Търси се вино, което не те събаря
Ако човек желае да си купува хубаво вино и не го тормози цената, е доста евентуално да се насочи към такова от страна с дълги обичаи в производството му. Традициите във виното обаче са повече въпрос на маркетинг, напитката през днешния ден е актуален артикул, в който технологията е доста значима.Това споделя пред " Дневник " Емил Коралов. Той е посветил последните 20 година на опознаването на виното. До 2009 година е издател на списание " Бакхус " и основател на състезанието за ресторант на годината. В тазгодишното му издание - " Ресторант на годината Бакхус 2017, Acqua Panna & S. Pellegrino ", за пръв път журирането и оповестяването на спечелилите в категорията " Напитки и винена листа " ще бъде направено от професионалния екип на списание DiVino. С Емил Коралов, който го оглавява, беседваме за актуалните трендове във виненото произвеждане и какво влиза във винените листи на заведенията за хранене.
Към какво вино се стремят производителите
В момента в света като цяло се търсят, изключително при алените виновност, по-олекотени, с не толкоз плътни тела, виновност. Някой от тях са комплицирани и дълбоки, само че не те хващат бързо и не те събарят, споделя Коралов. Този жанр не изключва тези виновност да са купажни, само че в общия случай те са един вид грозде, споделя експертът.Според него на пазара на български виновност сега има както супер съвременни, към каквито се стремят една не дребна част от избите и такива, които са изцяло остарели като идея, само че производителите се придържат към тях с претекста, че " това се търси ".Това не е съществено. Когато искаш да правиш нещо значимо, ти би трябвало да се опитваш да налагаш своя жанр. Вината, които са направени, с цел да се харесат, не вършат положително усещане изключително на хората, които повече схващат, а те са тези, които основават мнението, разяснява Коралов.Допълва, че правилото " това се търси " не разрешава на българските виновност да бъдат разпознаваеми, когато се показват на интернационалните изложби. Разказва усещанията си от не едно и две изложби, където винените експерти се скупчват по щандовете, където може и да не се оферират толкоз качествени виновност като българските, само че са от характерни и локални сортове. Според него българските производители залитат или по интернационалните сортове, или по локалните и мъчно намират салдото. На положителното интернационално показване пречи и несъответстващата подредба на на винените ни райони.Българските производители надценяват смисъла на медалите, които получават при присъединяване си в разнообразни състезания и кичат по етикетите си в опитите си да привлекат всеобщия консуматор. Има доста съществени надпревари, само че съгласно Коралов в преобладаващите състезания много постоянно в журито, определящо премиите, има хора, които не са с нужната подготовка, с цел да дадат достоверна оценка. Това е международен проблем, освен за България, акцентира Коралов, който е дълготраен опит с образуване на винени надпревари и дегустации.
Виж този винен лист
За всички, които се интересуват по-задълбочено от положителната кухня и съчетанието й с питиета, наличието както на менюто с храна, по този начин и това на винения лист приказва единствено по себе си за даден ресторант. И в случай че при храната описът би трябвало да е къс, то при виновността е тъкмо противоположното, показва Коралов.Голяма част от нашите ресторантьори са доста капризни, считат, че търговците са им длъжни - да им дават бонуси, отстъпки, стока с падеж надалеч във времето, а това не развива предлагането на виновност и е краткотрайно решение, показва специалистът. Но въпреки всичко е значимо да се означи, че поддържането на професионално направена винена листа е въпрос и на немалка инвестиция от страна на ресторантьорите и не всички желаят и могат да я създадат. Но признава, че и тук към този момент има заведения с " убийствено " положителни винени листи.
По негова оценка в българските заведения за хранене постоянно по винения лист можеш незабавно да познаеш търговеца, който е доставил виновността. Това е по този начин, тъй като листът не е основан за да предложи многообразие на гостите, а да извърши условията на търговеца, който пък от своя страна е изнудван от ресторантьора. Много от притежателите на заведения не се интересуват по какъв начин и какво вино оферират, а гледат на него като на нещо, от което в този момент и незабавно могат да завоюват и то в случай че може повече.
Това изяснява и прекомерно огромните надценки тук-там, счита Коралов. Клиентите не са глупави, обаче, наясно са какъв брой коства дадена бутилка и каква е допустимата надценка и не поръчват. Това не оказва помощ нито на ресторантьорите да развият своя бизнес, нито на винарите. Емил Коралов дава образец даже с висок клас заведения за хранене в чужбина, измежду които и със звезди " Мишлен ", където е виждал виновност по-евтини от същите в България.
Във високия клас заведения за хранене у нас хората по-скоро отиват поради храната и е разумно за нея да имат подготвеност да дадат повече пари. Твърде скъпото вино допуска най-малко част от клиентите да се въздържат или най-малко да лимитират поръчването му. Това в последна сметка води до по-малка консумация и на храна и най-после до по-малки сметки, което едва ли е най-съкровеното предпочитание на ресторантьора.
Кое вино с коя храна
В заведенията за хранене няма гаранция, че предложеното вино е това, което най-добре хармонира с поръчаната храна. Често се предлага просто най-скъпото. Не счита, че би трябвало безусловно да се робува на известните към този момент теории по въпроса за това какъв вид вино с каква храна би трябвало да се съчетават. Препоръчва на хората да се доверят на усета си и да опитват.
Коралов поучава хората, когато поръчват вино в даден ресторант да имат концепция с каква цел са там. Ако задачата е приятна вечер, среща с обичан човек или другари поръчвайте съгласно настроението и джоба си. Но в случай че сте в даден ресторант за това да изследвате и опитате храната на някой доста специфичен готвач доста добре помислете виното, което поръчвате дали би трябвало да е най-класното от винения лист. Да не стане по този начин, че да загубите фокуса и то да засенчи храната.Емил Коралов споделя, че би бил много по-радостен в случай че във винените листи на заведенията за хранене вижда повече български виновност. Посочва и това, че в страните, които са огромни производители на вино, вносните виновност и в най-класните заведения за хранене са по-малко от локалните, а в по-обикновените напряко липсват. Такива крайности надали са положителни за потребителя. В България обаче не са редки случаите, в които изборът от вносни виновност е доста по-голям, което най-малкото е нелогично.
Колко се знае за виното
Макар и виното да не е най-консумираната напитка в България (по 4.4 л на човек за 2016 година съгласно Националния статистически институт) множеството специалисти в бранша считат, е за последните години от ден на ден хора се интересуват в дълбочина от тематиката и покачват винената си просвета.За обогатяване на винения опит принос имат всички по веригата – като се стартира от най-важния фактор – производителите, мине се през заведенията за хранене, магазините, вносителите и не на последно място профилираните издания. В заведенията за хранене като че ли този въпрос най-често се подценява, а мястото е основно за винената просвета, показва Коралов. Дава образец с това, че у потребителят остава най-силно усещането от поднесеното му вино с храната, за което е получил информация и незабавно го е опитал. В магазина е по-различно, даже и продавачът да е във вътрешността в материята, купената бутилка може да отиде в сбирката, да смени притежателя си или да се изпие, когато получената информация от дълго време е забравена. Така че връзката сред наученото и опитаното не е по този начин директна.Специализираните издания са значими, само че и в България, и в чужбина те имат относително по-ограничена публика, нормално от по-напреднали и любознателни консуматори. Тези медии в някаква степан са върхът на айсберга на виненото знание, само че за всеобщия консуматор другите по-веригата са по-важните и по тази причина те би трябвало да бъдат почтени с него.Според Коралов в България постоянно се счита, че в индустриално създадените виновност, за разлика от домашните, има химия. Той показва, че това за България в никакъв случай не е било правилно, в случай че се изключат най-масовите питиета. " Виното постоянно е било естествен артикул, даже и в най-тежките години ", счита той.
Към какво вино се стремят производителите
В момента в света като цяло се търсят, изключително при алените виновност, по-олекотени, с не толкоз плътни тела, виновност. Някой от тях са комплицирани и дълбоки, само че не те хващат бързо и не те събарят, споделя Коралов. Този жанр не изключва тези виновност да са купажни, само че в общия случай те са един вид грозде, споделя експертът.Според него на пазара на български виновност сега има както супер съвременни, към каквито се стремят една не дребна част от избите и такива, които са изцяло остарели като идея, само че производителите се придържат към тях с претекста, че " това се търси ".Това не е съществено. Когато искаш да правиш нещо значимо, ти би трябвало да се опитваш да налагаш своя жанр. Вината, които са направени, с цел да се харесат, не вършат положително усещане изключително на хората, които повече схващат, а те са тези, които основават мнението, разяснява Коралов.Допълва, че правилото " това се търси " не разрешава на българските виновност да бъдат разпознаваеми, когато се показват на интернационалните изложби. Разказва усещанията си от не едно и две изложби, където винените експерти се скупчват по щандовете, където може и да не се оферират толкоз качествени виновност като българските, само че са от характерни и локални сортове. Според него българските производители залитат или по интернационалните сортове, или по локалните и мъчно намират салдото. На положителното интернационално показване пречи и несъответстващата подредба на на винените ни райони.Българските производители надценяват смисъла на медалите, които получават при присъединяване си в разнообразни състезания и кичат по етикетите си в опитите си да привлекат всеобщия консуматор. Има доста съществени надпревари, само че съгласно Коралов в преобладаващите състезания много постоянно в журито, определящо премиите, има хора, които не са с нужната подготовка, с цел да дадат достоверна оценка. Това е международен проблем, освен за България, акцентира Коралов, който е дълготраен опит с образуване на винени надпревари и дегустации.
Виж този винен лист
За всички, които се интересуват по-задълбочено от положителната кухня и съчетанието й с питиета, наличието както на менюто с храна, по този начин и това на винения лист приказва единствено по себе си за даден ресторант. И в случай че при храната описът би трябвало да е къс, то при виновността е тъкмо противоположното, показва Коралов.Голяма част от нашите ресторантьори са доста капризни, считат, че търговците са им длъжни - да им дават бонуси, отстъпки, стока с падеж надалеч във времето, а това не развива предлагането на виновност и е краткотрайно решение, показва специалистът. Но въпреки всичко е значимо да се означи, че поддържането на професионално направена винена листа е въпрос и на немалка инвестиция от страна на ресторантьорите и не всички желаят и могат да я създадат. Но признава, че и тук към този момент има заведения с " убийствено " положителни винени листи.
По негова оценка в българските заведения за хранене постоянно по винения лист можеш незабавно да познаеш търговеца, който е доставил виновността. Това е по този начин, тъй като листът не е основан за да предложи многообразие на гостите, а да извърши условията на търговеца, който пък от своя страна е изнудван от ресторантьора. Много от притежателите на заведения не се интересуват по какъв начин и какво вино оферират, а гледат на него като на нещо, от което в този момент и незабавно могат да завоюват и то в случай че може повече.
Това изяснява и прекомерно огромните надценки тук-там, счита Коралов. Клиентите не са глупави, обаче, наясно са какъв брой коства дадена бутилка и каква е допустимата надценка и не поръчват. Това не оказва помощ нито на ресторантьорите да развият своя бизнес, нито на винарите. Емил Коралов дава образец даже с висок клас заведения за хранене в чужбина, измежду които и със звезди " Мишлен ", където е виждал виновност по-евтини от същите в България.
Във високия клас заведения за хранене у нас хората по-скоро отиват поради храната и е разумно за нея да имат подготвеност да дадат повече пари. Твърде скъпото вино допуска най-малко част от клиентите да се въздържат или най-малко да лимитират поръчването му. Това в последна сметка води до по-малка консумация и на храна и най-после до по-малки сметки, което едва ли е най-съкровеното предпочитание на ресторантьора.
Кое вино с коя храна
В заведенията за хранене няма гаранция, че предложеното вино е това, което най-добре хармонира с поръчаната храна. Често се предлага просто най-скъпото. Не счита, че би трябвало безусловно да се робува на известните към този момент теории по въпроса за това какъв вид вино с каква храна би трябвало да се съчетават. Препоръчва на хората да се доверят на усета си и да опитват.
Коралов поучава хората, когато поръчват вино в даден ресторант да имат концепция с каква цел са там. Ако задачата е приятна вечер, среща с обичан човек или другари поръчвайте съгласно настроението и джоба си. Но в случай че сте в даден ресторант за това да изследвате и опитате храната на някой доста специфичен готвач доста добре помислете виното, което поръчвате дали би трябвало да е най-класното от винения лист. Да не стане по този начин, че да загубите фокуса и то да засенчи храната.Емил Коралов споделя, че би бил много по-радостен в случай че във винените листи на заведенията за хранене вижда повече български виновност. Посочва и това, че в страните, които са огромни производители на вино, вносните виновност и в най-класните заведения за хранене са по-малко от локалните, а в по-обикновените напряко липсват. Такива крайности надали са положителни за потребителя. В България обаче не са редки случаите, в които изборът от вносни виновност е доста по-голям, което най-малкото е нелогично.
Колко се знае за виното
Макар и виното да не е най-консумираната напитка в България (по 4.4 л на човек за 2016 година съгласно Националния статистически институт) множеството специалисти в бранша считат, е за последните години от ден на ден хора се интересуват в дълбочина от тематиката и покачват винената си просвета.За обогатяване на винения опит принос имат всички по веригата – като се стартира от най-важния фактор – производителите, мине се през заведенията за хранене, магазините, вносителите и не на последно място профилираните издания. В заведенията за хранене като че ли този въпрос най-често се подценява, а мястото е основно за винената просвета, показва Коралов. Дава образец с това, че у потребителят остава най-силно усещането от поднесеното му вино с храната, за което е получил информация и незабавно го е опитал. В магазина е по-различно, даже и продавачът да е във вътрешността в материята, купената бутилка може да отиде в сбирката, да смени притежателя си или да се изпие, когато получената информация от дълго време е забравена. Така че връзката сред наученото и опитаното не е по този начин директна.Специализираните издания са значими, само че и в България, и в чужбина те имат относително по-ограничена публика, нормално от по-напреднали и любознателни консуматори. Тези медии в някаква степан са върхът на айсберга на виненото знание, само че за всеобщия консуматор другите по-веригата са по-важните и по тази причина те би трябвало да бъдат почтени с него.Според Коралов в България постоянно се счита, че в индустриално създадените виновност, за разлика от домашните, има химия. Той показва, че това за България в никакъв случай не е било правилно, в случай че се изключат най-масовите питиета. " Виното постоянно е било естествен артикул, даже и в най-тежките години ", счита той.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ