Този древен крокодил е имал зъби с размера на банани – идеални за яденето на динозаври
В края на Кредата Северна Америка е била разграничена на две от гигантско вътрешно море. Динозаврите, които по това време са се намирали в края на своето царуване, към момента са се срещали постоянно на това горещо и влажно място. Те обаче е трябвало да внимават къде стъпват – изключително наоколо до водата.
В плитчините дебнел – „ крокодилът на терора “. Този великански липсващ тип е бил най-голямото месоядно животно в своята полуводна среда – мощен див звяр, който е нападал и изяждал даже динозаври, дръзнали да се приближат прекалено много.
Фосилите на Deinosuchus са открити в Съединени американски щати за първи път през 50-те години на XIX век и са били проучвани над столетие. Класификацията на този тип в границите на рода обаче дълго бе подложена на спор.
Череп на Deinosuchus schwimmeri. Източник: Cossette & Brochu, Journal of Vertebrate Paleontology, 2020
В ново проучване учени от Университета на Айова преразгледаха към този момент наличните фосили и изследваха няколко новооткрити. Крайният резултат от техния филогенетичен разбор демонстрира, че могат да бъдат различени три обособени типа Deinosuchus - D. riograndensis , D. Hatcheri и неотдавна разпознатия вид D. schwimmeri .
„ Deinosuchus е бил колос, който е тероризирал динозаврите, които са се приближавали до крайбрежието, с цел да пият вода – споделя основният откривател и палеонтолог Адам Косет от Нюйоркския софтуерен институт. – До този миг цялото животно не беше познато. Тези нови мостри, които изследвахме, разкриват необикновен, колосален див звяр със зъби с размера на банани ".
Въпреки че най-старият прочут пример от Deinosuchus е датиран почти на 82 млн. години, учените настояват, че най-вероятно съществува обща родова популация за всички разнообразни типове и че тя най-вероятно е съществувала в Северна Америка преди покачването на морското ниво да раздели континента на половина.
Изследователите допускат, че когато това се е случило, другите среди по източното и западното крайбрежие са довели до еволюционни акомодации и надлежно – до леко другите морфологии и размери на D. riograndensis , D. Hatcheri и D. schwimmeri .
„ Това е било необичайно животно – споделя палеонтологът Кристофър Броху. – То демонстрира, че крокодилите не са „ живи фосили “, които не са се трансформирали изобщо от епохата на динозаврите. Напротив – еволюират също толкоз динамично, колкото и която и да е друга група. “
На базата на откритите фосили D. riograndensis и D. hatcheri са ловували в западната част на Северна Америка – от Монтана до северно Мексико. D. Schwimmeri пък е живял по атлантическото крайбрежие – сред Ню Джърси и Мисисипи.
И трите типа крокодила са били великански – достигали са до 10 метра дължина. Това са били едни от най-големите и най-страховити крокодили изобщо. На външен тип са приличали по-скоро на днешните алигатори, в сравнение с крокодилите.
Откритията са оповестени в.
