Какво ме научи от Давос за корпоративния жаргон
Първите предупредителни знаци се появиха дни преди да отпътува от Лондон за Давос.
„ Здрасти, Пилита “, изпрати имейл на жена от компания, която се разказва като „ консултантска компания за позициониране на C-suite “.
Тя подреждаше изявленията за своите клиенти на годишната среща на планините на Световния стопански конгрес и се чудеше дали бих желал да видя ловджия на хора, който знае всичко за „ болните точки “, пред които са изправени „ аспирантите в офис в ъгъла “, и също по този начин беше „ страхотна алена нишка за доста проблеми, които са от първостепенно значение за основните изпълнителни шефове “.
Харесва ми да мисля, че притежавам относително корпоративен диалект, само че тези последни думи ме оставиха стъписан. „ Кой знае какво е червен конец? “ Попитах всеки, който се чуваше на работа. „ Важен стратегически детайл от нещо ли е? “ – попита един сътрудник. „ Нещо за връзката? “ позна различен. „ Нямам визия “, сподели трети.
Това беше единствено загрявка за пет алпийски дни в епицентъра на световния бизнес...
Прочетете целия текст »
