В Азия си живеят нормално, а ние се затворихме като в Средновековието
Ако преди година някой беше задал въпроса по какъв начин най-бързо може да се овладее пандемията, несъмнено болшинството би заложило доверието си на Запада: на Северна Америка, на Европа - т.е., на развитите промишлени страни. Особено ние в Германия сме привикнали, че огромните рецесии стигат до нас в доста смекчена форма. Ако въобще стигнат до Германия. През пролетта на 2020 по всичко изглеждаше, че и този път ще бъде по този начин. В страната имаше относително малко инфектирани хора и смъртни случаи, заради което германците изпитваха надали не възприятие за предимство, най-много в съпоставяне със съседите от Европа.
Горчивата истина след една година пандемия
Но тази реакция се оказа прибързана. Днес Германия се подрежда измежду десетте страни с най-голям безспорен брой на инфектирани и умряли в следствие от болест с ковид. А на международната карта за разпространяването на пандемията в алено са оцветени най-много два континента: Америка и Европа. Други райони, към които ние като туристи нормално се насочваме с добре заредена персонална аптечка, сега наподобяват доста по-добре. Става дума най-много за Азия и Африка - континенти, които преди време надменно причислявахме към „ Третия свят “. Негласната подчиненост изглеждаше по този начин: тук е богатият и постоянен Запад, там са изоставащите разрастващи се страни.
Тази подчиненост, чиито корени стигат чак до колониализма, към този момент не важи в днешните времена на пандемия. Коронавирусът провокира първата огромна рецесия, в която нещата се обръщат. Западните общества се борят против своята накърнимост, до момента в който на изток съумяват да наложат по-ефикасен надзор. Две цифри ясно го онагледяват. Най-тежко засегнатата от ковид страна са Съединените щати. До началото на тази седмица там бяха регистрирани повече от 520 000 смъртни случая. А в Тайван, който се намира директно до Китай (откъдето потегли пандемията), са умряли едвам 10 души.
Доста необичайно е, че в Германия единствено малко на брой си задават въпроса какви може да са аргументите. Дискусията нормално завършва с констатацията, че една демократична страна не може да си служи с такива способи, каквито употребява против вируса тирания като Китай. Но нещата надалеч не са толкоз елементарни.
Многобройни са факторите, които играят роля за разпространението на вируса по света. В Африка да вземем за пример популацията е доста младо, а това вероятно изяснява частично по-ниската смъртност. Там хората живеят повече навън и по-малко пътуват по света, гласи друго пояснение. А такива условия, несъмнено, мъчно могат да се основат в съвременни общества като немското, които са част от света на глобализирания труд.
Другояче стоят нещата в азиатските страни, които към този момент са усвоили жанр на живот, сходен на западния. Населението в Япония да вземем за пример е даже по-възрастно от това в Германия. Независимо от всичко това в Азия, която е най-гъсто обитаемият континент на света, болестта не се популяризира безотговорно, а е съсредоточена нормално в местни огнища.
Тук мнозина незабавно оферират нова порция пояснения, свързани с традициите и културата: хората в Азия повече се съобразявали едни с други и повече се придържали към разпоредбите. Това малко припомня на остарялата доктрина за „ азиатските полезности “, съгласно която на запад били публикувани индивидуалистичните и хедонистични настройки, а на изток хората били дисциплинирани и насочени към общото богатство. Но нали таман за нас, германците, се споделя, че прецизно се придържаме към законите и разпоредбите? И белким можем да сложим по общ знаменател всички азиатски страни с техните най-различни нрави и традиции?
В очи се набива най-много нещо друго: в Азия заложиха доста повече на цифровите технологии, на следенето посредством GPS, на мобилните приложения, на камерите и банковата информация, с цел да проследят контактите и да наложат ефикасни карантини. Тъкмо потреблението на оптималната налична информация сплотява в триумфа им другояче толкоз разнообразни страни като комунистически Китай, властнически Сингапур и демокрации като Тайван и Южна Корея.
Тази пандемия може да сложи началото на азиатската епоха
Особено за демократичните страни в Азия въпросът какви съществени права могат да бъдат лимитирани в битката против пандемията беше не по-малко внимателен, в сравнение с за нас. Те взеха решение да се откажат от една част от разпоредбите за протекция на персоналната информация, само че жителите в Южна Корея да вземем за пример си резервираха опцията да нападат тези ограничавания по юридически път. В Европа постъпихме иначе и ограничихме доста по-сериозно други съществени права: правото на свободно придвижване, на събиране, на практикуване на специалност.
Резултатите огорчават. През миналите месеци доста хора в Азия имаха опция да живеят по-свободно и по-спокойно от нас. Европа, която не от през вчерашния ден буксува в усвояването на техническия напредък, избра средновековния способ на локдауна и зачака имунизациите. Някой ден историците може би ще напишат, че тази пандемия е сложила началото на азиатската епоха.
Източник:
Горчивата истина след една година пандемия
Но тази реакция се оказа прибързана. Днес Германия се подрежда измежду десетте страни с най-голям безспорен брой на инфектирани и умряли в следствие от болест с ковид. А на международната карта за разпространяването на пандемията в алено са оцветени най-много два континента: Америка и Европа. Други райони, към които ние като туристи нормално се насочваме с добре заредена персонална аптечка, сега наподобяват доста по-добре. Става дума най-много за Азия и Африка - континенти, които преди време надменно причислявахме към „ Третия свят “. Негласната подчиненост изглеждаше по този начин: тук е богатият и постоянен Запад, там са изоставащите разрастващи се страни.
Тази подчиненост, чиито корени стигат чак до колониализма, към този момент не важи в днешните времена на пандемия. Коронавирусът провокира първата огромна рецесия, в която нещата се обръщат. Западните общества се борят против своята накърнимост, до момента в който на изток съумяват да наложат по-ефикасен надзор. Две цифри ясно го онагледяват. Най-тежко засегнатата от ковид страна са Съединените щати. До началото на тази седмица там бяха регистрирани повече от 520 000 смъртни случая. А в Тайван, който се намира директно до Китай (откъдето потегли пандемията), са умряли едвам 10 души.
Доста необичайно е, че в Германия единствено малко на брой си задават въпроса какви може да са аргументите. Дискусията нормално завършва с констатацията, че една демократична страна не може да си служи с такива способи, каквито употребява против вируса тирания като Китай. Но нещата надалеч не са толкоз елементарни.
Многобройни са факторите, които играят роля за разпространението на вируса по света. В Африка да вземем за пример популацията е доста младо, а това вероятно изяснява частично по-ниската смъртност. Там хората живеят повече навън и по-малко пътуват по света, гласи друго пояснение. А такива условия, несъмнено, мъчно могат да се основат в съвременни общества като немското, които са част от света на глобализирания труд.
Другояче стоят нещата в азиатските страни, които към този момент са усвоили жанр на живот, сходен на западния. Населението в Япония да вземем за пример е даже по-възрастно от това в Германия. Независимо от всичко това в Азия, която е най-гъсто обитаемият континент на света, болестта не се популяризира безотговорно, а е съсредоточена нормално в местни огнища.
Тук мнозина незабавно оферират нова порция пояснения, свързани с традициите и културата: хората в Азия повече се съобразявали едни с други и повече се придържали към разпоредбите. Това малко припомня на остарялата доктрина за „ азиатските полезности “, съгласно която на запад били публикувани индивидуалистичните и хедонистични настройки, а на изток хората били дисциплинирани и насочени към общото богатство. Но нали таман за нас, германците, се споделя, че прецизно се придържаме към законите и разпоредбите? И белким можем да сложим по общ знаменател всички азиатски страни с техните най-различни нрави и традиции?
В очи се набива най-много нещо друго: в Азия заложиха доста повече на цифровите технологии, на следенето посредством GPS, на мобилните приложения, на камерите и банковата информация, с цел да проследят контактите и да наложат ефикасни карантини. Тъкмо потреблението на оптималната налична информация сплотява в триумфа им другояче толкоз разнообразни страни като комунистически Китай, властнически Сингапур и демокрации като Тайван и Южна Корея.
Тази пандемия може да сложи началото на азиатската епоха
Особено за демократичните страни в Азия въпросът какви съществени права могат да бъдат лимитирани в битката против пандемията беше не по-малко внимателен, в сравнение с за нас. Те взеха решение да се откажат от една част от разпоредбите за протекция на персоналната информация, само че жителите в Южна Корея да вземем за пример си резервираха опцията да нападат тези ограничавания по юридически път. В Европа постъпихме иначе и ограничихме доста по-сериозно други съществени права: правото на свободно придвижване, на събиране, на практикуване на специалност.
Резултатите огорчават. През миналите месеци доста хора в Азия имаха опция да живеят по-свободно и по-спокойно от нас. Европа, която не от през вчерашния ден буксува в усвояването на техническия напредък, избра средновековния способ на локдауна и зачака имунизациите. Някой ден историците може би ще напишат, че тази пандемия е сложила началото на азиатската епоха.
Източник:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ