 2020 година, когато площадите се изпълниха от жители с разнообразни политически ориентации, само че обединени от настояването на две оставки - на тогавашния министър председател Бойко Борисов и на новоизбрания основен прокурор Иван Гешев.
Тази поляризация разделя две гледни точки: едната е на митинга против политическата надмощие на ГЕРБ от последните 12 години и на смяната на модела на ръководство, другата е на запазването на ГЕРБ във властта и дружно с това на одобрения от управлението на тази партия управнически жанр. Едната обективно е против утвърдилите се като предписание схеми на приватизация на обществените запаси, другата е против трайното корумпирано присвояване на обществените запаси от частни артисти.
Едната позиция, тази на митинга против корупцията, се съставлява от гласувалите за Румен Радев. Съвършено видно е, че това е политически разнородна група, която на парламентарните избори е гласувала за разнообразни партии, освен за тези, които обществено поддържаха настоящия президент за втори мандат.
Тези четири партии (БСП, Има Такъв Народ, Политическа партия и ИБГНИ) дружно са получили на парламентарните избори 1 250 740 гласа, до момента в който за Радев са дали своят вот на първия тур 1 322 385. Но във всеки случай в тази разнородна общественост няма преобладаваща партия, доколкото гласоподавателите на Политическа партия са напълно нови и всички те са дали своят вот през април и юни на парламентарните избори за разнообразни партии.
Новото (но евентуално позабравено старо) е забележителната разлика сред гласовете за първия и втория в президентските избори. Исторически тя е била най-голяма на изборите през 2006 година, когато против тогавашния президент Георги Първанов, претендент за втори мандат, се изправи водачът на " Атака " Волен Сидеров. Сегашната разлика сред Румен Радев и Анастас Герджиков е съпоставима с разликите (макар и на напълно други равнища) сред първите двама на първите президентски избори през 1992 и 1996, само че е доста по-голяма от разликата на изборите през 2011 и 2016 година Видима е забележителна готовност на политизираните гласоподаватели на сегашните президентски избори - явно е, че виждат сериозен залог в тях.
Втората позиция се съставлява от Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ-СДС. Макар, несъмнено, той да не я показва като отбрана на едно отхвърляно от дейното поданство статукво, тази позиция събира упованията на разнообразни групи в обществото: същински спечелилите от ръководството на ГЕРБ, последователите на един патерналистки жанр на ръководство, олицетворяван от Бойко Борисов, уплашените от хаоса и невъзможността да се сформира държавно управление след два следващи избора. Затова за ГЕРБ-СДС главният девиз на акцията беше " По-силни от хаоса " ( " Ред в хаоса " за юли 2021 г.), до момента в който за Герджиков-Митева главният слоган беше " Наистина обединени ".
Разбира се, нито дума за излезлите нескрито безобразия и корупционни схеми в предходното ръководство, нито опит за вътрешнопартиен спор за това, кой би трябвало да понесе отговорността. Същите представители, същите самохвалства, същите сериозни слова за съперниците, само че никакво смирение, никакъв опит за сериозно отношение към стила им на ръководство. Основният зложелател на ГЕРБ е Румен Радев, главният конкурент на Анастас Герджиков е Румен Радев.
Но още веднъж виждаме и към този момент банализираните опити за печелене на време, за показване на същото в нови одежди, както това видяхме по време на политическия спектакъл с предлагането за нова конституция в края на 2020 и началото на 2021 година Забравихме ли, че в оферти от ГЕРБ текст най-съществената смяна беше изместването на главата за правата и свободите най-после в конституционния текст, вместо да е първоначално, както е в настоящата конституция? Но това апропо.
Сега президентският претендент на ГЕРБ Анастас Герджиков разгласи обществено, че поддържа Кирил Петков в неговото изпитание да сформира държавно управление и даже описа, по какъв начин го е срещнал с Румен Радев. Чудесно, само че тогава поддържа ли претендентът на ГЕРБ концепцията за промяна на основния прокурор и за закриването на профилираните съд и прокуратура, поддържа ли промените на Кирил Петков в ББР, утвърждава ли рецензиите против схемите за финансиране на ББР и изключително в строителството на автомагистралите (злоупотребата с ин хаус процедурите и т.н.), по какъв начин се отнася към безапелационното заявление на Политическа партия, че ГЕРБ (както и ДПС) нямат място в бъдещото ръководство? Ако няма безапелационни отговори на такива въпроси, декларираната поддръжка е като " целувката на Юда " или по-скоро сценичен жест за печелене на време (или на симпатии).
За какво са президентските избори?
Каква е същността на президентските избори, обаче? На първия тур се явиха 23 претенденти, измежду тях както такива, подкрепени от " огромните партии ", по този начин и упорити участници, познати от доста години, само че също и напълно нови лица, в това число поп-фолк певица. Погледнато отдалече президентската конкуренция наподобява на шоу, в което всякакви претенденти се пробват да надприказват (или вероятно да надвикат) останалите. Може би е прекомерно елементарно да бъдеш президентски претендент в България?
Всъщност, обаче, избираме държавен глава ва 5 години, който въплъщава единството на нацията и ни съставлява пред света. Представяме си " внушителен човек ", с положителни маниери и добре изглеждащ, задоволително прочут в обществото, умеещ да приказва (включително и непознати езици?), който да наподобява еднообразно добре и на военния церемониал, и на Европейския съвет, и на екрана в навечерието на Нова година. Всичко това, евентуално, е доста значимо. Но не трябва да забравяме най-важното - президентските избори са политически избори, избори сред визии за обществото. И въпреки президентът за има лимитирана власт в нашата парламентарна република (премиерът има доста повече власт), значимо е, каква визия за обществото той излъчва.
На тези избори се сблъскват всъщност две визии: на мекото толериране на една ендемична корупция и на твърдото опълчване на един модел на ръководство, който употребява обществената власт за частни цели. Разбира се, двамата претенденти като персони имат всеки самичък по себе си обилни заслуги към обществото. Те са имали сполучлива професионална кариера, не са се поддавали на корупция, не са злоупотребявали с позиция и власт. Е, и двамата са индивиди и заради това сигурно са имали както укорими дейности, по този начин и " скелети в дрешника ". Но не избираме сред двама архангела, а сред две персони, заели две противоположни позиции в едни остър политически спор.
Да, изборът е мажоритарен, само че не избираме персона на годината, а президент. С други думи посредством личностите избираме политическа позиция. И в случай че решим, че " не поддържаме никого " или заради същата причина няма да гласуваме на втория тур(защото не виждаме " нашия претендент " на него), то всъщност и на процедура споделяме, че ни е все едно, кой ще завоюва изборите. Наистина ли е все едно?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Стигна се до балотаж, въпреки и на ръба, най-малко що се отнася до резултата на Румен Радев - 49,42% от подадените гласове, въпреки че второто изискване за избор от първия тур е надалеч от това да бъде изпълнено (40,5% изборна активност).
Но оттатък този балотаж има един надалеч по-голям въпрос - какво съставлява той от позиция на опълчването в обществото. Има ли две противоположни гледни точки за бъдещето на България и до каква степен те се споделят от едно доста болшинство?
Първият тур
Какво демонстрират резултатите от първия тур. Всички означиха ниската изборна интензивност, което е правилно, в случай че съпоставим присъединяване на предходните президентски избори.
Много може да се каже за аргументите, измежду които пандемията или популярния " боязън от машините ", само че ми се коства, че това е пресилване. По-скоро повода е във обстоятелството, че за трети път от април насам (само за седем месеца) жителите са призовани да гласоподават на избори, които не дават резултат (правителство). Мнозина са сигурно разочаровани от това, други са ядосани, трети са изтощени - това са по-съществени аргументи за ниското присъединяване.
Може би част от обяснението е, че Министерство на вътрешните работи уверено противодействаше на пазаруването на гласове, което евентуално разубеди някои склонни към такава търговия жители да гласоподават. Но в някакъв смисъл тази поредност от парламентарни избори повлече със себе си и президентските.
Така резултатите демонстрират три огромни блока в обществото, които евентуално си показват по друг метод президентската конкуренция. Можем да си представим, че измежду негласувалите (официално съвсем 4 милиона, само че по оценка малко над 3 милиона) доминират тези, за които е все едно, кой ще бъде определен. Отказът да се гласоподава всъщност демонстрира това, без значение че множеството негласували просто не желаят да поемат персонална отговорност за резултата. Но обективно в действителност декларират, че биха приели всеки резултат (или не биха приели никакъв резултат, което е едно и също).
В политиката изборът е сред наличните оферти, по тази причина и гласът " Не поддържам никого " е от същия порядък, като при негласувалите. Когато никой от препоръчаните не ви удовлетворява, всъщност приемате всеки вероятен резултат, въпреки да не участвате директно в неговото образуване.
Политическата поляризация
Сред гласувалите, обаче, поляризацията е забележителна, въпреки да има общо 23 претенденти за президентския пост. Това е видно в % на подадените гласове за първите двама - съвсем 72% от всички дали своят вот, което е висок дял в съпоставяне и с доста от предходните президентски избори. Във всеки случай доста повече от предходните два избора през 2011 (спечелени от претендента на ГЕРБ Росен Плевнелиев) и изключително по отношение на 2016 година, когато беше определен Румен Радев.
Тази поляризация не е маловажна и отразява случилото се след лятото на 2020 година, когато площадите се изпълниха от жители с разнообразни политически ориентации, само че обединени от настояването на две оставки - на тогавашния министър председател Бойко Борисов и на новоизбрания основен прокурор Иван Гешев.
Тази поляризация разделя две гледни точки: едната е на митинга против политическата надмощие на ГЕРБ от последните 12 години и на смяната на модела на ръководство, другата е на запазването на ГЕРБ във властта и дружно с това на одобрения от управлението на тази партия управнически жанр. Едната обективно е против утвърдилите се като предписание схеми на приватизация на обществените запаси, другата е против трайното корумпирано присвояване на обществените запаси от частни артисти.
Едната позиция, тази на митинга против корупцията, се съставлява от гласувалите за Румен Радев. Съвършено видно е, че това е политически разнородна група, която на парламентарните избори е гласувала за разнообразни партии, освен за тези, които обществено поддържаха настоящия президент за втори мандат.
Тези четири партии (БСП, Има Такъв Народ, Политическа партия и ИБГНИ) дружно са получили на парламентарните избори 1 250 740 гласа, до момента в който за Радев са дали своят вот на първия тур 1 322 385. Но във всеки случай в тази разнородна общественост няма преобладаваща партия, доколкото гласоподавателите на Политическа партия са напълно нови и всички те са дали своят вот през април и юни на парламентарните избори за разнообразни партии.
Новото (но евентуално позабравено старо) е забележителната разлика сред гласовете за първия и втория в президентските избори. Исторически тя е била най-голяма на изборите през 2006 година, когато против тогавашния президент Георги Първанов, претендент за втори мандат, се изправи водачът на " Атака " Волен Сидеров. Сегашната разлика сред Румен Радев и Анастас Герджиков е съпоставима с разликите (макар и на напълно други равнища) сред първите двама на първите президентски избори през 1992 и 1996, само че е доста по-голяма от разликата на изборите през 2011 и 2016 година Видима е забележителна готовност на политизираните гласоподаватели на сегашните президентски избори - явно е, че виждат сериозен залог в тях.
Втората позиция се съставлява от Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ-СДС. Макар, несъмнено, той да не я показва като отбрана на едно отхвърляно от дейното поданство статукво, тази позиция събира упованията на разнообразни групи в обществото: същински спечелилите от ръководството на ГЕРБ, последователите на един патерналистки жанр на ръководство, олицетворяван от Бойко Борисов, уплашените от хаоса и невъзможността да се сформира държавно управление след два следващи избора. Затова за ГЕРБ-СДС главният девиз на акцията беше " По-силни от хаоса " ( " Ред в хаоса " за юли 2021 г.), до момента в който за Герджиков-Митева главният слоган беше " Наистина обединени ".
Разбира се, нито дума за излезлите нескрито безобразия и корупционни схеми в предходното ръководство, нито опит за вътрешнопартиен спор за това, кой би трябвало да понесе отговорността. Същите представители, същите самохвалства, същите сериозни слова за съперниците, само че никакво смирение, никакъв опит за сериозно отношение към стила им на ръководство. Основният зложелател на ГЕРБ е Румен Радев, главният конкурент на Анастас Герджиков е Румен Радев.
Но още веднъж виждаме и към този момент банализираните опити за печелене на време, за показване на същото в нови одежди, както това видяхме по време на политическия спектакъл с предлагането за нова конституция в края на 2020 и началото на 2021 година Забравихме ли, че в оферти от ГЕРБ текст най-съществената смяна беше изместването на главата за правата и свободите най-после в конституционния текст, вместо да е първоначално, както е в настоящата конституция? Но това апропо.
Сега президентският претендент на ГЕРБ Анастас Герджиков разгласи обществено, че поддържа Кирил Петков в неговото изпитание да сформира държавно управление и даже описа, по какъв начин го е срещнал с Румен Радев. Чудесно, само че тогава поддържа ли претендентът на ГЕРБ концепцията за промяна на основния прокурор и за закриването на профилираните съд и прокуратура, поддържа ли промените на Кирил Петков в ББР, утвърждава ли рецензиите против схемите за финансиране на ББР и изключително в строителството на автомагистралите (злоупотребата с ин хаус процедурите и т.н.), по какъв начин се отнася към безапелационното заявление на Политическа партия, че ГЕРБ (както и ДПС) нямат място в бъдещото ръководство? Ако няма безапелационни отговори на такива въпроси, декларираната поддръжка е като " целувката на Юда " или по-скоро сценичен жест за печелене на време (или на симпатии).
За какво са президентските избори?
Каква е същността на президентските избори, обаче? На първия тур се явиха 23 претенденти, измежду тях както такива, подкрепени от " огромните партии ", по този начин и упорити участници, познати от доста години, само че също и напълно нови лица, в това число поп-фолк певица. Погледнато отдалече президентската конкуренция наподобява на шоу, в което всякакви претенденти се пробват да надприказват (или вероятно да надвикат) останалите. Може би е прекомерно елементарно да бъдеш президентски претендент в България?
Всъщност, обаче, избираме държавен глава ва 5 години, който въплъщава единството на нацията и ни съставлява пред света. Представяме си " внушителен човек ", с положителни маниери и добре изглеждащ, задоволително прочут в обществото, умеещ да приказва (включително и непознати езици?), който да наподобява еднообразно добре и на военния церемониал, и на Европейския съвет, и на екрана в навечерието на Нова година. Всичко това, евентуално, е доста значимо. Но не трябва да забравяме най-важното - президентските избори са политически избори, избори сред визии за обществото. И въпреки президентът за има лимитирана власт в нашата парламентарна република (премиерът има доста повече власт), значимо е, каква визия за обществото той излъчва.
На тези избори се сблъскват всъщност две визии: на мекото толериране на една ендемична корупция и на твърдото опълчване на един модел на ръководство, който употребява обществената власт за частни цели. Разбира се, двамата претенденти като персони имат всеки самичък по себе си обилни заслуги към обществото. Те са имали сполучлива професионална кариера, не са се поддавали на корупция, не са злоупотребявали с позиция и власт. Е, и двамата са индивиди и заради това сигурно са имали както укорими дейности, по този начин и " скелети в дрешника ". Но не избираме сред двама архангела, а сред две персони, заели две противоположни позиции в едни остър политически спор.
Да, изборът е мажоритарен, само че не избираме персона на годината, а президент. С други думи посредством личностите избираме политическа позиция. И в случай че решим, че " не поддържаме никого " или заради същата причина няма да гласуваме на втория тур(защото не виждаме " нашия претендент " на него), то всъщност и на процедура споделяме, че ни е все едно, кой ще завоюва изборите. Наистина ли е все едно?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ