Ако правителството не ни изпълни условията, затваряме държавата - заявява

" Ако държавното управление не ни извърши изискванията, затваряме страната " - декларира синдикален лидер. Изказването му звучи като опасност за терористичен акт. И всъщност тя е тъкмо това. Което напомня думите на министър-председателя Николай Денков, че не договаря с терористи. Думи, за които той се извини. И които някак ни напомнят за дейностите на Маргарет Тачър в не чак толкоз далечното минало.

 Едва ли синдикалните водачи си дават сметка, че за сходни закани в членове 24 и 25 планува най-малко седем превантивни ограничения, една от които е лишаване на паспорта и персоналната карта. 

Най-вероятно терористичните закани на всякакви синдикални водачи да са отправени в някакъв иносказателно-художествен смисъл (което съмнение може да е смекчаващо виновността събитие, само че не и причина да не се повдига съответното обвинение). Може би с сходни закани някои хора желаят да наподобяват като синдикални юнаци, които до дъно отстояват " справедливите ", съгласно тях, претенции на въгледобивници и миньори. Или пък са решили да следват поизтърканото, само че към момента настоящо предписание при покупко-продажби и договаряния " искай доста, или всичко, с цел да ти се даде половината ". 

Но и при най-ожесточените конфликти с полицията водачите на френските " жълти жилетки ", да вземем за пример, не си разрешиха терористични закани от рода на " ще затворим страната ". 

Всеки против всеки и всички против страната

Несъмнено въгледобивниците следват " вдъхновяващия " образец на зърнарите, които реализираха своето точно със закани, закани и изнудване. А идващите, които ще стартират да изнудват държавното управление по този метод (примерно ресторантьорите, в случай че Асен Василев върне предходната данъчна ставка), ще имат пред себе си образеца на въгледобивниците. Не се знае кои ще бъдат още по-следващите. Могат да бъдат всички. Защото при всички свои изяви представителите на всякакви специалности - учители, лекари, актьори, земеделци, служители на реда, пожарникари, ресторантьори, дори и предприемачи, никога не не помнят да напомнят на страната да им даде още пари, иначе загивала.

Като надали осъзнават, че " страната " са всички те и в случай че тя в действителност загине, то ще бъде тъй като е дала пари на всички. И че с цел да даде на едни, би трябвало да вземе от други. И няма да бъде чудно, в случай че най-после вземе от най-безпомощните - от тези, които не могат да изнудват и заплашват. От пенсионерите - те могат да си живуркат и с малко нарастване, привикнали са. И без това единствено тежат на бюджета. Или от децата (ще им построим детски градини, но различен път). А какъв брой ли детски градини могат да се построят с компенсациите за напусналите работа миньори? Пари могат да се вземат и от работещите небогати, тъй като в случай че се вдигне минималната работна заплата, ще загине бизнесът - ресторантьорите, да вземем за пример, ще банкрутират и клетите предприемачи няма да могат да си вършат бизнес обеди и вечери по първокласните заведения за хранене, горките те.

Като цяло надали обществото ни осъзнава, че правилото " всеки против всеки и всички против страната ", в действителност значи " всеки против себе си и ние против нас самите ".

" Да не се месим, Денков да се оправя "  

Към сегашните конфликти би трябвало да вземат отношение и политическите партии, следвайки възгледите си. Социалистите биха могли да защитят най-уязвимите, като се опълчват на обществените несправедливости. Корнелия Нинова обаче явно преценя, че всички дейности против държавното управление са ѝ изгодни, доколкото могат да отворят пътя на Българска социалистическа партия към властта. ГЕРБ, които горещо се предлагат за дясна европейска партия, не виждат (или по-скоро се преструват), че синдикалните протести са в очевидно несъгласие освен с европейските договорености, само че и с пазарната стопанска система. Възраждане и Има Такъв Народ, като едни " работническо-селски партии ", са във екстаз от това, което се случва и бурно поддържат " трудовия народ ". Дори политиците от Политическа партия и Демократична България някак притеснително мълчат. Да не би да политизират митингите, които всъщност са разследване от политиката им. Може би с настройката " да не се месим, че ще не ни намразят, дано министър председателят Денков да се оправя ".

 Все още няма изследвания до каква степен обществото ни поддържа митингите, само че като че ли множеството българи не схващат, че Зелената договорка не е измислица, че във възобновимите източници на сила се влагат от ден на ден средства и те стават все по-печеливши, че замърсителите ще бъдат изтласкани от международните пазари и че в случай че не се съобразяваме с насоките на международния енергодобив, ще загубим доста.

Отдалечаваме се от дълготрайните си цели

Въпросът е докога държавното управление, с незадоволителната поддръжка даже на своите, ще отстъпва, откакто отстъпките вършат все по-трудно постигането на по-дългосрочните цели, които страната ни си е сложила - Шенген, еврозоната, парите по Плана за възобновяване и устойчивост и парите по проекта за Справедлив преход. 

Но има и нещо по-важно - страна, която се ръководи от синдикалисти, няма място в развития свят.