. Да бъдеш Дева означава да откриеш своето място в този

Какво означава да си зодия ДЕВА?

Да бъдеш Дева значи да откриеш своето място в този свят – това безшумно, непретенциозно кътче, където можеш да бъдеш потребен, да дадеш от себе си и да служиш с обич. Това място не е безусловно удивително, само че е същинско – то е естествено продължение на вътрешната същина на Девата, част от нейната заложба и предопределение.

Задачата на Девата е да подсети на света, че животът е елементарен и натурален. Всички затруднения единствено ни тежат, вършат ни тревожни и ни отклоняват от същинския смисъл. Девата е тук, с цел да върне насладата от дребните неща, от откровеното другарство, от моментите, в които сме изцяло себе си.

Работата, грижата и отдадеността са нейните най-дълбоки истини – най-простият, само че най-ценен метод да бъде потребна. Да дава, без да чака. Да бъде в услуга, без да се изгубва. Но това не постоянно се случва лесно…

Ниската осцилация на Девата

Когато Дева попадне в ниската си осцилация, тя стартира да се задъхва в един свят, който я изисква непрестанно съвършена. Тя става оня актуален човек, който постоянно бърза, постоянно работи, постоянно се стреми да угоди – на шефа, на родителите, на приятелите, на колегата. Изгубва се в упованията на другите и престава да усеща себе си. В тази осцилация Девата живее нечий непознат живот, а не своя личен. Може да се разпадне в отмалялост, според, в нервност. Да загуби връзката с това, което я прави жива.

Високата осцилация

Но когато Дева се издигне до високата си осцилация, тя става топла, нежна, грижовна – онази персона, която лекува с наличието си. С думи, с допиране, с тихата си обич. Тя е великодушна душа, която споделя всичко, което е основала с внимание и любов. Децата и животните я обожават, тъй като тя носи в себе си същинска мекост – онази откровена, неподправена топлота, която прави света по-добро място.

Родовата сила на Девата

Дете Дева се ражда в фамилии, които имат комплицирани връзки със самите себе си. То идва, с цел да подсети на рода си, че щастието не е в преструвките, в упоритостите, в показността. Девата носи урока на простотата – че не е нужно да бъдеш извънреден, с цел да имаш пълностоен живот. Че нормалността е полезност, а не минус. Че спокойствието, положителната храна, чистите взаимоотношения и редът в живота са най-истинските съкровища.

Но Девата минава през дълъг път, с цел да стигне до тази истина. В ранните си години тя обезверено се стреми да бъде харесвана, да бъде приета. Вярва, че единствено в случай че е задоволително добра, ще заслужи обичта на другите. А когато системата ѝ наложи да се потвърждава, да бъде най-хубавата, да се състезава и да побеждава, тя постоянно губи себе си. Започва да играе по непознатите правила и се трансформира в човек, който не разпознава в огледалото.

Но времето е умен преподавател. Около четиридесетте си години Девата осъзнава, че към този момент не може да бъде някой различен. Че не желае повече да се преструва. Че истината за щастието не е в публичните упования, а в нейния личен, елементарен и натурален темп на живот. И тогава тя прави избор – да бъде себе си. Да живее по този начин, както желае. Да откри спокойствието си измежду природата, измежду тишината, измежду същинските неща. Защото това е нейният дом.

Пътят към себе си

Да си Дева значи да преминеш през тестванията на непознатите упования и да намериш сили да останеш правилен на своята истина. Да се научиш да не се влияеш от хорското мнение. Да осъзнаеш, че не би трябвало да си съвършен, с цел да бъдеш обичан. Че няма потребност да се доказваш на никого, с изключение на на себе си.

Високата осцилация на Девата е лек за света – тя носи успокоение в хаоса, топлота в отчуждението, непринуденост в преструвките. Но преди да даде тази светлина, Девата постоянно би трябвало да премине през сянката. Да познае фалша, с цел да избере истината. Да се загуби, с цел да се откри.

Истинската Дева е тиха, смирена, почтена. Тя няма потребност от звук, от самопризнание, от огромни жестове. Тя просто е. И в своята елементарност, тя е всичко.