В един хубав слънчев ден, възрастен мъж в скъп костюм

В един прекрасен безоблачен ден, възрастен мъж в безценен костюм седял на скамейка в парка и четял книгата си умерено. В един миг забелязал покрай себе си млад мъж в жалък тип, който хранел гълъбите и им говорел:

- Яжте, яжте, в този момент ви е паднало! Така или другояче, гладът и нищетата ще ни убият!

Възрастният мъж, който станал несъзнателен очевидец на тази сцена, извадил от джоба си сплескан лист, доближил се до младежа и му споделил:

- Вземи това и го прочети! Някога и аз бях като теб: подтиснат, унизен, злобен, без обич в сърцето си и грам вяра. Веднъж, както си стоях на един мост и гледах препускащите води на реката под него, към мен се приближи един дъртак. Беше глухоням. Наведе се, подвигна от тротоара този лист, написа нещо на него и ми го подаде. После се обърна и си потегли. Думите, които ми остави като завещание ми помогнаха. Може и на теб да ти оказват помощ. Успех! – поискал възрастният мъж и се отдалечил.

Младежът го изпратил с изумен взор, а след това се зачел в листа. На него с хубав почерк било написано: „ Ако си финален, не бързай да се отчайваш! Силата и качествата към този момент ги имаш, би трябвало единствено да си върнеш вярата! "