Зелената сделка, която не може да се случи, както е замислена
" Зелената договорка " на Европейски Съюз предизвика крайни реакции у публиката - от свръхположителни, само че свръхотрицателни. За да бъдат разбрани евентуалните резултати от нея, се изисква по-задълбоченото ѝ познаване. Анализ на Красен Станчев.
Формално декларираните цели на " Зелената договорка " на Европейския съюз (ЕС) наподобяват неизпълними. Ефектът им за световното превъзмогване на климатичните провокации би бил пренебрежим.
Основната причина за това е, че настоящият размер излъчвания на парникови газове в други елементи на света е в пъти по-значителен. На този декор знаците за свързани с климата антропогенни въздействия към този момент 30 години в действителност се усъвършенстват.
Кратка предистория
(ЕЗС) беше призната през есента на 2019 година, преди пандемията от COVID-19. Тя не е обособена инструкция (както се назовават законите в границите на в ЕС). Тя е политическа рамка за " климатична индиферентност " и се основава на 11 към този момент признати наставления, които евентуално следва да се усилят.
След разпространяването на пандемията и в отговор на нейните негативни въздействия върху стопанската система на Евросъюза, ЕЗС беше превърната в част от проектите за възобновяване на страните членки.
Преди пандемията бяха начертани проекти за извеждане от употреба на топлинните електрически централи (ТЕЦ) на въглища. Предвиждаше се природният газ да бъде " временен енергиен източник " към една по-нова, по-малко въглеродна енергетика. Още тогава обаче беше явно, че таман този източник основава преимущества за неговите производители и снабдители.
От 2018 до края на 2019 година бяха подхванати законодателни промени, които да обезпечат финансово " Зелената договорка ". Става дума за промени в Директива 2003/96, въвеждаща общите правила на данъчното облагане на енергийните артикули и електрическата енергия. Новите налози влизат в действие от началото на 2023 година и би трябвало да работят 10 години.
Това са нови налози, който допълват сегашните източници на финансиране на " зелени " политики – системата за търговия с излъчвания (СТЕ), както и въглеродни налози, които съществуват редом на тази система. Последните към този момент не се прилагаха на всички места в Европейски Съюз, а в праговете им имаше огромни разлики.
През 2019 - 2020 година държавните управления на страните членки одобриха проекти за извеждане от употреба на на практика всички въглищни Топлоелектрическа централа, а някои от тях оповестиха и затваряне на атомните електрически централи АЕЦ. Европейската централна банка (ЕЦБ) обещаваше, че " климатичните " цели ще бъдат приоритет в нейната политика (каквото и да значи това обещание).
Цели на договорката
Официално ЕЗС е политически инструмент за " превръщане на Европейски Съюз в съвременна, ресурсно ефикасна и конкурентоспособна стопанска система ".
Тя би трябвало да реализира следните цели:
" никакви чисти излъчвания на парникови газове до 2050 година " ; " стопански напредък, разкачен от потреблението на ресурсите " ; " нито един човек и място не са изоставени " (NP2LB).
Има известни компликации в определянето и измерването на критериите за използване на тези цели. Но въпреки всичко се знае, че в първата от тях става дума за общия баланс сред създадените излъчвания на парникови газове и парниковите газове, пречистени и изведени от атмосферата.
При " икономическия напредък " би трябвало да става дума за това, че с по-малко запаси се реализира същият или по-висок растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) за даден интервал от време. Но тук въпросът е за какви запаси става дума и по какъв начин се образуват цените им?
Във всеки случай би трябвало да се следи обособяване на икономическия напредък от потреблението на ресурсите и от въздействията върху околната среда, като самото обособяване може да е безусловно или релативно.
Третата цел нито е ясно избрана, нито се знае по какъв начин може да се мери нейното вероятно реализиране. Според само допустимото разбиране на Програмата на Организация на обединените нации за развиване " хората биват изоставени, когато им липсват избор и благоприятни условия да вземат участие, да се възползват от напредъка на развиването ".
Например, тук би трябвало да попадат извънредно бедните, политически дискриминираните и/или изключените от стопанско развиване хора и групи.
Изпълнение на задачите
През 2021 година, в резултат на лихвената (несвързана директно с измененията в климата) политика на ЕЦБ и възобновяване на стопанските системи, цените на енергийните запаси записаха съвсем невиждан растеж.
" Преходното " гориво в действителност задвижи войната на Русиуя против Украйна. Ограничаването и прекъсването на неговите доставки от съветските държавни компании за Кремъл в действителност беше единственият вероятен метод да тласне цените на природния газ нагоре, въпреки наказания да не засягаха директно доставките на синьо гориво.
При растеж на цените на енергийни запаси, различните източници на сила, да вземем за пример възобновимите енергийни източници (ВЕИ), както и разноските за техния рандеман, стават привлекателни и по-лесно изпълними. Това събитие като че ли усили и привлекателността на " Зелената договорка ".
Нека се върнем, обаче, към осъществяването на нейните цели. Интересно е, че то се случва ненапълно от единствено себе си:
От 1980 година до 2019 година световните вреди свързани с климата са нарастнали от към 20 милиарда щатски $ до повече от 215 милиарда щ.д.;За Европейски Съюз тези вреди за интервала 1984 – 2020 година нарастват от 9 на 19 милиарда евро (при връх от 23 милиарда през 2007 г.).
На Европейски Съюз се падат към 10% от разноските за покриване на тези вреди. При 16-17 трлн. евро Брутният вътрешен продукт тази активност и предотвратяването на нови увреждания не би трябвало да е проблем и без специфична политика. Но намаляването на климатичните промени в Европейски Съюз, едвам би трансформирало световната картина.
През 2021 година излъчванията на СО2 от най-голямата стопанска система на Европа – тази на Германия, са съвсем три пъти по-ниски като количество от тези на Русия и 16 пъти по-ниски от излъчванията на Китай. Всички такива излъчвания на страните членки са 25-30% от излъчванията на Китай и по-малки по размер от тези на стопанската система на Съединени американски щати (около 42% от китайския размер на СО2).
Буквално разбрана, втората цел на " Зелената договорка " е безусловно неизпълнима. Всеки може да се увери в правилността на това изказване от прегледа на динамичността на знаците за напредък спрямо тези за замърсяване на околната среда за последните 50 години.
Той беше обновен при започване на септември тази година:
До 1988 година излъчванията на парникови газове нарастват по отношение на потреблението на запаси и Брутният вътрешен продукт на ЕС;След 1990 година съотношението се усъвършенства в интерес на растежа, който се разпростира паралелно с уврежданията на околната среда;През 2020 година знаците изостават с към 1/3 от стойностите на растеж на потреблението ресурсите и Брутният вътрешен продукт, т.е. икономическият напредък е с толкоз по-чист;Но за тези 30 години показателите на растежа и ресурсите на процедура нарастват постоянно дружно. Фактори за бягство
Колкото и да наподобява привлекателно потреблението на ВЕИ, то не може да замести потреблението на изкопаеми горива. Особено в вероятност доникъде на века. Акцентът във ВЕИ обикновено е върху слънчеви и вятърни централи. Но през последната година всички нови такива централи са доставени от Китай.
В Европейската зелена договорка е вграден детайл на изтласкване - най-много заради мъчно премерване на резултатите, финансирането се насочва към в този момент наличните слънчеви и вятърни технологии. Веднъж предпочетени и финансирани централно, политически те ще блокират потреблението на други технологии, които могат даже да са по-добри.
ЕЦБ наподобява се отхвърля от директно присъединяване в " зеления проект " и преди седмица издаде рекомендация комерсиалните банки до края на 2025 година на сформират проекти за " зелени заеми ". Те, допуска се, познават стопанската система по-добре, само че е евентуално да чакат обществено финансиране.
Пет страни членки отложиха проектите си за затваряна на въглищни Топлоелектрическа централа. Същото се случва и с проектите за закриване на АЕЦ, периодите за употреба биват удължавани и нови вложения в тази област стартират да се възнамеряват.
И най-важното: нито един проект не може да планува технологиите. Разширяването на размера на обмисляне и изнасянето му на ниво Съвет на Европейския съюз също не може да помогне в тази тенденция.
Формално декларираните цели на " Зелената договорка " на Европейския съюз (ЕС) наподобяват неизпълними. Ефектът им за световното превъзмогване на климатичните провокации би бил пренебрежим.
Основната причина за това е, че настоящият размер излъчвания на парникови газове в други елементи на света е в пъти по-значителен. На този декор знаците за свързани с климата антропогенни въздействия към този момент 30 години в действителност се усъвършенстват.
Кратка предистория
(ЕЗС) беше призната през есента на 2019 година, преди пандемията от COVID-19. Тя не е обособена инструкция (както се назовават законите в границите на в ЕС). Тя е политическа рамка за " климатична индиферентност " и се основава на 11 към този момент признати наставления, които евентуално следва да се усилят.
След разпространяването на пандемията и в отговор на нейните негативни въздействия върху стопанската система на Евросъюза, ЕЗС беше превърната в част от проектите за възобновяване на страните членки.
Преди пандемията бяха начертани проекти за извеждане от употреба на топлинните електрически централи (ТЕЦ) на въглища. Предвиждаше се природният газ да бъде " временен енергиен източник " към една по-нова, по-малко въглеродна енергетика. Още тогава обаче беше явно, че таман този източник основава преимущества за неговите производители и снабдители.
От 2018 до края на 2019 година бяха подхванати законодателни промени, които да обезпечат финансово " Зелената договорка ". Става дума за промени в Директива 2003/96, въвеждаща общите правила на данъчното облагане на енергийните артикули и електрическата енергия. Новите налози влизат в действие от началото на 2023 година и би трябвало да работят 10 години.
Това са нови налози, който допълват сегашните източници на финансиране на " зелени " политики – системата за търговия с излъчвания (СТЕ), както и въглеродни налози, които съществуват редом на тази система. Последните към този момент не се прилагаха на всички места в Европейски Съюз, а в праговете им имаше огромни разлики.
През 2019 - 2020 година държавните управления на страните членки одобриха проекти за извеждане от употреба на на практика всички въглищни Топлоелектрическа централа, а някои от тях оповестиха и затваряне на атомните електрически централи АЕЦ. Европейската централна банка (ЕЦБ) обещаваше, че " климатичните " цели ще бъдат приоритет в нейната политика (каквото и да значи това обещание).
Цели на договорката
Официално ЕЗС е политически инструмент за " превръщане на Европейски Съюз в съвременна, ресурсно ефикасна и конкурентоспособна стопанска система ".
Тя би трябвало да реализира следните цели:
" никакви чисти излъчвания на парникови газове до 2050 година " ; " стопански напредък, разкачен от потреблението на ресурсите " ; " нито един човек и място не са изоставени " (NP2LB).
Има известни компликации в определянето и измерването на критериите за използване на тези цели. Но въпреки всичко се знае, че в първата от тях става дума за общия баланс сред създадените излъчвания на парникови газове и парниковите газове, пречистени и изведени от атмосферата.
При " икономическия напредък " би трябвало да става дума за това, че с по-малко запаси се реализира същият или по-висок растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) за даден интервал от време. Но тук въпросът е за какви запаси става дума и по какъв начин се образуват цените им?
Във всеки случай би трябвало да се следи обособяване на икономическия напредък от потреблението на ресурсите и от въздействията върху околната среда, като самото обособяване може да е безусловно или релативно.
Третата цел нито е ясно избрана, нито се знае по какъв начин може да се мери нейното вероятно реализиране. Според само допустимото разбиране на Програмата на Организация на обединените нации за развиване " хората биват изоставени, когато им липсват избор и благоприятни условия да вземат участие, да се възползват от напредъка на развиването ".
Например, тук би трябвало да попадат извънредно бедните, политически дискриминираните и/или изключените от стопанско развиване хора и групи.
Изпълнение на задачите
През 2021 година, в резултат на лихвената (несвързана директно с измененията в климата) политика на ЕЦБ и възобновяване на стопанските системи, цените на енергийните запаси записаха съвсем невиждан растеж.
" Преходното " гориво в действителност задвижи войната на Русиуя против Украйна. Ограничаването и прекъсването на неговите доставки от съветските държавни компании за Кремъл в действителност беше единственият вероятен метод да тласне цените на природния газ нагоре, въпреки наказания да не засягаха директно доставките на синьо гориво.
При растеж на цените на енергийни запаси, различните източници на сила, да вземем за пример възобновимите енергийни източници (ВЕИ), както и разноските за техния рандеман, стават привлекателни и по-лесно изпълними. Това събитие като че ли усили и привлекателността на " Зелената договорка ".
Нека се върнем, обаче, към осъществяването на нейните цели. Интересно е, че то се случва ненапълно от единствено себе си:
От 1980 година до 2019 година световните вреди свързани с климата са нарастнали от към 20 милиарда щатски $ до повече от 215 милиарда щ.д.;За Европейски Съюз тези вреди за интервала 1984 – 2020 година нарастват от 9 на 19 милиарда евро (при връх от 23 милиарда през 2007 г.).
На Европейски Съюз се падат към 10% от разноските за покриване на тези вреди. При 16-17 трлн. евро Брутният вътрешен продукт тази активност и предотвратяването на нови увреждания не би трябвало да е проблем и без специфична политика. Но намаляването на климатичните промени в Европейски Съюз, едвам би трансформирало световната картина.
През 2021 година излъчванията на СО2 от най-голямата стопанска система на Европа – тази на Германия, са съвсем три пъти по-ниски като количество от тези на Русия и 16 пъти по-ниски от излъчванията на Китай. Всички такива излъчвания на страните членки са 25-30% от излъчванията на Китай и по-малки по размер от тези на стопанската система на Съединени американски щати (около 42% от китайския размер на СО2).
Буквално разбрана, втората цел на " Зелената договорка " е безусловно неизпълнима. Всеки може да се увери в правилността на това изказване от прегледа на динамичността на знаците за напредък спрямо тези за замърсяване на околната среда за последните 50 години.
Той беше обновен при започване на септември тази година:
До 1988 година излъчванията на парникови газове нарастват по отношение на потреблението на запаси и Брутният вътрешен продукт на ЕС;След 1990 година съотношението се усъвършенства в интерес на растежа, който се разпростира паралелно с уврежданията на околната среда;През 2020 година знаците изостават с към 1/3 от стойностите на растеж на потреблението ресурсите и Брутният вътрешен продукт, т.е. икономическият напредък е с толкоз по-чист;Но за тези 30 години показателите на растежа и ресурсите на процедура нарастват постоянно дружно. Фактори за бягство
Колкото и да наподобява привлекателно потреблението на ВЕИ, то не може да замести потреблението на изкопаеми горива. Особено в вероятност доникъде на века. Акцентът във ВЕИ обикновено е върху слънчеви и вятърни централи. Но през последната година всички нови такива централи са доставени от Китай.
В Европейската зелена договорка е вграден детайл на изтласкване - най-много заради мъчно премерване на резултатите, финансирането се насочва към в този момент наличните слънчеви и вятърни технологии. Веднъж предпочетени и финансирани централно, политически те ще блокират потреблението на други технологии, които могат даже да са по-добри.
ЕЦБ наподобява се отхвърля от директно присъединяване в " зеления проект " и преди седмица издаде рекомендация комерсиалните банки до края на 2025 година на сформират проекти за " зелени заеми ". Те, допуска се, познават стопанската система по-добре, само че е евентуално да чакат обществено финансиране.
Пет страни членки отложиха проектите си за затваряна на въглищни Топлоелектрическа централа. Същото се случва и с проектите за закриване на АЕЦ, периодите за употреба биват удължавани и нови вложения в тази област стартират да се възнамеряват.
И най-важното: нито един проект не може да планува технологиите. Разширяването на размера на обмисляне и изнасянето му на ниво Съвет на Европейския съюз също не може да помогне в тази тенденция.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ