Кога се появяват цветята?
Как и по кое време са еволюирали цъфтящите растения е дълготраен въпрос в ботаниката – въпрос, който има голямо за тази и други области, като визира също опазването на околната среда, селското стопанство и даже медицината. Сега, със основаването на най-подробното дърво на живота до този миг, към този момент сме подготвени да получим някои отговори.
След гигантското изпитание да се секвенират (метод, посредством който се изследва точната поредност на ДНК) изумителните 1,8 милиарда букви от генетичния код на над 9500 типа, интернационален екип от 279 откриватели хвърля нова светлина върху еволюционната история на всички 330 000 известни типове цветя.
Предишни проучвания са се опитвали да създадат същото, само че нито едно от тях не е стигнало толкоз надалеч, колкото това, при което са употребявани 15 пъти повече данни и е включена ДНК от над 800 растения, които в никакъв случай преди този момент не са били включвани.
„ Това е необикновен образец за съдействие сред международните ботаници, а резултатът е нов взор върху еволюционната история на растенията “, споделя съавторът Пам Солтис в изказване.
Ново филогенетично дърво за цъфтящите растения, основано на повече от 9500 типа.
Снимка: Кралски ботанически градини, Кю
Дървото на живота съставлява графично изображение на връзките сред типовете, сходно на генеалогично родословие. Надяваме се, че основаването на настоящо дърво на живота за цъфтящите растения ще ни помогне по доста способи: „ Разбирането на това, по какъв начин организмите са свързани между тях, е градивният детайл на цялата просвета за биоразнообразието “, споделя в настрана изказване създателят доктор Фабиан Микеланджели.
За да реализира това за цъфтящите растения, наричани още ангиосперми, екипът е създал нови принадлежности, които са им разрешили да секвенират нуклеарни гени, вместо да разчитат на хлоропластна ДНК, както е било при предходни проучвания. След това те ползват тези техники към голям брой живи, изсушени и изчезнали растения – в това число маслината от остров Гуадалупе, която не е виждана жива от 1875 година – с цел да дефинират връзките сред тях.
Изследването на вкаменените цветя също по този начин разкрива избухлива диверсификация на покритосеменните растения преди към 140 милиона години в късната юра и ранната креда, която дава началото на 80% от главните линии, съществуващи през днешния ден. След това темпото на нашарване се забавя и става по-стабилно през идващите 100 милиона години, до момента в който преди към 40 милиона години с понижаването на световните температури не настава нов скок в броя на типовете.
Освен че задълбочават познанията ни за флората на Земята, откритията имат и действителни приложения – от идентифицирането на нови типове и опазването на растенията в изискванията на климатична рецесия до консултирането на устойчивото земеделие и откриването на нови лекарствени съединения.
