През 1978 г. в пустинните пясъци близо до Ел Миня,

През 1978 година в пустинните пясъци покрай Ел Миня, Египет, е открит античен ръкопис от апокрифното Евангелие от Юда, написан върху папирус на коптски език. В интервала от 2001 до 2006 година е реставриран от интернационален екип от експерти. Интересът е огромен, тъй като на Първия космополитен (Никейски) събор през 325 година от съществуващите 30-ина евангелия са оповестени за канонични единствено четирите – на Матей, Марко, Лука и Йоан. Останалите, в това число на Юда, Тома, Филип, Петър, Вартоломей, Мария Магдалина и други, са неразрешени и унищожени.

В ръкописа Юда Искариотски е показан като воин, който единствен от дванадесетте апостоли схваща същинското естество на Иисус Христос, разказан е като най-близкия му възпитаник, с който са обсъждали доста теологични и метафизичен въпроси, „ тайнствата на царството “. Него Иисус моли да Го съобщи, да „ принесе в жертва човешкото тяло, в което e облечен “, разкрива му и страданията, които го чакат. И знаейки за божествения генезис на Иисус, Юда прави всеотдайност и приема да извърши молбата Му.
Но освен Eвангелието на Юда ни споделя тази невероятна история за индивида, апетитен като най-големия изверг в християнството.
Според каноничните евангелия от Библията Юда Искариотски предава Иисус Христос на юдейските първосвещеници за 30 сребърника, акцентирайки го с целувка. В историята „ Юда “ и „ целувката на Юда “ остават като синоними на изменничество, а „ тридесетте сребърника “ – на продажност.

Тук ще разгледаме другата опция – Юда не е изменник, а участник в възвишен стратегически проект, целящ основаването на християнството.

Страница от Евангелието на Юда
За да се зароди нова вяра, е нужно някакво събитие, което мощно да впечатли света, някакво извънредно обучение, което да се опълчи на съществуващата доктрина. Смъртта на Иисус и възкресението му са венецът на замисъла за основаване на християнството, стъпило на основите на юдаизма. Избрани са най-подходящите място и време: Йерусалим – мегаполисът, в който за най-големия юдейски празник Пасха се събира голямо голям брой от хора, а каквото се случи в същото време, остава в съзнанието на хиляди.

Иисус знае, че ще бъде предаден

Иисус е придобил изключителна популярност измежду народа – лекува заболели, възкресява мъртви, прави ред чудеса, проповядва ново обучение, нов морал. Следват го хиляди, които загърбват обичайна вяра – юдаизма. Това кара свещеници и старейшини да търсят метод да му попречат, в това число и посредством физическо заличаване – И основните свещеници и книжниците… търсеха метод по какъв начин да го погубят, тъй като се бояха от него, тъй като целият народ се удивяваше на учението му (Марк. 11:15-18).

Седмица преди празника той влиза с учениците в града на магаре, посрещат го с „ Осана! “ и палмови клони. Но той знае – ще бъде предаден, разпнат и след три дни ще възкръсне! Ето, възлизаме за Йерусалим и Син Човешки ще бъде предаден на основните свещеници и книжниците; и те ще го осъдят на смърт; и ще го предадат на езичниците да го поругаят, и да го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен (Мат. 20:18-19). Явно това е замисълът, Божията воля!
И всичките му дейности са в тази посока. Навръх подготовката за празника благият Иисус прави невиждан и невъобразим до тогава скандал в синагогата – пъди продавачи и купувачи, прекатурва маси и столове, с цел да провокира гнева на първосвещениците и книжниците, да бъде съден. И разпнат.


Юда Искариотски,
илюстрация от „ Живота на нашия Господ Исиус Христос “ на Джеймс Тисо, 1886–1894
За празника събира учениците си на ритуална „ загадка “ вечеря. И когато ядяха, Иисус взе самун, благослови, и го разчупи, и, като го даваше на учениците, рече: Вземете, яжте, това е моето тяло. Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички; тъй като това е моята кръв (Мат. 26:26-28). Случилото се ще потвърди изказванието, че Юда извършва специфична повеля. 

Юда прави всеотдайност, тъй като:

Иисус знае, че към този момент настава времето на събитията: Времето ми е близо (Мат 26:18).Знае, че един от учениците му би трябвало да го „ съобщи “, и им споделя: Един от вас, който яде с мене, ще ме съобщи (Марк. 14:18). Той би могъл да вземе ограничения и да предотврати „ измяната “, само че не подхваща нищо такова.Той знае кой ще го „ съобщи “, тъй като самичък го е избрал: Не приказвам за всички вас; аз зная кой съм избрал (Йоан 13:18).Разкрива пред учениците си отговорността на „ задачата “ и избора на изпълнителя є: Който одобри оногова, който аз изпращам, мене приема; и който одобри мене, приема този, който ме е пратил (Йоан 13:20). Т.е. всеки би трябвало да одобри този, който той изпраща да го „ съобщи “.Но учениците, пренаскърбени, почнаха всички, един по един, да му споделят: Да не съм аз, Господи? (Мат. 26:22). „ Да не съм аз, Господи? “ е въпрос „ Кой ще бъде? “, а не одобряване, че никой от тях няма да го съобщи! Никой не споделя „ Няма да съм аз, Господи “, което е обикновено за такива случаи, а всеки пита дали той не е определеният. Учениците го питат кой е определеният и той им дава отговор: Той е оня, за който ще натопя залъка и ще му го дам (Йоан 13:26). Този, който е „ определен “ от него!Защото Син Човешки отива, както е писано за него; само че горко на тогова индивида, посредством който Син Човешки ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за тогова индивида да не беше се родил (Мат. 26:24). Да, Иисус, синът човешки, към този момент си „ отива “ – по този начин е решено „ свише “, от отца му. Той би трябвало да бъде разпнат, с цел да възкръсне! И някой би трябвало да го „ съобщи “! Но „ горко “ на този, който го е „ предал “ – него, без виновност, го чака безконечен срам! Защото никой не знае за диалозите му с Иисус и саможертвата му, с цел да се извърши написаното.И Иисус подава залъка на Юда Искариотски – И така, като натопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонов Искариотски (Йоан 13:26). Което значи: „ Ти ще бъдеш! “.А Юда пита: Да не съм аз, Учителю? (Мат. 26:25), т.е. „ Аз ли съм определеният, Учителю? “. На което Иисус му сподели: Ти рече (Мат. 26:25), т.е. „ Ти си! “.И му заръчва: Каквото вършиш, прави го по-скоро. А никой от седящите на трапезата не разбра за какво му рече това (Йоан 13:27-28), т.е. „ Каквото сме се разбрали да свършиш, свърши го по-скоро “. Но никой различен от учениците не знае за това и не схваща за какво му го споделя. Ако Юда беше изменник и Иисус знае всичко, би подхванал ограничения против „ измяната “. Но той не прави това, което значи, че освен го чака, само че и приготвя!И въпреки че към този момент е нощ, Юда незабавно излиза да извърши задачата: И така, като взе залъка, той излезе; а беше нощ. А когато излезе, Иисус споделя: Сега се популяризира Човешкият Син, и Бог се популяризира в него (Йоан 13:30-31). Впрочем Юда не би тръгнал незабавно, пред всички, с цел да го съобщи, в случай че нямаше особено предписание. Иисус е сигурен, че той, Юда, ще извърши поставената му задача. И е подготвен да отиде на гибел, с цел да възкръсне, като споделя: а в този момент отивам при оногова, който ме е пратил (Йоан 16:5).

Гетсиманската градина

Юда е един от дванадесетте апостоли, следовник на Иисус, от най-приближените му възпитаници, евентуално най-довереният, заради което е бил ковчежник – държеше касата (Йоан 12:6), в която са съхранявани парите от дарения. Затова Иисус изпраща него да го „ съобщи “. И той отива при свещениците и рече: Какво обичате да ми дадете и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърника (Мат. 26:14-16). Защото без „ сребърниците “ постъпката на Юда не би била призната от първосвещениците като „ изменничество “, а като „ ход “ на Иисус, знаейки, че той е най-близкият му възпитаник и затова не би го предал.

„ Христос в Гетсиманската градина “,
Тимотео Вити, 1510, Музей и художествена изложба на Бристол, Англия
След като Юда излиза, Иисус дава последните си директиви на учениците си и подвигна очите си към небето, и рече: Отче, настана часът; популяризира Сина си, с цел да те популяризира Синът (Йоан 17:1). „ Настана часът! “.
След нескончаем монолог – уточнения, отправени към учениците, по мрачно излиза дружно с тях: Като изговори това, Иисус излезе с учениците си оттатък потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе той и учениците Му (Йоан 18:1).
Описанието на това, което се случва в Гетсиманската градина, е извънредно значимо. Знаейки за идната си гибел и в миг на уязвимост, Иисус стартира да скърби и да тъгува (Мат. 26:37), три пъти желае от Отца си да го отмине ориста: Отче мой, в случай че е допустимо, дано ме отмине тая чаша; не обаче както аз желая, само че както ти искаш (Мат. 26:39). След което споделя на учениците си: Дойде часът! Ето, Син Човешки се предава в ръцете на грешниците (Марк. 14:41).
Часът за залавянето му е пристигнал, само че той не желае да се укрие, да избяга. Сам се предава! Дори се запътва към уреченото място – Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който ме предава (Марк. 14:42). И вместо да се укрие, се доближава към тълпата, въоръжена с фенери, факли, ножове и сопи.
Според Евангелията на Матей (Мат. 26:48-49) и Марко (Марк. 14:44) Юда беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, той е; хванете го. И като се приближава до Иисус, му рече: Здравей, Учителю! И го целуваше. А Иисус му споделя: Приятелю, за каквото си пристигнал, стори го (Мат. 26:50). Т.е. още един път се удостоверява тезата, че Юда има задача, която би трябвало да извърши!

Не е „ изгубил “ нито един от учениците си

Този миг обаче е разказан от Йоан много по-различно – тук въобще няма „ целувка “, а Иисус самичък се предава! Като авансово знаеше всичко, което щеше да го сполети, излиза пред тълпата и пита: Кого търсите?. Тълпата му дава отговор: Иисус Назаретянина. Вместо да се укрие, той им споделя: Аз съм, те се дръпнаха обратно и паднаха на земята. Иисус наново ги пита: Кого търсите?, а те още веднъж му дават отговор: Иисус Назаретянина. И той още един път, вместо да се укрие, им споделя: Рекох ви, че съм аз, и ги подканя да го задържат – впрочем, в случай че мене търсите, оставете тия да си отидат; с цел да се извърши думата, казана от него: От тия, които си ми дал, ни едного не изгубих (Йоан 18:3-9).


„ Тайната вечеря “, Хуан де Хуанес, 1555–1562, музей „ Прадо “, Мадрид, Испания
Да, той не е „ изгубил “ нито един от учениците си. В това число и Юда – което значи, че не е изменник! За да го отбрани, Симон Петър удря с нож прислужникът на първосвещеника, а Иисус му споделя да го прибере в ножницата. Защото той, в случай че би желал, би могъл да се помоли на Господ – Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца си и той би ми изпратил още в този момент повече от дванадесет легиона ангели? (Мат. 26:53). Но чашата би трябвало да се изпие: Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли? (Йоан 18:11). Иначе по какъв начин биха се сбъднали Писанията, че това би трябвало по този начин да бъде? (Мат. 26:54), по какъв начин би се извършил замисълът за ликвидиране и съживяване на Иисус? Но всичко това стана, с цел да се осъществен пророческите Писания (Мат. 26:56).
Иисус е „ хванат “ и свещениците Го питат: Ти ли си Помазаникът, Божият Син? (Мат. 26:63). Той задоволително добре знае, че в случай че отговори утвърдително, ще го осъдят на гибел за осквернение – тъй като никой не може да се назова Син Божи, само че удостоверява: Ти рече (Мат. 26:64). С което се изложи на смъртно наказване (Марк. 14: 64).
Завеждат Го на съд в Преторията при шефа Пилат. Там още веднъж не се пази и не отхвърля обвиняванията, дори в противен случай – твърди, че е цар, за което на шестия час Го разпъват на кръста (Йоан 19:19).
На третия ден възкръсва.
Пророчеството е изпълнено – Иисус е „ предаден “, разпнат и на третия ден възкръсва! Зародила се е новата вяра – християнството! Юда не е изменник, а участник в възвишен стратегически проект, пожертвал името си за бъдещите епохи!
Използвани са текстове от БИБЛИЯ или СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ на СТАРИЯТЪ И НОВИЯ ЗАВЕТЪ, издание на БРИТАНСКОТО И ЧУЖДЕСТРАННО БИБЛЕЙСКО ДРУЖЕСТВО, 1923 година Осъвременяването на езика е на създателя, като пунктуацията на оригинала е непокътната.

Статията е оповестена в Списание 8, бр. 5/2024 година, който ще излезе на 8 май