Един французин на път: геопарк Искър-Панега и пещера Проходна
" Един французин на път в България " - част 4
Четвърта част на рубриката " Един французин на път в България " показва пътешествията на френския публицист Пиер Анри, който демонстрира многовековната и забавна история на България, както и нейните естествени забележителности през погледа на чужденец.
В новата поредност той разказва осем подобаващи за къси и дълги визити през лятото дестинации по българското Черноморие, планини, водопади, пещери, екопътеки.
" В гората няма WI-FI, само че там ще извършите по-добра връзка. " Сещам се за тази мъдрост в 06:12 сутринта, когато поемам по екопътеката Искър - Панега. Ако би трябвало да съм почтен - не се сещам просто по този начин. Видях сходна мисъл на табелка при започване на маршрута. Оказа се една от многото остроумки, които щях да срещна по-късно по пътя си.
Предната нощ не спах добре. Бях пристигнал в Луковит с концепцията да се насладя на естествената хубост на геопарк Искър - Панега. Точно когато се настанявах, в хотела се изсипаха два рейса младежи. Опиянени от свободата, надалеч от родители и бързащи да черпят от живота с цялостни шепи, младежите проведоха цялостна с викове и тракане по стени и порти нощ.
Въртейки се безпомощно в леглото, ме осени мисълта - дали пък да не потегли на разсъмване. Така и по този начин не дремя. А и ще избегна възможното наличие на шумна група (същата или друга), която да ми попречи да усетя мястото.
Речено - сторено. В 06:01 към този момент съм по трасето.
Геопарк
Екопътека Искър - Панега
Екопътека Искър - Панега е част от едноименния геопарк, претендиращ да е първият в България. Намира се в непосредствена непосредственост до град Луковит. Идвайки от София, малко преди влизане в града, вляво от пътя има огромен паркинг с осведомителни табла, краткотрайни постройки и уреди. В източния завършек на паркинга е арката, откъдето стартира пътеката.
Стартирайте по маршрута, като минете под арката и продължите надолу единствено в случай че сте от " младите и смелите ", игриво предлагат напътствията, изписани върху близка табела. Защото следва малко, само че стръмно втурване. Макар да има завършени стъпала и парапети, този сектор може да е напрягащ, изключително в случай че теренът е мокър. Усетих го на личен тил или по-точно със личните си колена.
Съдържанието е направено по план на Министерство на туризма.
Алтернативната опция за начало на маршрута е косо втурване по възвишението вдясно от арката. То, както споделя друга табелка, е " за бабите и внуците ". Лично аз горещо го предлагам, даже да не сте публично систематизиран в тази група.
След броени минути съм долу до реката и срещам първия за този ден непредвиден представител на локалната фауна. Лисица. Гледаме се десетина дълги секунди, след което тя се отдръпва с достолепие и без да бърза по своите си работи.
Там, където за първи път прекосявам реката, стартира същинската част на екопътеката. И се виждат неопровержими доказателства за това по какъв начин една естествена даденост може да даде по едно и също време работа на локалната общественост и занимания за туристите. Изграденият на мястото " Панега Атракцион " предлага разходка по реката с водно колело, лодка, каяк, фотокруиз. Целият воден инвентар е ситуиран около реката, дружно с каравани и уреди за продажба на сувенири, храни, питиета.
Пресичам река Панега по дребен мост, под който тя наподобява по-забързана, в сравнение с ще бъде по целия път по-нататък. Реката извира от най-големия карстов извор в България - този край Златна Панега. Влива се в река Искър и е релативно къса, само че визитата на екопътеката, виеща се около нея и формирания от нея каньон се помни дълго. Особено в случай че е в верния сезон, ден и час, т.е., когато няма доста хора.
Според една легенда водите на Златна Панега идват от Рилските езера.
Овчар, който пасял стадото си някъде в Рила, хвърлил гегата си по една овца, само че тя (гегата) паднала в реката и потънала, защото в нея той криел спестените жълтици. След време овчарят пристигнал да купува овце в поречието на Панега и преспивайки в една воденица, познал гегата си. " Реката я донесе ", споделил му воденичарят. Овчарят счупил гегата и от нея изпаднали жълтиците. " Златна е тази Панега ", възкликнал овчарят.
Пътеката се вие в каньона сред реката и отвесни скали и е с добре построена инфраструктура - мостове, парапети, беседки, заслони, места за отдих с обособено барбекю. Изглежда и добре поддържана - чувалите за боклуци са полупразни, разпилян отпадък няма. Високата трева и коприва са окосени. Маркировката е ясна, постоянна и остроумна.
Всеки дървен мост си има име - на любовта, вярата, времето. Табели предизвестяват, че кучетата би трябвало да са с намордник и на каишка. Има сложени аптечки и те напълно не са празни, в противен случай.
Предполагам, че с цел да се съблюдава всичкия този ред, заслугата е на " Пазача на гората " - закачлива дървена фигура при започване на пътеката.
Реката, към която се вие пътеката, тече мързеливо. Растителността в каньона към нея основава чувство за джунгла - гъста и тучна. Цветовете на водата отразяват наситеното зелено на близките дървета и шубраци. Но носят в себе си и различен, по-специфичен колорит - тюркоазения, дължащ се на калциевия карбонат, чиято висока централизация дава на водата присъщия млечносин цвят. Изненадан съм, че е релативно бистра, макар че дъното е тинесто и през нощта валя доста дъжд
Понеже е пролет и рано заран, към мен звучи непрекъснат и съвсем пронизителен птичи хор. Някои биха го определили като дисхармония, само че аз го схващам като симфония. Характерният тон на кукувицата господства с високите си децибели и даже провокира ехтене в каньона, в който е навлязла реката. Отнякъде се чува бухал. На отсрещните скали няколко гарги не могат да разделят нещо. Чел съм, че пролетно време около реката е цялостно с водни кончета, само че в този момент не виждам такива, евентуално не съм уцелил момента на излюпване (трансформацията от ларва във възрастно водно конче).
Прокрадващите се слънчеви лъчи подвигат изпарения от водата, тревата и листата и образуват гладко издигащи се бели облачета. Усещането е съвсем мистично. Живописни пейзажи по сенчестата пътека носят смирено удоволствие, чувство за обединение с природата.
На две места дървените мостчета над реката се движат паралелно на нея, допрени до висока канара. Красиво. И качващо адреналина.
Пътеката минава около входа на пещерата " Темната дупка ". Колко ли пещери с такова име има в България?! Вероятно десетки. Тази не е благоустроена и в нея е целесъобразно влизането единствено първоначално, и то с благонадежден източник на светлина. Правя тъкмо това и не поемам непотребни опасности. По-сериозно влизане наложително би трябвало да става със спелеолог и профилирано съоръжение.
Продължавайки по пътеката, слушам крякане и на един завой сюрпризирам дива патица с екзотично оперение. За разлика от лисицата не пожелава да се отдадем на взаимно наблюдаване и бързо отлита. Малко по-натам слушам различен характерен тон от птици. Не го различавам, до момента в който не ги виждам - две токачки в зоокът, в който има и половин дузина пауни.
Тук има обособено място за отдих, кей за лодки и помещение за сувенири и разхладителни питиета. Това е и краят на първата, по-облагородена част на екопътеката. Надписи приканват пътешествениците по суша да се върнат назад. За тези, които са избрали да употребяват лодка, пътешествието продължава по течението в посока Луковит, достигайки така наречен Златен парк. На това мястото има завладяващи постройки от камък и дърво, излезли като от приказка, плаваща къща във формата на гъбка, доста цветя.
Втората част на екопътеката се отделя от реката и в по-прозаичен тип продължава в посока запад към пещерата " Проходна " ( " Очите на Бога " ), намираща се край Карлуково. Този сектор е по-дълъг - към 10 км и минава през открити пространства. Продължавам още известно време по пътеката, само че в тази част тя криволичи през гъста и висока растителност, която е напоена от снощния дъжд. За няколко минути облеклата ми подгизват и вземам решение, че е време да се връщам.
Слънчевите лъчи към този момент самоуверено надничат над върховете на дърветата в каньона на реката. Спирам по средата на едно от дървените мостчета, облягам се на парапета и прикрехвам очи против слънцето. Наслаждавам се на звуците, издавани от реката, гората, животните. След малко разтварям очи и смирено сканирам покрайнината.
Рибки умерено плуват в реката. Воден плъх се щура из подмолите на речния бряг. Самотна чапла прелита над мен. От дъното на реката към повърхността се издигат мехурчета, а сред тях се отразяват следите на преминаващ в небето аероплан. Звуците, облиците и цветовете, идващи от реката, гората и живите твари тук, освен са в обилие, само че и в естетика.
По противоположния път не преставам да се развличам с табелите, изписани със закачливо възприятие за комизъм, провокиращи усмивка и въодушевление. И да премислям върху видяното, което затвърждава увереността ми, че салдото сред запазване на природата, естетическата приятност за туристи и приходите за локалната общественост е изцяло вероятен.
Когато стигам на паркинга, скарата на плам към този момент цвърчи в очакване на днешната доза туристи. 8:28 сутринта е.
Златният парк
Пещерата " Проходна " ( " Очите на Бога " )
Пещера " Проходна " е наричана " Очите на Бога " поради двата отвора в тавана ѝ, които имат формата на очи. Намира се в Карлуковския карстов комплекс наоколо до Луковит. Прилича на огромен натурален тунел.
Пещерата е елементарно налична от два входа. Пробвам първо източния, до който може да се стигне с автомобил. Паркирам на поляната наоколо до входа, сред две дузини рейсове и коли. Регистрационните им табели са от най-различни краища на България. Подходът към пещерата е окупиран от сергии - събота е и се чакат доста туристи. Всъщност те към този момент са тук. Много от тях се въртят към предлаганите сувенири, артикули, плодове, прясно изцедени сокове. Забелязвам и захарни петлета, за които съм чувал, че са били доста известни в България преди години. Сещам се, че съгласно легендите древногръцкия господ на търговията Хермес е роден в пещера.
Влизането в " Проходна " става през релативно тясна пътека, по която хората се изчакват. Има скупчване на искащи да влязат, както и на такива, които към този момент излизат. Решавам, че е по-добре да употребявам другия вход на пещерата. До него не се стига с автомобил и се надявам, че там няма да има скупчване.
Подходът към западния вход на пещера " Проходна " е от Националния пещерен дом. Паркирам на необятния паркинг до постройката и следвайки табелата, се насочвам по тясна пътека към входа. Тя минава през дребна горичка, която се изминава за към 15 минути спокоен ход.
Пещера " Проходна " ( " Очите на Бога " ) е с формата на висок и необятен тунел, който е считан за най-дългия сходен в България - 365 метра. Височината доближава 56 метра, а в най-интересната си част има два естествени отвора на тавана, чиито форми наподобяват очи. Вглеждам се в тях и изпитвам необичайно чувство, като че ли се зареждам с сила, идваща свише. Сигурно не съм първият, усетил това, и несъмнено по тази причина мястото е наричано Очите на Бога.
Счита се, че пещерата е формирана преди повече от 60 млн. години. Според археолози в предишното тя е била значим свръхестествен център и в нея са се правили разнообразни обреди. През пролетта, в дните към пролетното равноденствие, проникващите през " очите " слънчеви лъчи доближават вътрешността на пещерата. В тези ден са се провеждали ритуали за изобилие.
Днес пещерата е елементарно налична и елементарно проходима, което води тук освен фенове на естествените забележителности.
По стените на пещерата запалянковци упражняват скално катерене. Забелязвам даже две дребни деца, атакуващи скалата, насърчавани от своите родители.
От козирката над западния вход се практикуват бънджи скокове. " Проходна " е атрактивна и като снимачна площадка - тук са снимани подиуми от филми ( " Време разделно " и др.) и реклами.
Пещера " Проходна "
Други забележителности в региона
" Вижте самичък, другояче няма да ми повярвате. " Това ми споделя младо момиче в Националния пещерен дом, когато запитвам дали е правилно, че гледката от вкъщи е впечатляваща. Националният пещерен дом се намира наоколо до Карлуково и до западния вход на пещера " Проходна ". В него може да се пренощува. Кацнал е на отвесните скали над Искърското дефиле, провесен над един завой на реката и железопътната линия. Гледан от горната страна, домът е с формата на прилеп, а за част от стените му е употребена естествена канара. Гледката от неговата тераса към дефилето стопира дъха. Реката е ниско долу в краката ми, погледът се рее във висините, а аз се усещам като че ли хвърча. Откъсвам се от тази магия след няколко опита и съществено изпитание на волята.
Скалният манастир " Света Марина " е ситуиран под Националния пещерен дом. Пътеката към манастира е къса, само че стръмна, тук-там тясна и хлъзгава. Манастирът и неговата черква са дребни, само че автентично вписани в скалите на Искърския пролом. Построени са през XIV в. на мястото на остарял тракийски храм.
Каменните къщи на Карлуково са постройки в баснословен жанр и в поразителна естетика с природата, в непосредствена непосредственост до левия бряг на р. Искър. Изградени са въз основата на остарели постройки, облечени с камък и дърво. Намират се наоколо до пещера " Проходна " и Националния пещерен дом. Къщите са частни, само че налични за посещаване за разглеждане, без да може да се наемат. Изградени са в същия жанр като " Златният парк " край Луковит.
Каменните къщи на Карлуково
В непосредственост до каменните къщи на Карлуково се намира и скалният феномен " Провъртеника ". Представлява отвесна канара с отвор (дупка) в горната част и голям брой скални кули в близост. Счита се, че това е било антична обсерватория. В дните на лятно и зимно слънцестоенето слънчевите лъчи минават през отвора.
Луковит постоянно е добра концепция
В късния следобяд, когато завършвам цялостната с страсти обиколка в региона на Луковит, се сещам за остроумните табели по протежението на екопътеката Искър - Панега.
" Всичко хубаво си има край ", припомняше една от тях.
Изненадващо или не, само че този факт няма по какъв начин да скапе настроението ми. Не и през днешния ден. Напротив. Тръгвам си зареден и с увереността, че ще дойда тук още веднъж. Защото, както закачливо намигаше друга табела край екопътеката, " Луковит постоянно е добра концепция ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Четвърта част на рубриката " Един французин на път в България " показва пътешествията на френския публицист Пиер Анри, който демонстрира многовековната и забавна история на България, както и нейните естествени забележителности през погледа на чужденец.
В новата поредност той разказва осем подобаващи за къси и дълги визити през лятото дестинации по българското Черноморие, планини, водопади, пещери, екопътеки.
" В гората няма WI-FI, само че там ще извършите по-добра връзка. " Сещам се за тази мъдрост в 06:12 сутринта, когато поемам по екопътеката Искър - Панега. Ако би трябвало да съм почтен - не се сещам просто по този начин. Видях сходна мисъл на табелка при започване на маршрута. Оказа се една от многото остроумки, които щях да срещна по-късно по пътя си.
Предната нощ не спах добре. Бях пристигнал в Луковит с концепцията да се насладя на естествената хубост на геопарк Искър - Панега. Точно когато се настанявах, в хотела се изсипаха два рейса младежи. Опиянени от свободата, надалеч от родители и бързащи да черпят от живота с цялостни шепи, младежите проведоха цялостна с викове и тракане по стени и порти нощ.
Въртейки се безпомощно в леглото, ме осени мисълта - дали пък да не потегли на разсъмване. Така и по този начин не дремя. А и ще избегна възможното наличие на шумна група (същата или друга), която да ми попречи да усетя мястото.
Речено - сторено. В 06:01 към този момент съм по трасето.
Геопарк
Екопътека Искър - Панега
Екопътека Искър - Панега е част от едноименния геопарк, претендиращ да е първият в България. Намира се в непосредствена непосредственост до град Луковит. Идвайки от София, малко преди влизане в града, вляво от пътя има огромен паркинг с осведомителни табла, краткотрайни постройки и уреди. В източния завършек на паркинга е арката, откъдето стартира пътеката.
Стартирайте по маршрута, като минете под арката и продължите надолу единствено в случай че сте от " младите и смелите ", игриво предлагат напътствията, изписани върху близка табела. Защото следва малко, само че стръмно втурване. Макар да има завършени стъпала и парапети, този сектор може да е напрягащ, изключително в случай че теренът е мокър. Усетих го на личен тил или по-точно със личните си колена.
Съдържанието е направено по план на Министерство на туризма.
Алтернативната опция за начало на маршрута е косо втурване по възвишението вдясно от арката. То, както споделя друга табелка, е " за бабите и внуците ". Лично аз горещо го предлагам, даже да не сте публично систематизиран в тази група.
След броени минути съм долу до реката и срещам първия за този ден непредвиден представител на локалната фауна. Лисица. Гледаме се десетина дълги секунди, след което тя се отдръпва с достолепие и без да бърза по своите си работи.
Там, където за първи път прекосявам реката, стартира същинската част на екопътеката. И се виждат неопровержими доказателства за това по какъв начин една естествена даденост може да даде по едно и също време работа на локалната общественост и занимания за туристите. Изграденият на мястото " Панега Атракцион " предлага разходка по реката с водно колело, лодка, каяк, фотокруиз. Целият воден инвентар е ситуиран около реката, дружно с каравани и уреди за продажба на сувенири, храни, питиета.
Пресичам река Панега по дребен мост, под който тя наподобява по-забързана, в сравнение с ще бъде по целия път по-нататък. Реката извира от най-големия карстов извор в България - този край Златна Панега. Влива се в река Искър и е релативно къса, само че визитата на екопътеката, виеща се около нея и формирания от нея каньон се помни дълго. Особено в случай че е в верния сезон, ден и час, т.е., когато няма доста хора.
Според една легенда водите на Златна Панега идват от Рилските езера.
Овчар, който пасял стадото си някъде в Рила, хвърлил гегата си по една овца, само че тя (гегата) паднала в реката и потънала, защото в нея той криел спестените жълтици. След време овчарят пристигнал да купува овце в поречието на Панега и преспивайки в една воденица, познал гегата си. " Реката я донесе ", споделил му воденичарят. Овчарят счупил гегата и от нея изпаднали жълтиците. " Златна е тази Панега ", възкликнал овчарят.
Пътеката се вие в каньона сред реката и отвесни скали и е с добре построена инфраструктура - мостове, парапети, беседки, заслони, места за отдих с обособено барбекю. Изглежда и добре поддържана - чувалите за боклуци са полупразни, разпилян отпадък няма. Високата трева и коприва са окосени. Маркировката е ясна, постоянна и остроумна.
Всеки дървен мост си има име - на любовта, вярата, времето. Табели предизвестяват, че кучетата би трябвало да са с намордник и на каишка. Има сложени аптечки и те напълно не са празни, в противен случай.
Предполагам, че с цел да се съблюдава всичкия този ред, заслугата е на " Пазача на гората " - закачлива дървена фигура при започване на пътеката.
Реката, към която се вие пътеката, тече мързеливо. Растителността в каньона към нея основава чувство за джунгла - гъста и тучна. Цветовете на водата отразяват наситеното зелено на близките дървета и шубраци. Но носят в себе си и различен, по-специфичен колорит - тюркоазения, дължащ се на калциевия карбонат, чиято висока централизация дава на водата присъщия млечносин цвят. Изненадан съм, че е релативно бистра, макар че дъното е тинесто и през нощта валя доста дъжд
Понеже е пролет и рано заран, към мен звучи непрекъснат и съвсем пронизителен птичи хор. Някои биха го определили като дисхармония, само че аз го схващам като симфония. Характерният тон на кукувицата господства с високите си децибели и даже провокира ехтене в каньона, в който е навлязла реката. Отнякъде се чува бухал. На отсрещните скали няколко гарги не могат да разделят нещо. Чел съм, че пролетно време около реката е цялостно с водни кончета, само че в този момент не виждам такива, евентуално не съм уцелил момента на излюпване (трансформацията от ларва във възрастно водно конче).
Прокрадващите се слънчеви лъчи подвигат изпарения от водата, тревата и листата и образуват гладко издигащи се бели облачета. Усещането е съвсем мистично. Живописни пейзажи по сенчестата пътека носят смирено удоволствие, чувство за обединение с природата.
На две места дървените мостчета над реката се движат паралелно на нея, допрени до висока канара. Красиво. И качващо адреналина.
Пътеката минава около входа на пещерата " Темната дупка ". Колко ли пещери с такова име има в България?! Вероятно десетки. Тази не е благоустроена и в нея е целесъобразно влизането единствено първоначално, и то с благонадежден източник на светлина. Правя тъкмо това и не поемам непотребни опасности. По-сериозно влизане наложително би трябвало да става със спелеолог и профилирано съоръжение.
Продължавайки по пътеката, слушам крякане и на един завой сюрпризирам дива патица с екзотично оперение. За разлика от лисицата не пожелава да се отдадем на взаимно наблюдаване и бързо отлита. Малко по-натам слушам различен характерен тон от птици. Не го различавам, до момента в който не ги виждам - две токачки в зоокът, в който има и половин дузина пауни.
Тук има обособено място за отдих, кей за лодки и помещение за сувенири и разхладителни питиета. Това е и краят на първата, по-облагородена част на екопътеката. Надписи приканват пътешествениците по суша да се върнат назад. За тези, които са избрали да употребяват лодка, пътешествието продължава по течението в посока Луковит, достигайки така наречен Златен парк. На това мястото има завладяващи постройки от камък и дърво, излезли като от приказка, плаваща къща във формата на гъбка, доста цветя.
Втората част на екопътеката се отделя от реката и в по-прозаичен тип продължава в посока запад към пещерата " Проходна " ( " Очите на Бога " ), намираща се край Карлуково. Този сектор е по-дълъг - към 10 км и минава през открити пространства. Продължавам още известно време по пътеката, само че в тази част тя криволичи през гъста и висока растителност, която е напоена от снощния дъжд. За няколко минути облеклата ми подгизват и вземам решение, че е време да се връщам.
Слънчевите лъчи към този момент самоуверено надничат над върховете на дърветата в каньона на реката. Спирам по средата на едно от дървените мостчета, облягам се на парапета и прикрехвам очи против слънцето. Наслаждавам се на звуците, издавани от реката, гората, животните. След малко разтварям очи и смирено сканирам покрайнината.
Рибки умерено плуват в реката. Воден плъх се щура из подмолите на речния бряг. Самотна чапла прелита над мен. От дъното на реката към повърхността се издигат мехурчета, а сред тях се отразяват следите на преминаващ в небето аероплан. Звуците, облиците и цветовете, идващи от реката, гората и живите твари тук, освен са в обилие, само че и в естетика.
По противоположния път не преставам да се развличам с табелите, изписани със закачливо възприятие за комизъм, провокиращи усмивка и въодушевление. И да премислям върху видяното, което затвърждава увереността ми, че салдото сред запазване на природата, естетическата приятност за туристи и приходите за локалната общественост е изцяло вероятен.
Когато стигам на паркинга, скарата на плам към този момент цвърчи в очакване на днешната доза туристи. 8:28 сутринта е.
Златният парк
Пещерата " Проходна " ( " Очите на Бога " )
Пещера " Проходна " е наричана " Очите на Бога " поради двата отвора в тавана ѝ, които имат формата на очи. Намира се в Карлуковския карстов комплекс наоколо до Луковит. Прилича на огромен натурален тунел.
Пещерата е елементарно налична от два входа. Пробвам първо източния, до който може да се стигне с автомобил. Паркирам на поляната наоколо до входа, сред две дузини рейсове и коли. Регистрационните им табели са от най-различни краища на България. Подходът към пещерата е окупиран от сергии - събота е и се чакат доста туристи. Всъщност те към този момент са тук. Много от тях се въртят към предлаганите сувенири, артикули, плодове, прясно изцедени сокове. Забелязвам и захарни петлета, за които съм чувал, че са били доста известни в България преди години. Сещам се, че съгласно легендите древногръцкия господ на търговията Хермес е роден в пещера.
Влизането в " Проходна " става през релативно тясна пътека, по която хората се изчакват. Има скупчване на искащи да влязат, както и на такива, които към този момент излизат. Решавам, че е по-добре да употребявам другия вход на пещерата. До него не се стига с автомобил и се надявам, че там няма да има скупчване.
Подходът към западния вход на пещера " Проходна " е от Националния пещерен дом. Паркирам на необятния паркинг до постройката и следвайки табелата, се насочвам по тясна пътека към входа. Тя минава през дребна горичка, която се изминава за към 15 минути спокоен ход.
Пещера " Проходна " ( " Очите на Бога " ) е с формата на висок и необятен тунел, който е считан за най-дългия сходен в България - 365 метра. Височината доближава 56 метра, а в най-интересната си част има два естествени отвора на тавана, чиито форми наподобяват очи. Вглеждам се в тях и изпитвам необичайно чувство, като че ли се зареждам с сила, идваща свише. Сигурно не съм първият, усетил това, и несъмнено по тази причина мястото е наричано Очите на Бога.
Счита се, че пещерата е формирана преди повече от 60 млн. години. Според археолози в предишното тя е била значим свръхестествен център и в нея са се правили разнообразни обреди. През пролетта, в дните към пролетното равноденствие, проникващите през " очите " слънчеви лъчи доближават вътрешността на пещерата. В тези ден са се провеждали ритуали за изобилие.
Днес пещерата е елементарно налична и елементарно проходима, което води тук освен фенове на естествените забележителности.
По стените на пещерата запалянковци упражняват скално катерене. Забелязвам даже две дребни деца, атакуващи скалата, насърчавани от своите родители.
От козирката над западния вход се практикуват бънджи скокове. " Проходна " е атрактивна и като снимачна площадка - тук са снимани подиуми от филми ( " Време разделно " и др.) и реклами.
Пещера " Проходна "
Други забележителности в региона
" Вижте самичък, другояче няма да ми повярвате. " Това ми споделя младо момиче в Националния пещерен дом, когато запитвам дали е правилно, че гледката от вкъщи е впечатляваща. Националният пещерен дом се намира наоколо до Карлуково и до западния вход на пещера " Проходна ". В него може да се пренощува. Кацнал е на отвесните скали над Искърското дефиле, провесен над един завой на реката и железопътната линия. Гледан от горната страна, домът е с формата на прилеп, а за част от стените му е употребена естествена канара. Гледката от неговата тераса към дефилето стопира дъха. Реката е ниско долу в краката ми, погледът се рее във висините, а аз се усещам като че ли хвърча. Откъсвам се от тази магия след няколко опита и съществено изпитание на волята.
Скалният манастир " Света Марина " е ситуиран под Националния пещерен дом. Пътеката към манастира е къса, само че стръмна, тук-там тясна и хлъзгава. Манастирът и неговата черква са дребни, само че автентично вписани в скалите на Искърския пролом. Построени са през XIV в. на мястото на остарял тракийски храм.
Каменните къщи на Карлуково са постройки в баснословен жанр и в поразителна естетика с природата, в непосредствена непосредственост до левия бряг на р. Искър. Изградени са въз основата на остарели постройки, облечени с камък и дърво. Намират се наоколо до пещера " Проходна " и Националния пещерен дом. Къщите са частни, само че налични за посещаване за разглеждане, без да може да се наемат. Изградени са в същия жанр като " Златният парк " край Луковит.
Каменните къщи на Карлуково
В непосредственост до каменните къщи на Карлуково се намира и скалният феномен " Провъртеника ". Представлява отвесна канара с отвор (дупка) в горната част и голям брой скални кули в близост. Счита се, че това е било антична обсерватория. В дните на лятно и зимно слънцестоенето слънчевите лъчи минават през отвора.
Луковит постоянно е добра концепция
В късния следобяд, когато завършвам цялостната с страсти обиколка в региона на Луковит, се сещам за остроумните табели по протежението на екопътеката Искър - Панега.
" Всичко хубаво си има край ", припомняше една от тях.
Изненадващо или не, само че този факт няма по какъв начин да скапе настроението ми. Не и през днешния ден. Напротив. Тръгвам си зареден и с увереността, че ще дойда тук още веднъж. Защото, както закачливо намигаше друга табела край екопътеката, " Луковит постоянно е добра концепция ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ