Български лекар разказа за кошмара от интензивното, пълно с болни от COVID-19
"В момента интензивното ни поделение не е цялостно, чувството е някак призрачно. Чуваш личното си дишане под защитната маска. Тихо е, само че знаеш, че в тези към момента празни кревати ще бъдат настанени пациенти в доста тежко положение. И осъзнаваш, че те ще донесат със себе си и заплахата от болест - за теб и за фамилията ти. "
Така българският доктор доктор Борис Таблов разказва атмосферата в новото интензивно поделение на болничното заведение в немския град Нойрупин, където работи като анестезиолог-реаниматор. Преди дни е интубирал първия пациент с ковид там.
"Дано в никакъв случай не ми се постанова да върша този избор "
Д-р Таблов споделя по какъв начин подготовката на отделението е почнала още при започване на март, когато една независима сграда към болничното заведение е била превърната в интензивно поделение.
Обучавали са се по какъв начин да интубират инфектирани пациенти, по какъв начин се облича и съблича защитното облекло. Последното може и да наподобява просто, само че се оказва същинско предизвикателство. Защото защитното облекло се носи през цялата работна промяна, която продължава най-малко осем часа.
"През цялото време усещаш по какъв начин ластиците на маските те притискат, след това виждаш синини по лицето си, шлемът ти се изпотява, само че не можеш да го почистиш, ти самият се потиш, само че не можеш да се преоблечеш.
Освен това осем часа не се храниш, не пиеш вода, не можеш да отидеш до тоалетната. Защото процедурата по събличане и обличане е дълга и характерна. Но това работим и не сме единствените. Днес сътрудниците ни по целия свят го вършат. "
Д-р Таблов изяснява, че при интубацията на инфектирани пациенти даже рутинната процедура е усложнена, защото защитното облекло лимитира придвижванията на лекаря и сестрата.
В интензивното поделение за заболели от КОВИД-19, в което работи доктор Таблов, са изготвили стъпаловиден график за дежурствата, който ще влезе в действие, когато „ пристигна огромната вълна пациенти ". Тъй като нямат задоволително реаниматори, в графика са включени и лекари с други специалности, които имат документ да интубират.
Д-р Таблов признава, че е обяснимо да се страхуваш, само че в това време е безапелационен, че „ в сериозни обстановки страхът вреди и би трябвало да се държи настрани ". Описва чувството си по-скоро като терзание.
След което се замисля и споделя: "Мисля, че страхът ще пристигна сега, в който иска ми се наложи да предпочитам кого да сложа на уред, тъй като машината за дишане ще е една.
За това не сме подготвени. За такова решение може би са готови единствено военните медици във време на война. Но ние, цивилните лекари, в никакъв случай не сме били поставяни пред такива решения и просто не знам по какъв начин се оправят сътрудниците в други страни. Много се надявам в никакъв случай да не би трябвало да върша този избор. "
Според доктор Таблов, пандемията се дължи на два паралелни процеса: „ Политиците подцениха казуса и в началото не взеха никакви ограничения във връзка с напредването и контрола на пациенти от рискови райони.
А от Китай към този момент знаехме, че единствено ограничаващите ограничения оказват помощ. Вторият проблем беше, че първите предизвестия за епидемията останаха нечути, заради което здравните системи не се приготвиха. И ето, че в този момент имаме дефицит на защитни средства и инсталация - и то в развити европейски страни.
Чудя се по какъв начин е допустимо човечеството да харчи милиарди за оръжия, с които може да се самоунищожи, а не е способно да се защищити от един вирус. Въпреки че имаше време да се приготви.
В момента от нас, лекарите, се чака да сме подготвени да се жертваме, с цел да помогнем на другите. Но в тази борба ние влизаме без оръжия. Дали някой военачалник ще прати армията си по този начин в пердах? ", пита доктор Таблов.
Източник: DW
Така българският доктор доктор Борис Таблов разказва атмосферата в новото интензивно поделение на болничното заведение в немския град Нойрупин, където работи като анестезиолог-реаниматор. Преди дни е интубирал първия пациент с ковид там.
"Дано в никакъв случай не ми се постанова да върша този избор "
Д-р Таблов споделя по какъв начин подготовката на отделението е почнала още при започване на март, когато една независима сграда към болничното заведение е била превърната в интензивно поделение.
Обучавали са се по какъв начин да интубират инфектирани пациенти, по какъв начин се облича и съблича защитното облекло. Последното може и да наподобява просто, само че се оказва същинско предизвикателство. Защото защитното облекло се носи през цялата работна промяна, която продължава най-малко осем часа.
"През цялото време усещаш по какъв начин ластиците на маските те притискат, след това виждаш синини по лицето си, шлемът ти се изпотява, само че не можеш да го почистиш, ти самият се потиш, само че не можеш да се преоблечеш.
Освен това осем часа не се храниш, не пиеш вода, не можеш да отидеш до тоалетната. Защото процедурата по събличане и обличане е дълга и характерна. Но това работим и не сме единствените. Днес сътрудниците ни по целия свят го вършат. "
Д-р Таблов изяснява, че при интубацията на инфектирани пациенти даже рутинната процедура е усложнена, защото защитното облекло лимитира придвижванията на лекаря и сестрата.
В интензивното поделение за заболели от КОВИД-19, в което работи доктор Таблов, са изготвили стъпаловиден график за дежурствата, който ще влезе в действие, когато „ пристигна огромната вълна пациенти ". Тъй като нямат задоволително реаниматори, в графика са включени и лекари с други специалности, които имат документ да интубират.
Д-р Таблов признава, че е обяснимо да се страхуваш, само че в това време е безапелационен, че „ в сериозни обстановки страхът вреди и би трябвало да се държи настрани ". Описва чувството си по-скоро като терзание.
След което се замисля и споделя: "Мисля, че страхът ще пристигна сега, в който иска ми се наложи да предпочитам кого да сложа на уред, тъй като машината за дишане ще е една.
За това не сме подготвени. За такова решение може би са готови единствено военните медици във време на война. Но ние, цивилните лекари, в никакъв случай не сме били поставяни пред такива решения и просто не знам по какъв начин се оправят сътрудниците в други страни. Много се надявам в никакъв случай да не би трябвало да върша този избор. "
Според доктор Таблов, пандемията се дължи на два паралелни процеса: „ Политиците подцениха казуса и в началото не взеха никакви ограничения във връзка с напредването и контрола на пациенти от рискови райони.
А от Китай към този момент знаехме, че единствено ограничаващите ограничения оказват помощ. Вторият проблем беше, че първите предизвестия за епидемията останаха нечути, заради което здравните системи не се приготвиха. И ето, че в този момент имаме дефицит на защитни средства и инсталация - и то в развити европейски страни.
Чудя се по какъв начин е допустимо човечеството да харчи милиарди за оръжия, с които може да се самоунищожи, а не е способно да се защищити от един вирус. Въпреки че имаше време да се приготви.
В момента от нас, лекарите, се чака да сме подготвени да се жертваме, с цел да помогнем на другите. Но в тази борба ние влизаме без оръжия. Дали някой военачалник ще прати армията си по този начин в пердах? ", пита доктор Таблов.
Източник: DW
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ