Анализ на ИПБ: Жертвите при катастрофи в България са намалели с близо 30%
Анализ на Института за пътна сигурност демонстрира, че от началото на годината до 10 май жертвите от ПТП са намалели с 27%, или 42 души по-малко са починалите по отношение на същия интервал на 2023 година
При обзор на статистическата информация за интервала 2010 година - 2024 година се установи, че такива огромни понижения на жертвите от ПТП са се случвали през 2012 година и 2020 година надлежно с 23% и 28%. Всеки път след фрапантното понижаване на жертвите се установи висок растеж на пътнотранспортния травматизъм. Затова е належащо да се извърши изчерпателен разбор на аргументите, водещи до тези катаклизми, определящи транспортната система на България като нестабилна, с висок риск от настъпване на тежки ПТП.
Пътнотранспортният травматизъм се въздейства от степента на сигурност на пътищата и колите, както и от държанието на участниците в придвижването. Има и различен фактор, определящ риска от настъпване на ПТП - брой пътувания за единица време. Безусловно пътищата и колите стават по-безопасни, само че това са еволюционни процеси разрастващи се С десетки години, което изключва този фактор от тези, които са довели до за понижаване на жертвите от ПТП за къс интервал.
В друго свое проучване Институтът за пътна сигурност установи, че за последните три години (2022-2023 г.) пътищата в България са станали по-опасни заради липса на поддръжка, високи равнища на корупция и политическата неустойчивост. Драстично понижаване на броя пътувания са установени през 2020 година, като през първите пет месеца понижението доближава до 70%. В същия интервал не са подхванати законодателни или други дейности за смяна на държанието на участниците в придвижването. Обосновано можем да заключим, че през 2020 година високият спад на жертвите се дължи на значителното понижение на брой пътувания.
През 2012 година е установен спад на жертвите по отношение на 2010 година с 23%. В този интервал са осъществени „ революционни “ законодателни промени: стартира издаването на електроните фишове; за пръв път в България стартира потреблението на камери за скорост. В този интервал родители изгубили своите деца при ПТП основават фондация „ Безопасни улици от Валя “, посредством която упражняват публичен напън върху виновните институции. Участниците в придвижването се респектират от нововъведения надзор на придвижването, дейното обществено говорене по тематиката, както и от покачвания размер на санкциите и трансформират държанието си като стартират да се преценяват с рестриктивните мерки на скоростта. Две години по-късно обаче се установи, че законодателните промени не са ефикасни, а административният развой постоянно се шиканира. През 2015 година се открива растеж на починалите от ПТП с 17% и те доближават до 708 души.
Какво се случи през 2023 година, с цел да установяваме още веднъж рекорден спад на жертвите от ПТП?
Като и през 2012 година са признати „ революционни “ законодателни промени: конфискация на МПС; уведомяване/връчване на електронни фишове и наказателни постановления посредством SMS по мобилен телефон. От началото на годината са известени към 600 000 водачи на МПС за осъществените от тях нарушавания. Това изобретение още веднъж е въздействало главно върху нарушителите на скоростния режим по пътищата. Общественият напън, също като през 2012 година, е извънредно висок.
Експертите на Института за пътна сигурност намират, че обстановката от 2012 година се повторя и е въпрос на време да се намерят малки врати за заобикаляне и неспазване на закона. Народното събрание не се вслуша в мненията на разнообразни Неправителствени организации и адвокати, че осъществените промени в дълготраен проект ще претърпят неуспех. Прогнозираме, че без коригиращи дейности от страна на Министерския съвет и виновните институции още веднъж следва фрапантно увеличение на жертвите от ПТП, което се надяваме да не бъде позволено.
При обзор на статистическата информация за интервала 2010 година - 2024 година се установи, че такива огромни понижения на жертвите от ПТП са се случвали през 2012 година и 2020 година надлежно с 23% и 28%. Всеки път след фрапантното понижаване на жертвите се установи висок растеж на пътнотранспортния травматизъм. Затова е належащо да се извърши изчерпателен разбор на аргументите, водещи до тези катаклизми, определящи транспортната система на България като нестабилна, с висок риск от настъпване на тежки ПТП.
Пътнотранспортният травматизъм се въздейства от степента на сигурност на пътищата и колите, както и от държанието на участниците в придвижването. Има и различен фактор, определящ риска от настъпване на ПТП - брой пътувания за единица време. Безусловно пътищата и колите стават по-безопасни, само че това са еволюционни процеси разрастващи се С десетки години, което изключва този фактор от тези, които са довели до за понижаване на жертвите от ПТП за къс интервал.
В друго свое проучване Институтът за пътна сигурност установи, че за последните три години (2022-2023 г.) пътищата в България са станали по-опасни заради липса на поддръжка, високи равнища на корупция и политическата неустойчивост. Драстично понижаване на броя пътувания са установени през 2020 година, като през първите пет месеца понижението доближава до 70%. В същия интервал не са подхванати законодателни или други дейности за смяна на държанието на участниците в придвижването. Обосновано можем да заключим, че през 2020 година високият спад на жертвите се дължи на значителното понижение на брой пътувания.
През 2012 година е установен спад на жертвите по отношение на 2010 година с 23%. В този интервал са осъществени „ революционни “ законодателни промени: стартира издаването на електроните фишове; за пръв път в България стартира потреблението на камери за скорост. В този интервал родители изгубили своите деца при ПТП основават фондация „ Безопасни улици от Валя “, посредством която упражняват публичен напън върху виновните институции. Участниците в придвижването се респектират от нововъведения надзор на придвижването, дейното обществено говорене по тематиката, както и от покачвания размер на санкциите и трансформират държанието си като стартират да се преценяват с рестриктивните мерки на скоростта. Две години по-късно обаче се установи, че законодателните промени не са ефикасни, а административният развой постоянно се шиканира. През 2015 година се открива растеж на починалите от ПТП с 17% и те доближават до 708 души.
Какво се случи през 2023 година, с цел да установяваме още веднъж рекорден спад на жертвите от ПТП?
Като и през 2012 година са признати „ революционни “ законодателни промени: конфискация на МПС; уведомяване/връчване на електронни фишове и наказателни постановления посредством SMS по мобилен телефон. От началото на годината са известени към 600 000 водачи на МПС за осъществените от тях нарушавания. Това изобретение още веднъж е въздействало главно върху нарушителите на скоростния режим по пътищата. Общественият напън, също като през 2012 година, е извънредно висок.
Експертите на Института за пътна сигурност намират, че обстановката от 2012 година се повторя и е въпрос на време да се намерят малки врати за заобикаляне и неспазване на закона. Народното събрание не се вслуша в мненията на разнообразни Неправителствени организации и адвокати, че осъществените промени в дълготраен проект ще претърпят неуспех. Прогнозираме, че без коригиращи дейности от страна на Министерския съвет и виновните институции още веднъж следва фрапантно увеличение на жертвите от ПТП, което се надяваме да не бъде позволено.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ