Екзакта: При избори днес - само три партии в парламента
Ако през днешния ден се проведат избори, в Народното събрание ще влязат единствено три партии - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Това демонстрират данните от национално изследване на Екзакта, извършено в интервала 10 – 17 декември измежду 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда в 93 обитаеми места.
ГЕРБ резервира позициите си на първа политическа мощ с 23.5% от гласовете на гласоподавателите, а социалистите са втори с 20.8%. Тези стойности са близки до получените през октомври т.г. от „ Екзакта ”, когато ГЕРБ имаше електорален дял от 23.7%, а Българска социалистическа партия – 20.1%. Дистанцията сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се резервира без промени от началото на годината, като преднината на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия остава в границите на към 3-4 на 100.
Данните от актуалното проучване демонстрират, че Движение за права и свободи е трета политическа мощ с електорална тежест от 5.1%, а Оперативна програма са четвърти с 3.8%. Демократична България би получила 2.5% от вота на гласоподавателите, а Воля – 1%. АБВ и Република България биха получили по 1%. За други партии биха дали своят вот към 7%, а 34.3% декларират, че въобще няма да гласоподават.
45% от българите показват, че на страната не са нужни предварителни парламентарни избори, а 36% са на противоположното мнение. В съпоставяне с месец октомври т.г., с 5% понижават хората, които не желаят предварителни избори и също с толкоз нарастват искащите предварителен избор.
За предварителни парламентарни избори се афишират по-често мъже, хора на възраст над 60 години, респонденти с невисок стандарт на живот и 72% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Против предварителен избор са най-често респонденти на възраст сред 30 и 50 години, образовани и заможни хора, както и поданици на градовете на страната отвън столицата.
В София публичното мнение е разграничено: 35% от столичани са „ за ” предварителни избори, а 37% са „ срещу ”.
Мнозинството от гласоподавателите на ГЕРБ и на Оперативна програма са на мнение, че кабинетът би трябвало да изкара цялостния си мандат. Сред последователите на Движение за права и свободи също имат превес преценките, че не са нужни предварителни избори.
Очаквания за бъдещето в навечерието на новата 2019 г.
42% от българите показват, че имат по-скоро оптимистични упования за бъдещето на България, а упованията на 45% са по-скоро песимистични. Оптимисти са по-често мъжете, българите на възраст до 50 години, заможните и образованите, както и жителите на градовете отвън столицата. Три четвърти от гласоподавателите на ГЕРБ и половината от тези на Оперативна програма чакат по-добри дни за страната. Най-позитивни са младите и гласоподавателите на ГЕРБ.
Единствено измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи скептицизмът натежава над оптимизма към личното бъдеще. Най-висок скептицизъм в личен проект записваме и измежду хората с ниско обучение.
В средата на декември 2018 година, 45% декларират, че се усещат оптимисти за личното си бъдеще, а песимистите възлизат на 40%.
Как ще посрещнем Коледа и Нова година?
84% от българите показват, че ще честват Коледа вкъщи, а 11% имат намерение да отидат на посетители. В съпоставяне с предходната година, с 5% понижават тези, които ще честват Коледа в къщи.
Хората на възраст сред 18 и 50 години, жителите на столицата и на огромните градове по-често от останалите показват, че ще отидат на посетители за Коледа.
Едва 2% ще честват Коледа в заведение – най-често младежи на възраст до 30 години. 2.5% отговорят, че няма да честват Коледа.
По домовете си ще прекарат новогодишните празници 67% от българите. Посрещането на Нова година е обвързвано с по-висока подвижност на хората и с по-голямо предпочитание да честват отвън дома – 17% от интервюираните ще отидат на посетители, 11% ще посрещат празника в заведение, а 3% ще честват на площада.
Сравнението с данните на „ Екзакта ” от декември 2017 година демонстрира, че със 7% понижават българите, които ще посрещнат Нова година у дома.
На Нова година на посетители ще вървят най-вече хора на възраст сред 18 и 40 години, поданици на столицата и на останалите градове в страната. В заведение считат да посрещнат Нова година младежи на възраст сред 18 и 40 години, респонденти с висок витален стандарт и поданици на столицата.
18% от участвалите в проучването имат намерение да пътуват в страната за Коледните празници. Едва 2% ще отидат в чужбина за Коледа. 80% няма да пътуват – нито в страната, нито в чужбина.
Най-често в страната по Коледа ще пътуват хора на възраст сред 18 и 50 години, висшисти и поданици на градовете отвън столицата. В чужбина за Коледа считат да пътуват по-често младежи на възраст сред 18 и 30 години, както и българи със стандарт над междинния.
74% от българите декларират, че няма да пътуват за Новогодишните празници. В съпоставяне с Коледа, за Нова година с 3% нараства делът на българите, които ще пътуват в страната (от 19% на 22%). За Нова година в страната ще пътуват най-вече младежи на възраст до 50 години, образовани и заможни респонденти.
С 2% повече по отношение на Коледа са и възнамеряващите да посрещнат Новата 2019 година в чужбина. Зад граница ще пътуват по-често хора на възраст сред 30 и 60 години, високообразовани, с висок стандарт и поданици на градовете-областни центрове.
Една пета показват, че въобще няма да купуват дарове за празниците. Също толкоз декларират, че ще вместят подаръците си в сума от 10 до 50 лв.. 27% дават отговор, че са отделили за дарове сума сред 51 и 100 лв.. Това е и най-масово посочваната от българите сума за дарове.
9% имат намерение да отделят за дарове сред 101 и 150 лв., а 12% – сред 151 и 200 лв.. 10% биха дали за дарове сред 201 и 500 лв., а 2% – над 500 лв..
Столичани са най-често склонни да дават по-високи суми за дарове – 13% от тях биха заделили от 101 до 150 лв., 14% – от 151 до 200 лв. и 15% – от 201 до 500 лв..
Мъжете настояват, че ще могат да отделят по-високи суми за дарове от дамите. Най-щедри към своите близки са младите на възраст до 30 години и хората с висок веществен стандарт.
Това демонстрират данните от национално изследване на Екзакта, извършено в интервала 10 – 17 декември измежду 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда в 93 обитаеми места.
ГЕРБ резервира позициите си на първа политическа мощ с 23.5% от гласовете на гласоподавателите, а социалистите са втори с 20.8%. Тези стойности са близки до получените през октомври т.г. от „ Екзакта ”, когато ГЕРБ имаше електорален дял от 23.7%, а Българска социалистическа партия – 20.1%. Дистанцията сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се резервира без промени от началото на годината, като преднината на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия остава в границите на към 3-4 на 100.
Данните от актуалното проучване демонстрират, че Движение за права и свободи е трета политическа мощ с електорална тежест от 5.1%, а Оперативна програма са четвърти с 3.8%. Демократична България би получила 2.5% от вота на гласоподавателите, а Воля – 1%. АБВ и Република България биха получили по 1%. За други партии биха дали своят вот към 7%, а 34.3% декларират, че въобще няма да гласоподават.
45% от българите показват, че на страната не са нужни предварителни парламентарни избори, а 36% са на противоположното мнение. В съпоставяне с месец октомври т.г., с 5% понижават хората, които не желаят предварителни избори и също с толкоз нарастват искащите предварителен избор.
За предварителни парламентарни избори се афишират по-често мъже, хора на възраст над 60 години, респонденти с невисок стандарт на живот и 72% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Против предварителен избор са най-често респонденти на възраст сред 30 и 50 години, образовани и заможни хора, както и поданици на градовете на страната отвън столицата.
В София публичното мнение е разграничено: 35% от столичани са „ за ” предварителни избори, а 37% са „ срещу ”.
Мнозинството от гласоподавателите на ГЕРБ и на Оперативна програма са на мнение, че кабинетът би трябвало да изкара цялостния си мандат. Сред последователите на Движение за права и свободи също имат превес преценките, че не са нужни предварителни избори.
Очаквания за бъдещето в навечерието на новата 2019 г.
42% от българите показват, че имат по-скоро оптимистични упования за бъдещето на България, а упованията на 45% са по-скоро песимистични. Оптимисти са по-често мъжете, българите на възраст до 50 години, заможните и образованите, както и жителите на градовете отвън столицата. Три четвърти от гласоподавателите на ГЕРБ и половината от тези на Оперативна програма чакат по-добри дни за страната. Най-позитивни са младите и гласоподавателите на ГЕРБ.
Единствено измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи скептицизмът натежава над оптимизма към личното бъдеще. Най-висок скептицизъм в личен проект записваме и измежду хората с ниско обучение. В средата на декември 2018 година, 45% декларират, че се усещат оптимисти за личното си бъдеще, а песимистите възлизат на 40%.
Как ще посрещнем Коледа и Нова година?
84% от българите показват, че ще честват Коледа вкъщи, а 11% имат намерение да отидат на посетители. В съпоставяне с предходната година, с 5% понижават тези, които ще честват Коледа в къщи.
Хората на възраст сред 18 и 50 години, жителите на столицата и на огромните градове по-често от останалите показват, че ще отидат на посетители за Коледа.
Едва 2% ще честват Коледа в заведение – най-често младежи на възраст до 30 години. 2.5% отговорят, че няма да честват Коледа.
По домовете си ще прекарат новогодишните празници 67% от българите. Посрещането на Нова година е обвързвано с по-висока подвижност на хората и с по-голямо предпочитание да честват отвън дома – 17% от интервюираните ще отидат на посетители, 11% ще посрещат празника в заведение, а 3% ще честват на площада.
Сравнението с данните на „ Екзакта ” от декември 2017 година демонстрира, че със 7% понижават българите, които ще посрещнат Нова година у дома.
На Нова година на посетители ще вървят най-вече хора на възраст сред 18 и 40 години, поданици на столицата и на останалите градове в страната. В заведение считат да посрещнат Нова година младежи на възраст сред 18 и 40 години, респонденти с висок витален стандарт и поданици на столицата.
18% от участвалите в проучването имат намерение да пътуват в страната за Коледните празници. Едва 2% ще отидат в чужбина за Коледа. 80% няма да пътуват – нито в страната, нито в чужбина.
Най-често в страната по Коледа ще пътуват хора на възраст сред 18 и 50 години, висшисти и поданици на градовете отвън столицата. В чужбина за Коледа считат да пътуват по-често младежи на възраст сред 18 и 30 години, както и българи със стандарт над междинния.
74% от българите декларират, че няма да пътуват за Новогодишните празници. В съпоставяне с Коледа, за Нова година с 3% нараства делът на българите, които ще пътуват в страната (от 19% на 22%). За Нова година в страната ще пътуват най-вече младежи на възраст до 50 години, образовани и заможни респонденти.
С 2% повече по отношение на Коледа са и възнамеряващите да посрещнат Новата 2019 година в чужбина. Зад граница ще пътуват по-често хора на възраст сред 30 и 60 години, високообразовани, с висок стандарт и поданици на градовете-областни центрове.
Една пета показват, че въобще няма да купуват дарове за празниците. Също толкоз декларират, че ще вместят подаръците си в сума от 10 до 50 лв.. 27% дават отговор, че са отделили за дарове сума сред 51 и 100 лв.. Това е и най-масово посочваната от българите сума за дарове.
9% имат намерение да отделят за дарове сред 101 и 150 лв., а 12% – сред 151 и 200 лв.. 10% биха дали за дарове сред 201 и 500 лв., а 2% – над 500 лв..
Столичани са най-често склонни да дават по-високи суми за дарове – 13% от тях биха заделили от 101 до 150 лв., 14% – от 151 до 200 лв. и 15% – от 201 до 500 лв..
Мъжете настояват, че ще могат да отделят по-високи суми за дарове от дамите. Най-щедри към своите близки са младите на възраст до 30 години и хората с висок веществен стандарт.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ