Две години война: Какви условия е поставял Путин на Украйна
Путин постоянно повтаря, че Украйна и Русия са договорили помирение още в първите седмици на войната, само че то е било провалено от Запада и от самата Украйна, написа. Какво демонстрират документите? Каква е истината?
" Две години война, две години тъга, две години опустошения. А всичко това можеше да се предотврати! " - изказвания като това непрекъснато се изричат от някои проруски среди, в това число и в Германия. Те настояват, че сред Русия и Украйна е имало контрактувано помирение - и то още през април 2022 година, т.е. единствено няколко седмици след нахлуването на съветските войски в Украйна. Твърди се също, че Западът бил попречил това помирение да влезе в действие.
Тази версия бе от дълго време опровергана освен от украинските участници в договарянията – специалистите също я отхвърлят по доста аргументи, отбелязва АРД. „ Преговори сред Русия и Украйна в действителност е имало, само че решаващото в тази ситуация е, че в никакъв случай не е било изготвяно съглашение, тъй като разликите сред двете страни по противоречивите въпроси са били прекомерно огромни “, споделя специалистът по сигурността Нико Ланге.
Преговорите са почнали незабавно след съветското навлизане
Първите договаряния сред делегации на Русия и Украйна са почнали още на 28 февруари 2022 година, т.е. единствено дни след съветската експанзия. Както написа „ Уолстрийт Джърнъл “, Русия тогава е поискала безусловната капитулация на Украйна, също така промяната на президента Зеленски и неговото държавно управление и противоположното въвеждане на съветския като формален език. За украинската делегация тези условия, по понятни аргументи, са били неприемливи. През идващите дни двете страни са преговаряли главно за основаването на филантропични коридори за евакуация на цивилното население.
В средата на март договарянията сред двете делегации стават по-интензивни, с Турция в ролята на медиатор. На 29 март в Истанбул се стига до директни договаряния, по време на които са били създадени по-конкретни хрумвания на двете делегации за допустимо преустановяване на огъня, изяснява АРД. Украйна е трябвало да подпише обвързваща декларация за неутралитет, с която напълно да се откаже от устрема си за участие в НАТО, излиза наяве от документ, с който немското издание „ Ди Велт “ разполага. Освен това Украйна е трябвало да заявява, че няма да придобива, има или създава нуклеарни оръжия, нито да позволява задгранични оръжия и войски на своя територия. Пак по сведения на „ Уолстрийт Джърнъл “, от украинска страна са били даже подготвени да замразят въпроса за нелегално анексирания от Русия полуостров Крим.
Русия на процедура е желала Украйна да остане беззащитна
По другите точки обаче позициите на двете делегации са си останали извънредно раздалечени, осведоми АРД. Така да вземем за пример – не е било реализирано съглашение по какъв начин би трябвало да наподобяват руско-украинските граници в Източна Украйна. Освен това съветската делегация упорствала за голямо понижаване на украинската войска и на нейното въоръжение.
Това излиза наяве от план, който съветският президент Владимир Путин предишното лято размаха пред телевизионните камери, потвърждавайки, че става дума за направен проектодоговор. Наред с другото, Москва е желала украинската войска да бъде сведена до 85 000 бойци и да разполага единствено с оръжия с стеснен обхват. „ По създание Русия е желала да принуди Украйна да капитулира “, споделя Нико Ланге пред АРД. „ Ако Украйна беше приела записаното в съветския план, тя щеше да е изцяло беззащитна при идващото съветско нахлуване. “
Освен това, планът, показан от Путин, носи датата 15 април. А последният кръг договаряния сред двете страни се е състоял в Истанбул на 29 март. „ Готово съглашение, което да е било утвърдено и от двете страни на срещата в Истанбул, въобще не е имало “, показва Ланге. Двете делегации останали в контакт, само че до последващи преговорни кръгове по този начин и не се е стигнало.
Зверствата от Буча излизат нескрито по-скоро инцидентно
За това има една съществена причина: зверствата на съветската войска в Буча , които излизат нескрито при започване на април. Тогава съветските окупатори избиват над 450 цивилни жители . Оттам нататък всевъзможни нови договаряния за украинското държавно управление стават невъзможни, с изключение на при едно-единствено изискване - в случай че Русия беше изтеглила всичките си войски от територията на Украйна.
„ В оня миг руснаците към момента са считали, че са пред Киев, че ще завоюват войната единствено след дни и биха могли да диктуват на Украйна всичко “, споделя специалистът Ланге. По същото време обаче обстановката се трансформира в интерес на Украйна и във боен проект. За зверствата в Буча се разчува най-много заради това, че на съветските войски им се постанова да се изтеглят от града. Впоследствие Путин се опитваше да показа изтеглянето на руснаците като жест на благосклонност от страна на Москва, само че без необикновен триумф.
Спорът за гаранциите по сигурността
Друг значим противоречив въпрос в договарянията за помирение са били гаранциите за сигурността на Украйна. Защото в случай че тя беше приела настояванията на Русия за орязването на украинската войска , това щеше да трансформира страната в изцяло беззащитна жертва при последващо съветско нахлуване. От документите излиза, че Русия била подготвена само да обещае, че няма да атакува наново Украйна. Но сходно заричане Русия даде и през 1994 година с така наречен Меморандум от Будапеща, без обаче да го съблюдава.
Затова по време на договарянията се стига до концепцията, че възможното съглашение сред Русия и Украйна би трябвало да бъде обезпечено от други страни, написа АРД. Назовани са били Съединени американски щати, Англия, Китай, Франция и Русия, т.е. петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Те е трябвало да дават на Украйна задоволителни гаранции за неутралитета ѝ, в случай че договорът бъде нарушен. Но този проект е съдържал голям брой уловки – да вземем за пример опцията Русия да отхвърли западните гаранции. „ В подобен случай при нахлуване на Русия тя би имала право да отхвърли гаранциите за сигурност, което естествено е цялостен парадокс “, споделя Нико Ланге пред АРД.
Към това се прибавя, че западните страни – Франция, Съединени американски щати и Англия, евентуално в никакъв случай не биха се съгласили да дават сходни гаранции за сигурност, показва специалистът. „ Тези страни не са подготвени със личните си войски да пазят Украйна в самата Украйна. Затова в никакъв случай не биха приели обвързващи гаранции за сигурност. “
Подменят се местата на агресора и жертвата
Като цяло Ланге намира, че редица изказвания, свързани с договарянията за помирение са пресилени. „ Ако Украйна се бе съгласила с този съветски план, тя щеше да е изцяло беззащитна при последващо съветско нахлуване. А това, че Украйна е била подготвена за договаряния, не значи, че би приела позициите на другата страна. "
В случая става дума за изпитан ход на съветската агитация – да претопля от дълго време известни детайлности за да подмени местата на агресора и жертвата, разяснява АРД. Затова Кремъл и проруските канали непрекъснато повтарят, че Украйна и Западът са осуетили сключването на готово съглашение. „ Перфидното е, че и в тази история се прокарва тезата, че Украйна и Западът носят виновност за войната, защото е можело да бъде контрактувано помирение “, споделя Ланге. " Това е извънредно цинична обосновка, защото отговорността за войната е само и единствено на Путин. "
" Две години война, две години тъга, две години опустошения. А всичко това можеше да се предотврати! " - изказвания като това непрекъснато се изричат от някои проруски среди, в това число и в Германия. Те настояват, че сред Русия и Украйна е имало контрактувано помирение - и то още през април 2022 година, т.е. единствено няколко седмици след нахлуването на съветските войски в Украйна. Твърди се също, че Западът бил попречил това помирение да влезе в действие.
Тази версия бе от дълго време опровергана освен от украинските участници в договарянията – специалистите също я отхвърлят по доста аргументи, отбелязва АРД. „ Преговори сред Русия и Украйна в действителност е имало, само че решаващото в тази ситуация е, че в никакъв случай не е било изготвяно съглашение, тъй като разликите сред двете страни по противоречивите въпроси са били прекомерно огромни “, споделя специалистът по сигурността Нико Ланге.
Преговорите са почнали незабавно след съветското навлизане
Първите договаряния сред делегации на Русия и Украйна са почнали още на 28 февруари 2022 година, т.е. единствено дни след съветската експанзия. Както написа „ Уолстрийт Джърнъл “, Русия тогава е поискала безусловната капитулация на Украйна, също така промяната на президента Зеленски и неговото държавно управление и противоположното въвеждане на съветския като формален език. За украинската делегация тези условия, по понятни аргументи, са били неприемливи. През идващите дни двете страни са преговаряли главно за основаването на филантропични коридори за евакуация на цивилното население.
В средата на март договарянията сред двете делегации стават по-интензивни, с Турция в ролята на медиатор. На 29 март в Истанбул се стига до директни договаряния, по време на които са били създадени по-конкретни хрумвания на двете делегации за допустимо преустановяване на огъня, изяснява АРД. Украйна е трябвало да подпише обвързваща декларация за неутралитет, с която напълно да се откаже от устрема си за участие в НАТО, излиза наяве от документ, с който немското издание „ Ди Велт “ разполага. Освен това Украйна е трябвало да заявява, че няма да придобива, има или създава нуклеарни оръжия, нито да позволява задгранични оръжия и войски на своя територия. Пак по сведения на „ Уолстрийт Джърнъл “, от украинска страна са били даже подготвени да замразят въпроса за нелегално анексирания от Русия полуостров Крим.
Русия на процедура е желала Украйна да остане беззащитна
По другите точки обаче позициите на двете делегации са си останали извънредно раздалечени, осведоми АРД. Така да вземем за пример – не е било реализирано съглашение по какъв начин би трябвало да наподобяват руско-украинските граници в Източна Украйна. Освен това съветската делегация упорствала за голямо понижаване на украинската войска и на нейното въоръжение.
Това излиза наяве от план, който съветският президент Владимир Путин предишното лято размаха пред телевизионните камери, потвърждавайки, че става дума за направен проектодоговор. Наред с другото, Москва е желала украинската войска да бъде сведена до 85 000 бойци и да разполага единствено с оръжия с стеснен обхват. „ По създание Русия е желала да принуди Украйна да капитулира “, споделя Нико Ланге пред АРД. „ Ако Украйна беше приела записаното в съветския план, тя щеше да е изцяло беззащитна при идващото съветско нахлуване. “
Освен това, планът, показан от Путин, носи датата 15 април. А последният кръг договаряния сред двете страни се е състоял в Истанбул на 29 март. „ Готово съглашение, което да е било утвърдено и от двете страни на срещата в Истанбул, въобще не е имало “, показва Ланге. Двете делегации останали в контакт, само че до последващи преговорни кръгове по този начин и не се е стигнало.
Зверствата от Буча излизат нескрито по-скоро инцидентно
За това има една съществена причина: зверствата на съветската войска в Буча , които излизат нескрито при започване на април. Тогава съветските окупатори избиват над 450 цивилни жители . Оттам нататък всевъзможни нови договаряния за украинското държавно управление стават невъзможни, с изключение на при едно-единствено изискване - в случай че Русия беше изтеглила всичките си войски от територията на Украйна.
„ В оня миг руснаците към момента са считали, че са пред Киев, че ще завоюват войната единствено след дни и биха могли да диктуват на Украйна всичко “, споделя специалистът Ланге. По същото време обаче обстановката се трансформира в интерес на Украйна и във боен проект. За зверствата в Буча се разчува най-много заради това, че на съветските войски им се постанова да се изтеглят от града. Впоследствие Путин се опитваше да показа изтеглянето на руснаците като жест на благосклонност от страна на Москва, само че без необикновен триумф.
Спорът за гаранциите по сигурността
Друг значим противоречив въпрос в договарянията за помирение са били гаранциите за сигурността на Украйна. Защото в случай че тя беше приела настояванията на Русия за орязването на украинската войска , това щеше да трансформира страната в изцяло беззащитна жертва при последващо съветско нахлуване. От документите излиза, че Русия била подготвена само да обещае, че няма да атакува наново Украйна. Но сходно заричане Русия даде и през 1994 година с така наречен Меморандум от Будапеща, без обаче да го съблюдава.
Затова по време на договарянията се стига до концепцията, че възможното съглашение сред Русия и Украйна би трябвало да бъде обезпечено от други страни, написа АРД. Назовани са били Съединени американски щати, Англия, Китай, Франция и Русия, т.е. петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Те е трябвало да дават на Украйна задоволителни гаранции за неутралитета ѝ, в случай че договорът бъде нарушен. Но този проект е съдържал голям брой уловки – да вземем за пример опцията Русия да отхвърли западните гаранции. „ В подобен случай при нахлуване на Русия тя би имала право да отхвърли гаранциите за сигурност, което естествено е цялостен парадокс “, споделя Нико Ланге пред АРД.
Към това се прибавя, че западните страни – Франция, Съединени американски щати и Англия, евентуално в никакъв случай не биха се съгласили да дават сходни гаранции за сигурност, показва специалистът. „ Тези страни не са подготвени със личните си войски да пазят Украйна в самата Украйна. Затова в никакъв случай не биха приели обвързващи гаранции за сигурност. “
Подменят се местата на агресора и жертвата
Като цяло Ланге намира, че редица изказвания, свързани с договарянията за помирение са пресилени. „ Ако Украйна се бе съгласила с този съветски план, тя щеше да е изцяло беззащитна при последващо съветско нахлуване. А това, че Украйна е била подготвена за договаряния, не значи, че би приела позициите на другата страна. "
В случая става дума за изпитан ход на съветската агитация – да претопля от дълго време известни детайлности за да подмени местата на агресора и жертвата, разяснява АРД. Затова Кремъл и проруските канали непрекъснато повтарят, че Украйна и Западът са осуетили сключването на готово съглашение. „ Перфидното е, че и в тази история се прокарва тезата, че Украйна и Западът носят виновност за войната, защото е можело да бъде контрактувано помирение “, споделя Ланге. " Това е извънредно цинична обосновка, защото отговорността за войната е само и единствено на Путин. "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ