Как да откажем захарта: съвети от диабетик с опит
Заболелите от „ захарната болест “ се усилват всеки ден.
В международен мащаб над 537 млн. възрастни (20-79 години) страдат от диабет. Предвижда се до 2030 година броят им да нарасне до 643 млн., а до 2045 година – до 783 млн.
След като диабетът лишава живота на майка му, диагнозата на един мъж го принуждава да потърси поддръжката на диетолог - избор, който води до смяна на гледната точка, трансформирала живота му (и евентуално, която го е спасила). Днес споделяме с вас историята и препоръките на Майк Мадигън, оповестена в The Healthy.
Имах страшна пристрастеност към сладкото. Не минаваше ден, в който да не хапна нещо сладко, нормално след нещо солено. Дните ми се въртяха към следната скица: ядях храна с високо наличие на сол - нормално бърза закуска - и по-късно я последва десерт. Никое хранене не беше пълноценно без сладкиши.
Когато бях дете, бяхме прекомерно небогати, с цел да си позволим доста нездравословни храни. Но майка ми обичаше да ни почерпи, когато можеше - а бонбоните, чипсът и бързата храна бяха един от методите да покаже любовта си. Тя искаше да е добра... само че на процедура това трансформира сладкото в „ неразрешен плод “. Когато започнах да спечелвам сама, видях в нездравословната храна върха на възнаграждението. В моето схващане яденето на нездравословни храни постоянно, когато ми се прииска, беше доказателство за това какъв брой надалеч съм стигнал в живота си.
Мислех, че мога да се практикувам, с цел да се размина с неприятната диета.
В гимназията и колежа бях спортист, състезавах се в мятане на чук и пукотевица. Т реньорите ми ни даваха някаква съществена информация за храненето, само че това бяха дните на тестените „ въглехидратни зареждания “ преди подготовка.
През 2009 година започнах да демонстрирам признаци на синдрома на претренираността. Започнах да се потя прекалено по време на загрявката, пулсът ми неподвижен беше висок, имах бодърствуване и не можех да се възвръщам даже след къси тренировки. Лекарят ми предписа цялостна отмора. Спрях да упражнявам, само че не трансформирах питателните си привички. „ Съвсем скоро ще се върна в залата “, споделих си. Само че по този начин и не се върнах.
След това, през 2012 година - след няколко години на диализно лекуване, което беше помогнало да се оправи със личните си признаци на продължителен диабет - майка ми претърпя дълго чакана бъбречна трансплантация. За страдание, тялото ѝ не се оправи добре с интервенцията или с медикаментите срещу отменяне. Така майка ми, която беше един от хората, които обичах най-вече на света, умря от затруднения от неконтролиран диабет, откакто заболяването беше увредила бъбреците ѝ.
Бях унищожен и изплашен, че и аз мога да се разболея от диабет... само че не задоволително, с цел да трансформира диетата си.
Пробуждането, което промени живота ми
През 2018 година, когато бях на 46 години, посетих лекаря си за обикновен обзор и лабораторни проучвания. Според Националната здравна библиотека естественото равнище на А1С е от четири до пет %. Всичко над 5,7 % се смята за преддиабетно, а над 6,5 % - за диабетно. Кръвният ми тест сподели А1С от девет %.
Що се отнася до кръвната захар? Нормалното равнище е под 140 мг на децилитър. Моята кръвна захар беше съвсем 300.
Имах диабет, а най-страшното беше, че нямах никакви признаци. Без този кръвен тест нямаше да знам какъв брой съм болен. Това ме изплаши повече от всичко. Сега се опасявах да не ослепея, да не ми се наложи да отивам на диализа и да умра прекомерно млад като майка ми.
Реших да се трансформира. Това щеше да стартира с унищожаване на модифицираните сладкиши и фрапантно понижаване на количеството захар в диетата ми.
В допълнение към завършването на обучителен курс за диабет, ето какво друго в действителност ми оказа помощ да преодолея желанието за захар:
В международен мащаб над 537 млн. възрастни (20-79 години) страдат от диабет. Предвижда се до 2030 година броят им да нарасне до 643 млн., а до 2045 година – до 783 млн.
След като диабетът лишава живота на майка му, диагнозата на един мъж го принуждава да потърси поддръжката на диетолог - избор, който води до смяна на гледната точка, трансформирала живота му (и евентуално, която го е спасила). Днес споделяме с вас историята и препоръките на Майк Мадигън, оповестена в The Healthy.
Имах страшна пристрастеност към сладкото. Не минаваше ден, в който да не хапна нещо сладко, нормално след нещо солено. Дните ми се въртяха към следната скица: ядях храна с високо наличие на сол - нормално бърза закуска - и по-късно я последва десерт. Никое хранене не беше пълноценно без сладкиши.
Когато бях дете, бяхме прекомерно небогати, с цел да си позволим доста нездравословни храни. Но майка ми обичаше да ни почерпи, когато можеше - а бонбоните, чипсът и бързата храна бяха един от методите да покаже любовта си. Тя искаше да е добра... само че на процедура това трансформира сладкото в „ неразрешен плод “. Когато започнах да спечелвам сама, видях в нездравословната храна върха на възнаграждението. В моето схващане яденето на нездравословни храни постоянно, когато ми се прииска, беше доказателство за това какъв брой надалеч съм стигнал в живота си.
Мислех, че мога да се практикувам, с цел да се размина с неприятната диета.
В гимназията и колежа бях спортист, състезавах се в мятане на чук и пукотевица. Т реньорите ми ни даваха някаква съществена информация за храненето, само че това бяха дните на тестените „ въглехидратни зареждания “ преди подготовка.
През 2009 година започнах да демонстрирам признаци на синдрома на претренираността. Започнах да се потя прекалено по време на загрявката, пулсът ми неподвижен беше висок, имах бодърствуване и не можех да се възвръщам даже след къси тренировки. Лекарят ми предписа цялостна отмора. Спрях да упражнявам, само че не трансформирах питателните си привички. „ Съвсем скоро ще се върна в залата “, споделих си. Само че по този начин и не се върнах.
След това, през 2012 година - след няколко години на диализно лекуване, което беше помогнало да се оправи със личните си признаци на продължителен диабет - майка ми претърпя дълго чакана бъбречна трансплантация. За страдание, тялото ѝ не се оправи добре с интервенцията или с медикаментите срещу отменяне. Така майка ми, която беше един от хората, които обичах най-вече на света, умря от затруднения от неконтролиран диабет, откакто заболяването беше увредила бъбреците ѝ.
Бях унищожен и изплашен, че и аз мога да се разболея от диабет... само че не задоволително, с цел да трансформира диетата си.
Пробуждането, което промени живота ми
През 2018 година, когато бях на 46 години, посетих лекаря си за обикновен обзор и лабораторни проучвания. Според Националната здравна библиотека естественото равнище на А1С е от четири до пет %. Всичко над 5,7 % се смята за преддиабетно, а над 6,5 % - за диабетно. Кръвният ми тест сподели А1С от девет %.
Що се отнася до кръвната захар? Нормалното равнище е под 140 мг на децилитър. Моята кръвна захар беше съвсем 300.
Имах диабет, а най-страшното беше, че нямах никакви признаци. Без този кръвен тест нямаше да знам какъв брой съм болен. Това ме изплаши повече от всичко. Сега се опасявах да не ослепея, да не ми се наложи да отивам на диализа и да умра прекомерно млад като майка ми.
Реших да се трансформира. Това щеше да стартира с унищожаване на модифицираните сладкиши и фрапантно понижаване на количеството захар в диетата ми.
В допълнение към завършването на обучителен курс за диабет, ето какво друго в действителност ми оказа помощ да преодолея желанието за захар:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ