Малките деца реагират на несигурността досущ като възрастните
Ако знаем какво тъкмо се случва в съзнанието на дребните деца, ще можем да подобрим както родителските техники, по този начин и развлечението и другите способи на образование и обучение. Сега ново проучване хвърля малко повече светлина върху това по какъв начин мозъкът на малчуганите реагира на възприятието, което всички ние сме изпитвали през избран стадий от живота си: несигурността.
Оказва се, че по време на проби, направени върху 160 деца на възраст сред 25 и 32 месеца, малчуганите се оправят с несигурността по същия метод, по който и по-възрастните (въпреки че на процедура не артикулират това, което минава през съзнанието им).
Да, знаем, че децата на тази възраст умеят да взимат умни решения – да вземем за пример да потърсят помощта на възрастен, когато не знаят какво да вършат в дадена обстановка. Много малко знаем обаче за методите, по които взимат тези решения (или дали осъзнават своята лична несигурност).
„ Малките деца показват държания, които подсказват, че те могат да откликнат на несигурни обстановки - разяснява детският психолог Симона Гети от Калифорнийския университет, Дейвис. – Но съществуват ли съответни доказателства, които да поддържат тези изказвания? И по какъв начин доста дребните деца осъзнават, че са несигурни? “
За да отговори на тези въпроси, Гети и екипът ѝ организират поредност от опити, в които на дребните деца са им показани двойки животни или постоянно срещани обекти. Всеки облик е съвсем напълно закрит от сив квадрат. Впоследствие участниците в опита са подканени да открият съответно животно или обекти. “
С помощта на технологии, следящи придвижването на очите, и сензорни екрани (както и чрез така наречен drift-diffusion модел, който разказва точността и времето на реакции при взимането на решения при възрастните) откривателите научават повече за методите, по които дребните деца взимат решения.
„ Можем да проучим съответно държание и да забележим къде тъкмо гледат, с цел да открият потребна информация, по какъв начин трансферират погледа си от едно изображение на друго или дали им лишава в допълнение време, преди да реагират - разяснява психологът Сара Лекей от Калифорнийския университет, Дейвис. – Можем да установим дали постъпват с по-голяма или по-малка убеденост. “
И на дребните деца, сходно на възрастните, им е нужно по-дълго време, с цел да вземат по-трудни решения. По време на тестванията малчуганите в края на краищата вършат неправилния избор. Те са прехвърляли своя взор от едно изображение на друго по-често (сякаш са умували по-дълго). Когато два обекта са били сходни, на децата им е отнемало по-дълго време, с цел да съберат „ улики “, само че пък са се нуждаели от по-малко улики, с цел да вземат решение.
Техните реакции демонстрират, че дребните деца осъзнават своята лична неустановеност и се държат по метод, по които и по-големите деца и възрастните (когато става дума за взимането на решения, за които не сме изключително сигурни например).
Изследването е оповестено в Nature Human Behaviour.
Източник: Science Alert
