Руският учен Александър Степанович Попов демонстрира първия в света радиоприемник
Александър Степанович Попов е съветски учен-физик със международна популярност. Роден е на 16 март 1859 година в селцето Турински рудник в Урал.
Завършва ослепително университет през 1883 година и получава покана да преподава в Минния офицерски клас в Кронщад – по това време единственото образователно заведение, подготвящо специалисти–електротехници. Знаейки, че там има прелестна лаборатория по физика и скъпа библиотека, Попов се отказал от другите примамливи оферти и отпътувал за Кронщад. Там взаимно с преподавателската си активност почнал и огромна изследователска работа в региона на електротехниката.
През тези години немският академик Хайнрих Херц разкрил съществуването на електромагнитните талази и потвърдил тяхното роднинство със светлината. Заинтересован от това изобретение, Попов почнал детайлно проучване на електромагнитните талази. За разлика от множеството учени, виждащи в тези талази просто любопитно физическо събитие, той съумял да оцени тяхното практическо значение и се насочил към техническата реализация на откритието — основаване на уред за приемане на сигнали от разстояние. След провеждането на редица опити ученият открил, че присъединението към прибора на проводник, изправен нагоре, и проводник, свързан със земята, внезапно усилва обсега на неговото деяние, т.е. Попов изобретява антената и заземяването.
На 7 май 1895 година в препълнената зала за съвещания на Руското физико-химично общество Попов прави известие за първите резултати от своята работа и показал конструирания от него радиоапарат. Този ден — 7 май, се счита за рожден ден на радиото в страните на последвалия Съюз на съветските социалистически републики. По-малко от година по-късно Попов основава цялостен комплекс с инсталация за безкабелно предаване на телеграфни сигнали. През март 1896 година на съвещание на Руското физико-химично общество, той прави първото в света предаване на радиограма на разстояние към 250 м.
През есента на 1897 година Попов придвижва своите опити на кораби от Балтийския флот и напролет на идната година получил надеждна връзка на разстояние към 5 км. сред транспортния транспортен съд „ Европа “ и крайцера „ Африка “. По време на тестванията на новия радиопредавател изобретателят направил още едно значимо изобретение: забелязал, че електромагнитните талази се отразяват в корабите. Това изобретение станало основата, на която след това се развил нов бранш на радиотехниката – радиолокацията. С приключването на опитите за радиовръзка сред кораби, Попов съставил доклад в който оповестява за опциите за радионавигация и радиопеленгация.
Въпреки това морското ведомство малко се интересувало от работата на учения и единствено случая му оказал помощ да реализира практическата реализация на своето откритие. Ето какво се случило: В късната есен на 1899 година от Кронщад на околосветско корабоплаване тръгнал броненосецът “Генерал-адмирал Апраскин”. Едва излязъл от пристанището, той попаднал в жестока снежна стихия, отклонил се от курса и се блъснал в подводни камъни до остров Гогланд. Опитите да бъде отхвърлен от камъните пропаднали, а настъпващите студове го сковали в лед. Всичките сили били хвърлени за избавяне на броненосеца, само че за реализиране на избавителната интервенция била извънредно нужна връзка с щаба на флота. И тогава си спомнили за изобретателя на безжичния телеграф. На Попов била предоставена задача да реализира по този начин нужната връзка благодарение на новото откритие. И макар, че до момента е била реализирана връзка на разстояние не повече от 30 км., а в този момент дистанцията било повече от 40 км., връзката била осъществена и работила безотказно от самото начало на избавителната интервенция.
В тези дни всички вестници в света в детайли съобщавали за тези събития, прославяли новото средство за връзка и неговия откривател Попов. Този случай безапелационно потвърдил голямото значение на радиотелеграфа на Попов и на неговия радиоапарат с телефонни слушалки били издадени патенти в Русия, Англия, Франция и други страни.
Източник: Уикипедия
Завършва ослепително университет през 1883 година и получава покана да преподава в Минния офицерски клас в Кронщад – по това време единственото образователно заведение, подготвящо специалисти–електротехници. Знаейки, че там има прелестна лаборатория по физика и скъпа библиотека, Попов се отказал от другите примамливи оферти и отпътувал за Кронщад. Там взаимно с преподавателската си активност почнал и огромна изследователска работа в региона на електротехниката.
През тези години немският академик Хайнрих Херц разкрил съществуването на електромагнитните талази и потвърдил тяхното роднинство със светлината. Заинтересован от това изобретение, Попов почнал детайлно проучване на електромагнитните талази. За разлика от множеството учени, виждащи в тези талази просто любопитно физическо събитие, той съумял да оцени тяхното практическо значение и се насочил към техническата реализация на откритието — основаване на уред за приемане на сигнали от разстояние. След провеждането на редица опити ученият открил, че присъединението към прибора на проводник, изправен нагоре, и проводник, свързан със земята, внезапно усилва обсега на неговото деяние, т.е. Попов изобретява антената и заземяването.
На 7 май 1895 година в препълнената зала за съвещания на Руското физико-химично общество Попов прави известие за първите резултати от своята работа и показал конструирания от него радиоапарат. Този ден — 7 май, се счита за рожден ден на радиото в страните на последвалия Съюз на съветските социалистически републики. По-малко от година по-късно Попов основава цялостен комплекс с инсталация за безкабелно предаване на телеграфни сигнали. През март 1896 година на съвещание на Руското физико-химично общество, той прави първото в света предаване на радиограма на разстояние към 250 м.
През есента на 1897 година Попов придвижва своите опити на кораби от Балтийския флот и напролет на идната година получил надеждна връзка на разстояние към 5 км. сред транспортния транспортен съд „ Европа “ и крайцера „ Африка “. По време на тестванията на новия радиопредавател изобретателят направил още едно значимо изобретение: забелязал, че електромагнитните талази се отразяват в корабите. Това изобретение станало основата, на която след това се развил нов бранш на радиотехниката – радиолокацията. С приключването на опитите за радиовръзка сред кораби, Попов съставил доклад в който оповестява за опциите за радионавигация и радиопеленгация.
Въпреки това морското ведомство малко се интересувало от работата на учения и единствено случая му оказал помощ да реализира практическата реализация на своето откритие. Ето какво се случило: В късната есен на 1899 година от Кронщад на околосветско корабоплаване тръгнал броненосецът “Генерал-адмирал Апраскин”. Едва излязъл от пристанището, той попаднал в жестока снежна стихия, отклонил се от курса и се блъснал в подводни камъни до остров Гогланд. Опитите да бъде отхвърлен от камъните пропаднали, а настъпващите студове го сковали в лед. Всичките сили били хвърлени за избавяне на броненосеца, само че за реализиране на избавителната интервенция била извънредно нужна връзка с щаба на флота. И тогава си спомнили за изобретателя на безжичния телеграф. На Попов била предоставена задача да реализира по този начин нужната връзка благодарение на новото откритие. И макар, че до момента е била реализирана връзка на разстояние не повече от 30 км., а в този момент дистанцията било повече от 40 км., връзката била осъществена и работила безотказно от самото начало на избавителната интервенция.
В тези дни всички вестници в света в детайли съобщавали за тези събития, прославяли новото средство за връзка и неговия откривател Попов. Този случай безапелационно потвърдил голямото значение на радиотелеграфа на Попов и на неговия радиоапарат с телефонни слушалки били издадени патенти в Русия, Англия, Франция и други страни.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ