ВКС реши окончателно: 10 г. затвор за Роман Логвиненко за атентата срещу Алексей Петров
Тричленен състав на Върховния касационен съд остави в действие решението на Софийския апелативен съд, с което присъдата на украинеца Роман Логвиненко, обвиняем за атентата с гранатомети против някогашния консултант в ДАНС Алексей Петров, бе понижена от 15 на 10 години " отнемане от независимост ". Това оповестиха от пресслужбата на Върховен касационен съд.
Според прокуратурата, в интервала от неустановена дата на началото на пролетта на 2014 година до 29.10.2015 година, в съучастничество с Артьом Темпински - причинител, Максим Чорний - причинител и Йевен Балков - помощник, Логвиненко съзнателно склонил тримата да вземат участие в осъществяването на убийството на Петров. Обвинителите също по този начин смятаха, че подсъдимият е купил колите, с които е проведен атентата и е обезпечил оръжието. Давал е и препоръки на съучастниците си.
На 29 октомври 2015 година на кръстовището сред улиците " Проф. Милчо Лалков " и " Светослав Минков " в столичния кв. " Кръстова вада " Темпински и Чорний стреляха два пъти по бронирания автомобил на Алексей Петров с гранатомети, само че снарядите не можаха да обхванат в колата.
През 2019 година Софийският градски съд призна Логвиненко за отговорен и го осъди на 15 години затвор. Магистратите обаче го оправдаха по обвиняването, че е подстрекател и уредник на покушението. Година по-късно апелативните съдии понижиха присъдата, само че все пак Логвиненко я апелира пред Върховния касационен съд.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че митингът и жалбите са неоснователни. По мотив на възражението за произнасянето на неоправдателна присъда по обстоятелства, които са разнообразни от тези в обвинителния акт, в решението на висшите съдии написа: „ Действително съдът е приел измежду фактическите си констатации и посочените обстоятелства, които не са отразени в обвинителния акт, само че кардинално имат отношение към деятелността на подсъдимия Логвиненко. Същите имат характерностите на спомагателни обстоятелства, които не заместват или изключват съответстващите такива, разказани в обвинителния акт и признати за открити от съда, и по-точно тези, които са обусловили правните заключения досежно дейностите му по подкрепяне на причинителите (подсъдимият е оневинен като помощник за част от в началото инкриминираните дейности). “.
Относно недоволствата за нарушавания при оценката на доказателствата и доказателствените средства правосъдният състав на Върховен касационен съд приема, че в акта си въззивната инстанция, от една страна, е установила точност в оценъчната активност на първия съд, а от друга, е разискала обширно и задълбочено доказателствената цялост, събрана в хода на извършеното от двете инстанции правосъдно разследване, като е дала своята оценка на всички доказателства и доказателствени източници.
Това разрешава на страните и на контролната инстанция да наблюдава метода, по който е образувано вътрешното разбиране на апелативния съд.
Според висшите съдии е погрешно изказванието на отбраната, че не са разисквани експертните изводи. Освен че въззивният съд е провел правосъдно разследване, в което е направил спомагателни разпити на движимостите лица, в акта си е разискал експертизите, като им е дал аргументирана оценка. Тричленният състав на Върховен касационен съд споделя претекстовете на долните инстанции за това, че по безапелационен метод е потвърдено осъщественото от Логвиненко закононарушение.
Приетите съответстващи обстоятелства, относими към активността на подсъдимия, вярно са квалифицирани като дейности, улесняващи осъществяването на закононарушението. Върховните съдии не одобряват и недоволствата в митинга и в жалбите за очевидна неправда на наказването. Контролираният съд е изложил своята преценка по отношение на значимите смекчаващи и отегчаващи виновността условия, като напълно е възприел за верни регистрираните от първостепенния съд. Констатирал е в допълнение към смекчаващите събитие и хронично повреденото здравословно положение на Логвиненко, разискал е продължителността на предварителното задържане на подсъдимия, приемайки, че обективно престоят му в ареста има своето влияние.
Съдебният състав на Върховен касационен съд изцяло споделя мнението на САС, че без значение от тежестта на осъщественото посягане съответният принос на подсъдимия е относително по-малък от този на останалите участници – причинители и помощник. Намаленото наказване „ отнемане от независимост “ от 15 на 10 години е надлежно на степента на социална заплаха на действието и дееца, както и на задачите на генералната и специфична предварителни защити.
Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно и не предстои на обжалване или митинг.
Според прокуратурата, в интервала от неустановена дата на началото на пролетта на 2014 година до 29.10.2015 година, в съучастничество с Артьом Темпински - причинител, Максим Чорний - причинител и Йевен Балков - помощник, Логвиненко съзнателно склонил тримата да вземат участие в осъществяването на убийството на Петров. Обвинителите също по този начин смятаха, че подсъдимият е купил колите, с които е проведен атентата и е обезпечил оръжието. Давал е и препоръки на съучастниците си.
На 29 октомври 2015 година на кръстовището сред улиците " Проф. Милчо Лалков " и " Светослав Минков " в столичния кв. " Кръстова вада " Темпински и Чорний стреляха два пъти по бронирания автомобил на Алексей Петров с гранатомети, само че снарядите не можаха да обхванат в колата.
През 2019 година Софийският градски съд призна Логвиненко за отговорен и го осъди на 15 години затвор. Магистратите обаче го оправдаха по обвиняването, че е подстрекател и уредник на покушението. Година по-късно апелативните съдии понижиха присъдата, само че все пак Логвиненко я апелира пред Върховния касационен съд.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че митингът и жалбите са неоснователни. По мотив на възражението за произнасянето на неоправдателна присъда по обстоятелства, които са разнообразни от тези в обвинителния акт, в решението на висшите съдии написа: „ Действително съдът е приел измежду фактическите си констатации и посочените обстоятелства, които не са отразени в обвинителния акт, само че кардинално имат отношение към деятелността на подсъдимия Логвиненко. Същите имат характерностите на спомагателни обстоятелства, които не заместват или изключват съответстващите такива, разказани в обвинителния акт и признати за открити от съда, и по-точно тези, които са обусловили правните заключения досежно дейностите му по подкрепяне на причинителите (подсъдимият е оневинен като помощник за част от в началото инкриминираните дейности). “.
Относно недоволствата за нарушавания при оценката на доказателствата и доказателствените средства правосъдният състав на Върховен касационен съд приема, че в акта си въззивната инстанция, от една страна, е установила точност в оценъчната активност на първия съд, а от друга, е разискала обширно и задълбочено доказателствената цялост, събрана в хода на извършеното от двете инстанции правосъдно разследване, като е дала своята оценка на всички доказателства и доказателствени източници.
Това разрешава на страните и на контролната инстанция да наблюдава метода, по който е образувано вътрешното разбиране на апелативния съд.
Според висшите съдии е погрешно изказванието на отбраната, че не са разисквани експертните изводи. Освен че въззивният съд е провел правосъдно разследване, в което е направил спомагателни разпити на движимостите лица, в акта си е разискал експертизите, като им е дал аргументирана оценка. Тричленният състав на Върховен касационен съд споделя претекстовете на долните инстанции за това, че по безапелационен метод е потвърдено осъщественото от Логвиненко закононарушение.
Приетите съответстващи обстоятелства, относими към активността на подсъдимия, вярно са квалифицирани като дейности, улесняващи осъществяването на закононарушението. Върховните съдии не одобряват и недоволствата в митинга и в жалбите за очевидна неправда на наказването. Контролираният съд е изложил своята преценка по отношение на значимите смекчаващи и отегчаващи виновността условия, като напълно е възприел за верни регистрираните от първостепенния съд. Констатирал е в допълнение към смекчаващите събитие и хронично повреденото здравословно положение на Логвиненко, разискал е продължителността на предварителното задържане на подсъдимия, приемайки, че обективно престоят му в ареста има своето влияние.
Съдебният състав на Върховен касационен съд изцяло споделя мнението на САС, че без значение от тежестта на осъщественото посягане съответният принос на подсъдимия е относително по-малък от този на останалите участници – причинители и помощник. Намаленото наказване „ отнемане от независимост “ от 15 на 10 години е надлежно на степента на социална заплаха на действието и дееца, както и на задачите на генералната и специфична предварителни защити.
Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно и не предстои на обжалване или митинг.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ