25-годишната Веселка от село Борима, майка на три деца и

25-годишната Веселка от село Борима, майка на три деца и победител във " Фермата " 5, стана победител и в осмото издание на риалитито " Мостът на времето ". На 18 ражда първото си дете, само че продължава да работи. След като излиза от „ Фермата “ 5, Веселка се разделя с мъжа си и се мести с децата си в Троян. Там тя има кафене, в което Woman.bg я откри два дни след огромната победа още веднъж да работи. За новата си обич, грижата за децата и борбите в предаването, Веселка описа в най-личното си изявление.

-Изненада ли Ви разпределението на зрителския избор на финала на „ Фермата “? Вие бяхте ли подготвена за втората победа или тя бе непредвидена за Вас?
-Изключително прелестно сюрпризирана съм. Много се развълнувах и страстта още ме държи, към този момент два дни след края на предаването. Имах предусещане, че битката ми на финала ще е против Яни и Валерия, тъй като и те са доста харесвани от феновете като позитивни герои. Не че съм сюрпризирана от положителното показване на Чавдар, само че моето чувство бе, че ще се съпернича главно с Валерия и Яни.
-Сигурно сте получили стотици честитки след успеха. Коя беше най-изненадваща за Вас и коя Ви разчувства най-вече?
- На финала моята агитка се вълнуваше повече от мен. След успеха усетих цялата позитивна сила и страст, която ме заливаше и на която са любувах оптимално. Това бе едно самопризнание от хората. Бях щастлива, че те са оценили моето показване и качествата, които владея. Много се веселя, че и в този момент не преставам да получавам красиви пожелания, картички и цветя.


-В игрите на финала се представихте много нерешително. Напрежението ли ви пристигна допълнително?
-Трябва да се върна обратно и да кажа, че през последните дни във „ Фермата “ ми беше в действителност доста мъчно. Краят на приключението идваше и аз изпитвах извънредно мощна потребност да видя околните си. Неистово желаех да се прибера. Тази година разпоредбите във „ Фермата “ бяха доста по-строги, в сравнение с в моя първи сезон. Тогава въпреки всичко получих правото на един видеоразговор с щерка ми Марая, който си завоювах. Този път нямах такава опция. Накрая на предаването просто се отпуснах. Това ми изигра неприятна смешка. Когато човек се отпусне, това няма по какъв начин да не се отрази на играта му. Знам, че звучи като опрощение, само че в действителност доста желаех да видя околните си. Мислех за тях, вместо за трудностите. Бях напрегната и физически. Всичко ме болеше, беше ми и студено. Затова излязох на борбата с яке, хвърлих го чак по средата на играта. След като физически нямах сили, се тормозих и психически дали ще се оправя. Затова не бях съсредоточена на 100 % в борбите. Да не споменявам за втората игра и цифрата, която по този начин и не можах да намеря и на два пъти развалях думата. А това беше моята борба, тази, в която съм най-сигурна - сеченето. Чувствах се сигурна нея, само че се паникьосах.
-Вие бяхте от участниците, които нито за секунда не се поддадоха на операциите на Мажена, която все успяваше да не си тръгне от предаването. Опитът от първото присъединяване в предаването ли Ви направи по-предпазлива към сходни тактики или просто разгадахте играта на полякинята?
-Аз съм доста недоверчива, по този начин се стече животът ми. Наложи се да науча и получа доста неща по сложния метод. Затова съм и по-предпазлива към хората. Никога не съм желала да изляза с Мажена на Арената. Това бе последният човек, който щях да извикам на борба. Не единствено поради голямото ми почитание към нея, само че и тъй като желаех да покажа на какво съм способна против други участници, чиито имена в този момент няма да кажа. Отборът очакваше от мен да победя и да донеса нова точка, само че за мен успеха не беше сладка. Много почитам Мажена, само че разпоредбите на играта са такива. Минаването през Арената е неизбежно и ние всички знаехме добре това.


-Споменахте за сложния си живот. Пред Мирон разказхте за най-ужасния ден, когато сте спали във вход бременна и с две деца, „ посредством “ на измяната на ваша другарка. Сега по какъв начин избирате най-близките си приятелки и имате ли доста другари?
-Хората към мен са добре подбрани и измежду тях инцидентни няма. Те са същински, в тях съм припознала моите качества, моите полезности, моето мислене, дори душата си. Имам им безпределно доверие. Имала съм доста сложни дни и за част от тях не съм разказвала обществено. Не искам да споделям целия си живот пред камерата. Всеки човек е претърпял неприятности, които са го направи по-силен. Аз се гордея с моите сложни моменти. Трудно ми е и да приказвам за женското другарство. Имам приятелки, добре подбрани, само че през целия си живот съм била обградена от мъже поради работата си.
-Трудно ли се решихте да се преместите от Борима в Троян? Как посрещнаха Вашето решение съселяните Ви и ще се върнете ли в миналото назад?
-Аз се реалокирах в Троян, тъй като работата ми го постановяваше. Това никога не значи, че съм не запомнила за Борима. Ходим с децата непрекъснато, изключително когато те са във почивка. Там животът е доста по-спокоен и за мен е наслаждение да съм в Борима, още повече, че селото е единствено на 15 километра от Троян.
-Липсват ли ви конете?

-Продължавам да се грижа за доста животни. В неделите, когато времето разрешаваме, яхвам с децата. Имаме куче, коте и дори папагал, за които те се грижат. Няма по какъв начин да се откажа от животните, тъй като доста ги обичам. Това бе е и повода да запиша да изучавам за ветеринарен механик. Животните са толкоз чисти и непренудени, а тяхната обич е безусловна, след майчината, несъмнено.
-Очевидно не е елементарно да си притежател на кафене в дребен град, откакто Ви намирам на работа единствено 2 дни след успеха.
-Никога няма да спря да работя, без значение какво ще се случи в живота ми. Трудът ме крепи, като всеки селски човек. Няма да се усещам потребна за фамилията и децата, в случай че не работя. Реших да отворя кафене, тъй като желаех да опитвам нещо друго, пък и с цел да имам връзка с хората. Приятно ми е. Не знам дали това ще е моето нещо, което ще ми носи задоволство, само че считам да опитам.


-В Троян открихте и любовта. Как ви завоюва новият мъж и по какъв начин той приема вашата популярност?
-Нямах никакво желание да стартирам връзка, бях доста недоверчива. Той сподели изключителна почтеност, неизменност и огромно почитание към децата ми. За една майка това значи доста. Той е прелестен човек, който ми сподели, че в живота има и доста хубави неща. Притеснителен е, по тази причина се пробвах да го приготвя и му обясних, че славата има доста плюсове, само че има и минуси.
-Споменахте някогашния си брачен партньор, с който оставате в положителни връзки. Каква е тайната на сходна разлъка?
-Няма загадка, всичко зависи от индивида и от отговорността към децата. Аз се считам за виновен родител, тъй като щом си основал едно дете, би трябвало да можеш да се грижиш за него.
-Децата ви несъмнено са същински звезди в Троян с помощта на борбената си майка. Спират ли ги за фотоси и подписи? Кой се грижеше за тях главно, до момента в който бяхте в предаването?
-Те са наследили скромността на майка си, само че бях горда, когато съучениците на щерка ми са поискали да им даде моя фотография. Определено и те усещат страстта от успеха. Баща им, дядо им и вуйчо им помагаха извънредно доста в развъждането, до момента в който аз бях във „ Фермата “. Получих сериозна поддръжка от околните си, с цел да вляза в предаването. Бях доста скептично настроена към второто ми присъединяване, тъй като не бях подготвена да оставя децата си. Близките ме убедиха да го направя, с цел да изживея страстта и в този момент не скърбя. Те имаха вяра, че аз ще съумея още от първия момент. Аз пък се почувствах победител, когато стигнах на финала. Бях горда, че за повторно стигам до финала.


-Признахте, че желаете да инвестирате премия от този сезон в тяхното обучение. Ще ги пратите да учат в чужбина ли? Какви си ги представяте?
-Моите деца са изключителни, не го споделям, тъй като съм им майка. Умни са и са надраснали възрастта си. Гордея се, че съм ги научила да са виновни и независими. Искам да станат хора. Вярвам, че най-ценното, което можеш да дадеш на едно дете са крилата, с които да лети, вместо да го носиш да гърба си. Ще се постарая да им оказа помощ по всевъзможен метод, те ще решат къде и какво да учат.
-Изглеждахте необикновено елегантна на финала на „ Фермата “ и бяхте очевидно отслабнала. Суетна ли сте? Как свалихте килцата, насъбрани в стопанството? Имате ли загадка за хубавичко и лъскава коса, която е Ваша запазена марка?
- По принцип, постоянно съм била 46-47 кг. Във „ Фермата “ бях под стрес и без цигари, а съм пушачка. И другите дами напълняха в стопанството поради напрежението, само че на мен несъмнено ми личеше. Само седмица след излизането смъкнах непотребните килца без диета. Успокоих се, видях околните, които ми бяха подготвили забавни изненади и това ми беше задоволително. След последното раждане имах косопад, само че домашни способи като маска с яйце ме избавиха. Изобщо не съм суетна. Ежедневието на майка с три деца, която работи и семейства, не го разрешава. Затова, когато ме видят с грим и прическа, хората ми вършат похвали.