Роза или грозд, Десислава или мадоните на Майстора да красят българските евромонети
Каквито и разногласия да се водят, приемането на еврото е въпрос на време.
Как да тогава да наподобяват българските евромонети? Някои ще кажат - последна грижа. Други ще възразят - монетите са нашите неизменими спътници, всеки ден, всеки час ги вадим от портмонета и джобове, разпознаваме ги с незадълбочен взор от разстояние, преди да забележим цифрата на тяхната стойност. Темата провокира наскоро раздвижване измежду студентите от Нов български университет, където се състоя полемика с присъединяване на доцент Йосиф Аврамов, лекар по стопанска система, създател на 23 книги, учител по финанси и банково дело в Нов български университет и ценител на историята на монетосеченето по българските земи още от времето на траките насам.
При състояние, че оптимистичните прогнози са през 2024 година България да се причисли към еврозоната, то към 6-8 месеца преди тази дата Българска народна банка следва да разгласи конкурс за правене на 8-те купюра на българските евромонети.
Защо за разлика от други страни от Европейски Съюз, включили се към еврозоната след 2002 година, като да вземем за пример Франция, където са прегледани над 1200 оферти преди да решат, у нас няма предварителна социална полемика по какъв начин ще наподобяват бъдещите български евромонети, задава риторичен въпрос доцент Аврамов.
За разлика от евробанкнотите, които са идентични за всички страни от еврозоната и за тях решението се взема от Европейската централна банка,
всяка от страните-членки на еврозоната има право на свое изображение
/национална страна/ на всеки от 8-те типа на своите евромонети.
Ако страната е монархия, е ясно - кралят си остава наложително върху монетите. Изображения на известни персони от историята, науката и културата също красят монетите в другите европейски страни - като Данте Алигиери, Моцарт, Сервантес.
Време е този въпрос да се сложи на вниманието на българската общност и нашето мнение е такава полемика да стартира колкото е допустимо по-рано, моли доцент Аврамов.
На най-масовата монета от 1 евро е уместно да са изобразени Св.Св. Кирил и Методий
Визията на доцент Аврамов за сюжетите на 8-те български евромонети е синтезирана въз основа на проучванията му за над 2600-годишната история на монетосеченето по българските земи, изложено в монографиите му " Силата на парите " и " България в преддверието на еврозоната ". Той предлага като сюжети на нашите евромонети да се включат:
- монетата от VII век пр.н.е. на тракийското племе дерони;
- златната монета на цар Иван Асен Втори от 1230 година, която е първата, отсечена от български владетел;
- на бъдещото българско 1 евро, което е най-масовата монета в Европейски Съюз - предлагането е да се сложи ликът на двамата братя Св.Св. Кирил и Методий. Те са оповестени от папа Йоан Павел Втори като настойници на Европа.
- на 2 евро - болярката Десислава, изобразена преди повече от 700 години от Боянския занаятчия (името му не е достигнало до нас) в Боянската черква - самобитен знак на хубостта на българката, споделя доцент Аврамов.
© Дневник
Болярката Десислава от стенописа в Боянската черква да е лице на българските евромонети, предлага доцент Йосиф Аврамов и прибавя: както Мариана с фригийската шапка, знак на франция, е на техните монети
По сходство на Франция, където на френските евромонети от 1, 2 и 5 евроцента е изобразена Мариан, признакът на Френската република, развяла коси под фригийската шапка, дръзка и красива, което е сторено със същата цел. Образът на Мариана се сече без преустановяван на френските монети още от XIX век.
Ако не бъде утвърден женски облик от Средновековието, може да се изобрази някоя от момите мадони на Владимир Димитров Майстора. А може да се постави розата или гроздът - красиви и с традиция по нашите земи, още във времената на траките са изобразявали това цвете и този плод. Имало е монета на траките с грозд и монета с роза.
Да се резервира Мадарският конник - най-често сеченото изображение в Третата българска страна
© Дневник
Мадарският конник е най-разпространеното изображение на монетите в историята на Третата българска страна, препоръчано е да се резервира и за евромонетите
Разбира се, Мадарският конник би трябвало да остане като открита традиция, счита доцент Аврамов. " Конникът на Крум " наред с облика на царя е най-често изобразяваният върху българските монети в Царство България. Дори е възпят поетически като монетата за билет за кино:
" Отвънка беше звук
и конника на Крум
се потеше
от притискане
в дланта ми. "
(Н. Вапцаров, " Кино " )
Конникът остава на монетите и в Народната република, резервира се и в новото демократично време.
Само че не трябва да се поставя надпис " Хан Крум ", изяснява доцент Аврамов. Учените още през 40-те години на предишния век били коригирали известното ни познание: не бил хан Крум на коня, по-вероятно да е хан Тервел, а не било изключено и да е тракийски конник.
От историческите персони подобаващи са Паисий Хилендарски и борците за освобождението на България - Левски и Раковски. На по-голям номинал може да се постави и публицист, доцент Аврамов показва Христо Ботев и Иван Вазов.
А подобаващи ли са политици строители на Третата българска страна?
От строителите на нова България бих предложил първия държавен глава на възкръсналата българска страна - княз Александър I Батенберг, а от министър председателите доктор Константин Стоилов /министър-председател през 1887 и 1894 - 1899 г./ и вероятно Стефан Стамболов , отвръща доцент Аврамов. Думата би трябвало да си кажат историците.
Д-р Константин Стоилов е апетитен за най-образованият министър председател на България в края на XIX век.
Решението се взема от Българска народна банка след осъществяване на конкурс
По всяка възможност ще се повтори процедурата, която се ползва при одобрение на сюжети за българските юбилейни монети. Конкурсът може да се организира единствено измежду български художници, само че не е изключено да бъдат поканени създатели и от чужбина. Ако Българска народна банка разгласи състезанието на уеб страницата на Европейската централна банка, това значи, че се предлага интернационално присъединяване, само че не е наложително. Проектите на художниците минават през комисия, в която влизат изкуствовед - професор от Художествената академия и експерти от разнообразни области на знанието.
По самодейност на доцент Йосиф Аврамов в Нов български университет стартира курс " Нумизматика и бонистика ". Предметът на проучване е историята на монетите и на книжните пари. Този курс е единствен в българските университети и към този момент провокира забележителен интерес.
За кожата на едно евро: 10 внушения за единната валута и причините против тях
© Личен списък
От историческите персони подобаващи са първият държавен глава княз Александър I Батенберг, доктор Константин Стоилов, вероятно Стефан Стамболов, счита доцент доктор Йосиф Аврамов /на снимката/.
Как да тогава да наподобяват българските евромонети? Някои ще кажат - последна грижа. Други ще възразят - монетите са нашите неизменими спътници, всеки ден, всеки час ги вадим от портмонета и джобове, разпознаваме ги с незадълбочен взор от разстояние, преди да забележим цифрата на тяхната стойност. Темата провокира наскоро раздвижване измежду студентите от Нов български университет, където се състоя полемика с присъединяване на доцент Йосиф Аврамов, лекар по стопанска система, създател на 23 книги, учител по финанси и банково дело в Нов български университет и ценител на историята на монетосеченето по българските земи още от времето на траките насам.
При състояние, че оптимистичните прогнози са през 2024 година България да се причисли към еврозоната, то към 6-8 месеца преди тази дата Българска народна банка следва да разгласи конкурс за правене на 8-те купюра на българските евромонети.
Защо за разлика от други страни от Европейски Съюз, включили се към еврозоната след 2002 година, като да вземем за пример Франция, където са прегледани над 1200 оферти преди да решат, у нас няма предварителна социална полемика по какъв начин ще наподобяват бъдещите български евромонети, задава риторичен въпрос доцент Аврамов.
За разлика от евробанкнотите, които са идентични за всички страни от еврозоната и за тях решението се взема от Европейската централна банка,
всяка от страните-членки на еврозоната има право на свое изображение
/национална страна/ на всеки от 8-те типа на своите евромонети.
Ако страната е монархия, е ясно - кралят си остава наложително върху монетите. Изображения на известни персони от историята, науката и културата също красят монетите в другите европейски страни - като Данте Алигиери, Моцарт, Сервантес.
Време е този въпрос да се сложи на вниманието на българската общност и нашето мнение е такава полемика да стартира колкото е допустимо по-рано, моли доцент Аврамов.
На най-масовата монета от 1 евро е уместно да са изобразени Св.Св. Кирил и Методий
Визията на доцент Аврамов за сюжетите на 8-те български евромонети е синтезирана въз основа на проучванията му за над 2600-годишната история на монетосеченето по българските земи, изложено в монографиите му " Силата на парите " и " България в преддверието на еврозоната ". Той предлага като сюжети на нашите евромонети да се включат:
- монетата от VII век пр.н.е. на тракийското племе дерони;
- златната монета на цар Иван Асен Втори от 1230 година, която е първата, отсечена от български владетел;
- на бъдещото българско 1 евро, което е най-масовата монета в Европейски Съюз - предлагането е да се сложи ликът на двамата братя Св.Св. Кирил и Методий. Те са оповестени от папа Йоан Павел Втори като настойници на Европа.
- на 2 евро - болярката Десислава, изобразена преди повече от 700 години от Боянския занаятчия (името му не е достигнало до нас) в Боянската черква - самобитен знак на хубостта на българката, споделя доцент Аврамов.
© Дневник
Болярката Десислава от стенописа в Боянската черква да е лице на българските евромонети, предлага доцент Йосиф Аврамов и прибавя: както Мариана с фригийската шапка, знак на франция, е на техните монети
По сходство на Франция, където на френските евромонети от 1, 2 и 5 евроцента е изобразена Мариан, признакът на Френската република, развяла коси под фригийската шапка, дръзка и красива, което е сторено със същата цел. Образът на Мариана се сече без преустановяван на френските монети още от XIX век.
Ако не бъде утвърден женски облик от Средновековието, може да се изобрази някоя от момите мадони на Владимир Димитров Майстора. А може да се постави розата или гроздът - красиви и с традиция по нашите земи, още във времената на траките са изобразявали това цвете и този плод. Имало е монета на траките с грозд и монета с роза.
Да се резервира Мадарският конник - най-често сеченото изображение в Третата българска страна
© Дневник
Мадарският конник е най-разпространеното изображение на монетите в историята на Третата българска страна, препоръчано е да се резервира и за евромонетите
Разбира се, Мадарският конник би трябвало да остане като открита традиция, счита доцент Аврамов. " Конникът на Крум " наред с облика на царя е най-често изобразяваният върху българските монети в Царство България. Дори е възпят поетически като монетата за билет за кино:
" Отвънка беше звук
и конника на Крум
се потеше
от притискане
в дланта ми. "
(Н. Вапцаров, " Кино " )
Конникът остава на монетите и в Народната република, резервира се и в новото демократично време.
Само че не трябва да се поставя надпис " Хан Крум ", изяснява доцент Аврамов. Учените още през 40-те години на предишния век били коригирали известното ни познание: не бил хан Крум на коня, по-вероятно да е хан Тервел, а не било изключено и да е тракийски конник.
От историческите персони подобаващи са Паисий Хилендарски и борците за освобождението на България - Левски и Раковски. На по-голям номинал може да се постави и публицист, доцент Аврамов показва Христо Ботев и Иван Вазов.
А подобаващи ли са политици строители на Третата българска страна?
От строителите на нова България бих предложил първия държавен глава на възкръсналата българска страна - княз Александър I Батенберг, а от министър председателите доктор Константин Стоилов /министър-председател през 1887 и 1894 - 1899 г./ и вероятно Стефан Стамболов , отвръща доцент Аврамов. Думата би трябвало да си кажат историците.
Д-р Константин Стоилов е апетитен за най-образованият министър председател на България в края на XIX век.
Решението се взема от Българска народна банка след осъществяване на конкурс
По всяка възможност ще се повтори процедурата, която се ползва при одобрение на сюжети за българските юбилейни монети. Конкурсът може да се организира единствено измежду български художници, само че не е изключено да бъдат поканени създатели и от чужбина. Ако Българска народна банка разгласи състезанието на уеб страницата на Европейската централна банка, това значи, че се предлага интернационално присъединяване, само че не е наложително. Проектите на художниците минават през комисия, в която влизат изкуствовед - професор от Художествената академия и експерти от разнообразни области на знанието.
По самодейност на доцент Йосиф Аврамов в Нов български университет стартира курс " Нумизматика и бонистика ". Предметът на проучване е историята на монетите и на книжните пари. Този курс е единствен в българските университети и към този момент провокира забележителен интерес.
За кожата на едно евро: 10 внушения за единната валута и причините против тях © Личен списък
От историческите персони подобаващи са първият държавен глава княз Александър I Батенберг, доктор Константин Стоилов, вероятно Стефан Стамболов, счита доцент доктор Йосиф Аврамов /на снимката/.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ