Как Балкански става най-младият професор
18-годишният Минко се озовава в Париж с 11 $ в джоба, без да знае френски, само че успяваКогато първият българин е признат в " Екол Политекник ", над постройката се развява трибагреникът
На 93 години той има излъчването на момче - като че ли не е минал през водовъртежа на живота, а чака с любознание да види какво има в кутията с шоколадови бонбони, която ще му сервира той. Може би поради усмивката - добродушна, закачлива по детски и заразителна, която не слиза от лицето му. Изглежда, че ползата към света на това любознателно хлапе, което вземало две образователни години за една, не е секнал и до през днешния ден.
Срещаме се в родното му село Оряховица - професорът, който живее против Айфеловата кула в Париж, се връща постоянно там. Въпреки пандемията, и тази година не е пропуснал двата състезанието - по математика и физика и за млади изобретатели, проведени от Фондация " Миню Балкански ". Разговаряйки с надарените деца, наблюдавайки тяхната сила и въображение, упоритости и предпочитание за триумф, се връща към спомените от своето детство, които е описал в биографичната си книга " Устрем и воля ":
" Игрите на другите деца не ме привличаха. Разходките ми бяха изпълнени с феи и герои, които ме караха да бленувам. Въображението ми беше развинтено, непрекъснато чертаех какви ли не фантастични планове.
Искаше ми се всичко да опозная, всичко да опитам
Бях благополучен, сияен, в никакъв случай не съм бил заставян да претърпявам ограничения или ограничавания. Никакъв абсолютизъм не е тежал върху мен, още по-малко опасността от някакъв догматизъм. Всяка моя постъпка е била демонстрация на личната ми воля ". Със сигурност спомените за татко му, който шета из магазина, а вечер чете Платон и Паскал, за майка му, непрекъснато заета с домакинска работа, за гюзлемите на баба и разходките с дядо, за лелите, чичовците и братовчедите, с които е прекарал детството си, са го спохождали нощем, когато към този момент е бил доста надалеч от вкъщи, без вяра, че ще види още веднъж околните си.
През есента на 1945 година 18-годишният Минко, който още на 15 година е станал студент в Софийския университет, след куп премеждия отпътува за Париж с твърдото желание да учи в най-престижния френски университет. Мечтата му е, по образеца на своя идол Луи Пастьор, да следва в елитния " Екол нормал сюпериор ". " Аз съм толкоз доверчив, толкоз не преценям компликациите, че не ги виждам изобщо. Сега, като си мисля какво значи да се представиш във Франция на един конкурс на национално учебно заведение, се чудя на себе си. Защото образованието във Франция е напълно друго от целия свят. Има университети, в които всички могат да отидат. Но има национални учебни заведения, които са учредени след Френската гражданска война, с цел да основат елита на нацията. В тези учебни заведения се избират единствено най-способните да одобряват това обучение и да напредват в него ", с усмивка си спомня професорът за това наивно, само че амбициозно хлапе, тръгнало да покорява огромната просвета.
" В най-трудния миг аз се открих на една гара във Франция с 11 $ в джоба и се чудех къде ще отида и какво ще върша. Оцелях и ето, в този момент съм тук, с цел да си приказваме ", споделя той и прибавя:
" Винаги мисля позитивно и постоянно съм удовлетворен "
Единственият адрес във Франция, с който Минко разполага, е в Бордо, където живее приятелката на зъболекаря доктор Дончев. След завършването на образованието си той се прибрал в България да уреди някои неща, преди да се върне във Франция, с цел да се събере с нея. Но Желязната завеса пада и доктор Дончев не може да замине още веднъж. Дал на Минко писмо, което да съобщи на девойка Пелисие-Ермит. " Тя ме пита какво ще правиш, а аз не можех даже да обясня за какво съм там. " Ами пристигам да изучавам ", едвам съумях да кажа. " Как ще учиш, ти не знаеш език. Я отивай в мойта градина да копаеш ", наредила госпожицата, на която не дало сърце да отпрати момчето, останало без заслон.
" Градината беше в едно шато и добре, че имаше библиотека. Вечер " копач " ми бяха книгите по физика и химия, които използвах, с цел да уча терминологията на френски ".
Мечтата му да следва в " Екол нормал сюпериор " се изпарила откакто схванал, че там са допускани единствено френски жители по това време. Минко обаче почнал да търси други разновидности. Пробва в Националното висше учебно заведение в Бордо.
" Явих се на конкурс, въпреки че даже нямах знание на езика, с цел да схвана какъв е казусът. Но тъй като съм оптимист и доверчив - съумях. По математика няма потребност от език, разбираш задачата. По физика попаднах на един проблем, който познавах доста добре. Отивам на дъската и върша един урок. Справих се, чаках поздравления, а учителят Серван ме гледа и споделя: " Млади момко, ние не сме във времето на нямото кино. Обясни в този момент ". " Ами не мога ". " А, ти не знаеш френски? " " Не ".
Оказа се обаче, че съм признат в учебното заведение ".
Късметът ли му е оказал помощ, запитвам. " Не, шанс е неприятна дума, не обичам да я употребявам ", дава отговор ми професорът. " За мен, щом има затруднение, би трябвало да го мина. И това, че имаше компликация, ме подтиква да я преодолея. Е, съумях ".
По-нататък животът стартира да се търкаля, триумфите следват един след различен. На 27 година Минко Балкански е лекар на науките, а година по-късно -
най-младият професор по физика в света
Представял е свои проучвания в 34 университета в Европа и Америка. Работи в " Екол нормал " като откривател в лабораторията по физика, в Масачузетския механически университет, в университета " Мария и Пиер Кюри " в Париж, чел е лекции в Япония и Китай. В Индия основава Висш институт за научни проучвания, член е на Индийската академия на науките... Постигнал е куп триумфи и самопризнания за активността си.
За първи път се връща още веднъж в България през 1992 година, когато му е присъдена купата Доктор хонорис идея на СУ " Св. Климент Охридски ".
От 1993 година се заема с дейна активност в помощ на науката и образованието в България. Създава Фондация " Миню Балкански " с кампус в родното си село Оряховица. Бившите магазини и къщи на фамилията са преустроени в приемен дом, библиотека, образователни зали, места за настаняване. Създава Национален институт за обучение в Оряховица. Той се обитава в реставрираните здания на учебното заведение в селото, дарено на Фондацията от Община Стара Загора. Там се организират разнообразни школи за възпитаници - по математика, роботика, физика, астрономия, британски и френски език, архитектура и дизайн, музикална просвета и изкуства.
Професорът приема за своя задача надарени възпитаници по математика, физика и информатика да имат достъп до подготвителните курсове за влиятелни висши учебни заведения във Франция.
Защото не не помни своята детска фантазия - за обучение в университетите на френския хайлайф. Въпреки че не е съумял да я реализира за себе си, в този момент дава късмет за това на надарени български младежи. Първенците от годишните състезания по математика и физика " Минко Балкански " могат да бъдат признати в подготвителните класове на Лицея " Луи дьо Гранд " и по-късно - в " Екол нормал сюпериор " или " Екол политекник ". До основаването на Фондацията не е имало българин, който да е издържал състезанието. Първият наш съотечественик, признат в " Екол Политекник ", е Йордан Табаков. Когато влиза в университета, над постройката се развява родният трикольор. Младен Димитров, приключил " Екол Нормал Сюпериор ", в този момент е професор по математика в Лилския университет. Пламен Боков идва във Франция през 2000 година, след като печели състезанието " Минко Балкански ". В " Екол Нормал " става лекар по физика, след това записва медицина и в този момент е един от огромните експерти по дишането, споделя проф. Балкански. " Моята горделивост са тези деца, които заведох в Париж и те станаха огромни учени. Имаме една виртуална България във Франция, една интелигенция, която е забележителна ".
Историите на съумелите българи са разказани в особено издание, отдадено на 25-годишнината от активността на Фондацията за развиването на образованието, науката и културата в България.
Е, Минко Балкански е съумял да сбъдне своята детска фантазия.
На 93 години той има излъчването на момче - като че ли не е минал през водовъртежа на живота, а чака с любознание да види какво има в кутията с шоколадови бонбони, която ще му сервира той. Може би поради усмивката - добродушна, закачлива по детски и заразителна, която не слиза от лицето му. Изглежда, че ползата към света на това любознателно хлапе, което вземало две образователни години за една, не е секнал и до през днешния ден.
Срещаме се в родното му село Оряховица - професорът, който живее против Айфеловата кула в Париж, се връща постоянно там. Въпреки пандемията, и тази година не е пропуснал двата състезанието - по математика и физика и за млади изобретатели, проведени от Фондация " Миню Балкански ". Разговаряйки с надарените деца, наблюдавайки тяхната сила и въображение, упоритости и предпочитание за триумф, се връща към спомените от своето детство, които е описал в биографичната си книга " Устрем и воля ":
" Игрите на другите деца не ме привличаха. Разходките ми бяха изпълнени с феи и герои, които ме караха да бленувам. Въображението ми беше развинтено, непрекъснато чертаех какви ли не фантастични планове.
Искаше ми се всичко да опозная, всичко да опитам
Бях благополучен, сияен, в никакъв случай не съм бил заставян да претърпявам ограничения или ограничавания. Никакъв абсолютизъм не е тежал върху мен, още по-малко опасността от някакъв догматизъм. Всяка моя постъпка е била демонстрация на личната ми воля ". Със сигурност спомените за татко му, който шета из магазина, а вечер чете Платон и Паскал, за майка му, непрекъснато заета с домакинска работа, за гюзлемите на баба и разходките с дядо, за лелите, чичовците и братовчедите, с които е прекарал детството си, са го спохождали нощем, когато към този момент е бил доста надалеч от вкъщи, без вяра, че ще види още веднъж околните си.
През есента на 1945 година 18-годишният Минко, който още на 15 година е станал студент в Софийския университет, след куп премеждия отпътува за Париж с твърдото желание да учи в най-престижния френски университет. Мечтата му е, по образеца на своя идол Луи Пастьор, да следва в елитния " Екол нормал сюпериор ". " Аз съм толкоз доверчив, толкоз не преценям компликациите, че не ги виждам изобщо. Сега, като си мисля какво значи да се представиш във Франция на един конкурс на национално учебно заведение, се чудя на себе си. Защото образованието във Франция е напълно друго от целия свят. Има университети, в които всички могат да отидат. Но има национални учебни заведения, които са учредени след Френската гражданска война, с цел да основат елита на нацията. В тези учебни заведения се избират единствено най-способните да одобряват това обучение и да напредват в него ", с усмивка си спомня професорът за това наивно, само че амбициозно хлапе, тръгнало да покорява огромната просвета.
" В най-трудния миг аз се открих на една гара във Франция с 11 $ в джоба и се чудех къде ще отида и какво ще върша. Оцелях и ето, в този момент съм тук, с цел да си приказваме ", споделя той и прибавя:
" Винаги мисля позитивно и постоянно съм удовлетворен "
Единственият адрес във Франция, с който Минко разполага, е в Бордо, където живее приятелката на зъболекаря доктор Дончев. След завършването на образованието си той се прибрал в България да уреди някои неща, преди да се върне във Франция, с цел да се събере с нея. Но Желязната завеса пада и доктор Дончев не може да замине още веднъж. Дал на Минко писмо, което да съобщи на девойка Пелисие-Ермит. " Тя ме пита какво ще правиш, а аз не можех даже да обясня за какво съм там. " Ами пристигам да изучавам ", едвам съумях да кажа. " Как ще учиш, ти не знаеш език. Я отивай в мойта градина да копаеш ", наредила госпожицата, на която не дало сърце да отпрати момчето, останало без заслон.
" Градината беше в едно шато и добре, че имаше библиотека. Вечер " копач " ми бяха книгите по физика и химия, които използвах, с цел да уча терминологията на френски ".
Мечтата му да следва в " Екол нормал сюпериор " се изпарила откакто схванал, че там са допускани единствено френски жители по това време. Минко обаче почнал да търси други разновидности. Пробва в Националното висше учебно заведение в Бордо.
" Явих се на конкурс, въпреки че даже нямах знание на езика, с цел да схвана какъв е казусът. Но тъй като съм оптимист и доверчив - съумях. По математика няма потребност от език, разбираш задачата. По физика попаднах на един проблем, който познавах доста добре. Отивам на дъската и върша един урок. Справих се, чаках поздравления, а учителят Серван ме гледа и споделя: " Млади момко, ние не сме във времето на нямото кино. Обясни в този момент ". " Ами не мога ". " А, ти не знаеш френски? " " Не ".
Оказа се обаче, че съм признат в учебното заведение ".
Късметът ли му е оказал помощ, запитвам. " Не, шанс е неприятна дума, не обичам да я употребявам ", дава отговор ми професорът. " За мен, щом има затруднение, би трябвало да го мина. И това, че имаше компликация, ме подтиква да я преодолея. Е, съумях ".
По-нататък животът стартира да се търкаля, триумфите следват един след различен. На 27 година Минко Балкански е лекар на науките, а година по-късно -
най-младият професор по физика в света
Представял е свои проучвания в 34 университета в Европа и Америка. Работи в " Екол нормал " като откривател в лабораторията по физика, в Масачузетския механически университет, в университета " Мария и Пиер Кюри " в Париж, чел е лекции в Япония и Китай. В Индия основава Висш институт за научни проучвания, член е на Индийската академия на науките... Постигнал е куп триумфи и самопризнания за активността си.
За първи път се връща още веднъж в България през 1992 година, когато му е присъдена купата Доктор хонорис идея на СУ " Св. Климент Охридски ".
От 1993 година се заема с дейна активност в помощ на науката и образованието в България. Създава Фондация " Миню Балкански " с кампус в родното си село Оряховица. Бившите магазини и къщи на фамилията са преустроени в приемен дом, библиотека, образователни зали, места за настаняване. Създава Национален институт за обучение в Оряховица. Той се обитава в реставрираните здания на учебното заведение в селото, дарено на Фондацията от Община Стара Загора. Там се организират разнообразни школи за възпитаници - по математика, роботика, физика, астрономия, британски и френски език, архитектура и дизайн, музикална просвета и изкуства.
Професорът приема за своя задача надарени възпитаници по математика, физика и информатика да имат достъп до подготвителните курсове за влиятелни висши учебни заведения във Франция.
Защото не не помни своята детска фантазия - за обучение в университетите на френския хайлайф. Въпреки че не е съумял да я реализира за себе си, в този момент дава късмет за това на надарени български младежи. Първенците от годишните състезания по математика и физика " Минко Балкански " могат да бъдат признати в подготвителните класове на Лицея " Луи дьо Гранд " и по-късно - в " Екол нормал сюпериор " или " Екол политекник ". До основаването на Фондацията не е имало българин, който да е издържал състезанието. Първият наш съотечественик, признат в " Екол Политекник ", е Йордан Табаков. Когато влиза в университета, над постройката се развява родният трикольор. Младен Димитров, приключил " Екол Нормал Сюпериор ", в този момент е професор по математика в Лилския университет. Пламен Боков идва във Франция през 2000 година, след като печели състезанието " Минко Балкански ". В " Екол Нормал " става лекар по физика, след това записва медицина и в този момент е един от огромните експерти по дишането, споделя проф. Балкански. " Моята горделивост са тези деца, които заведох в Париж и те станаха огромни учени. Имаме една виртуална България във Франция, една интелигенция, която е забележителна ".
Историите на съумелите българи са разказани в особено издание, отдадено на 25-годишнината от активността на Фондацията за развиването на образованието, науката и културата в България.
Е, Минко Балкански е съумял да сбъдне своята детска фантазия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ