Как малкият проблем води до голям порок
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Несменяемостта на съдиите е правният инструмент, с който на процедура се подсигурява и укрепва независимостта и безпристрастността на правосъдната власт и на съда, като единствен предназначен да реши юридически спор. Според настоящата българска конституция, съдиите получават несменяемост с прослужване на петгодишен стаж на съдийска работа и след осъществено атестиране. Една от главните цели на атестирането е да вкара ясни и прецизни критерии и транспарантни процедури при инспекция на качествата на съдиите и резултатите от работата им. Като краен резултат атестацията би трябвало да докара до това полученото професионално развиване да подхожда на действителните професионални качества. В елементи атестацията се явява:
- съображение за придобиване на статут на несменяемост за младшите съдии,
- определящ фактор при наказване или повишение, в това число и заемането на административно-ръководна служба.
Основополагащото обаче, преди да се стигне до разнообразни стадии от професионалната изява на всеки магистрат, е той да придобие статут на несменяемост.
С особена паника можем да отбележим последните промените на Закона за правосъдната власт (ЗСВ) от началото на месеца (изм. и доп. Дъждовни води, бр. 11 от 07.02.2020 г.). Промените преуреждат изцяло атестациите и конкурсните процедури, само че главно, и някак неусетно, засягат значително младшите съдии, прокурори и следователи.
Проблемите са в две направления - несъразмерната им взаимозависимост от директния ментор и неопределеният и неопределяем период за атестиране, а оттова и за придобиване на статут на несменяемост.
По първия проблем
Допреди промените, като част от първичния им петгодишен стаж, преди придобиване на несменяемост, съдиите, прокурорите и следователите подлежаха на авансово атестиране на третата година от работата си. Отменената предварителна атестационна процедура беше нужен детайл за придобиване на качеството на редови арбитър, прокурор и следовател за да се преценяват правната подготовка и професионалните им благоприятни условия преди назначението в съответния областен съд и прокуратура. При атестирането се вземаше поради оценката на административния началник и мнението на избрания ментор. В взаимозависимост от показания резултат можеха да им бъдат отправени рекомендации или наложени обучителни ограничения.
Сега, с последните законови нововъведения, за работата им следва де се изготвя отчет от наставника на втората година от назначението им. Предвид това, че младшите съдии заседават в съставите на окръжните съдилища до втората година от разпределението им в съответния областен съд, става известно, че те могат да бъдат сложени според от възгледите и оценката на едно лице, а точно - съответния им ментор. Така още от постъпването си в системата, вместо тя да възпитава независимостта им и да дава превес на обективното оценяване, се основават предпоставки за зависимост и зависимости. Липсата на ясна процедура за оборване на отчета на наставника не разрешава съответна отбрана, надлежно не подсигурява никаква обективност.
По втория проблем
Законодателният размах за преуреждане на процедурите по атестиране и състезания е редуциран до сериозно ниско качество, до степен, в която се слага под подозрение придобиването на статут на несменяемост на съдиите (валидно и за прокурорите и следователите). Както към този момент отбелязахме, експлицитният парламентарен текст на член 129, алинея 3 цели да укрепи правосъдната самостоятелност като магистратите получават несменяемост с навършването на петгодишния стаж и след преминато атестиране. При негативна препоръка съдията следва да бъде освободен (чл. 206, алинея 2 от ЗСВ).
Отмененият текст на алинея 4 на член 203 от Закон за съдебната власт предвиждаше диференциран метод съгласно типа атестиране, като предлагането за атестиране за придобиване на несменяемост да се прави пред Комисията по атестирането и състезанията към съответната гилдия на Висшия правосъден съвет не по-късно от три месеца преди приключването на петгодишния период.
Чл. 203, алинея 4 от Закон за съдебната власт, в последната си редакция от 07.02.2020 година възприема пределно късен период - не по-рано от един месец преди приключването на петте години, в който да бъде направено предложение за атестиране. Срокът за атестиране за придобиване на несменяемост е приравнен с този на периодическото атестиране за редовите магистрати. Предвид доста продължителния интервал, който лишава правенето и по-късно гласуването от съответната гилдия на Висш съдебен съвет на атестацията, а и евентуалното оборване, се слага в риск правораздавателната активност на съдията заради обстоятелството на към този момент изтекли пет години стаж и негласуван статут на несменяемост. Практически това е един интервал от близо половин година. Именно в този интервал от приключването на петте години до приемането на атестацията и последващото гласоподаване на несменяемостта съдията е без ясно правно регламентирано професионално състояние.
Негативният резултат се усилва и от анулацията на член 209 от Закон за съдебната власт, който задължаваше правенето на оценката по атестацията да се прави в едномесечен период от разкриване на процедурата с решение на Комисията по атестирането. Към сегашния миг период за разработване на оценката липсва, а процедурата, лишена от периода, провокира произвол.
Исторически опит
Решението съдиите да бъдат атестирани не по-късно от три месеца преди приключването на петгодишния период за придобиване на несменяемост е директно доразвиване на конституционния текст на член 129, алинея 3. Този метод е работил и при анулирания Закон за правосъдната власт от 1994 година и не е бил прекрояван при нито една от множеството редакции и на двата съдоустройствени закона.
През последните 30 години от историята ни са осъществявани голям брой безобразия със законодателството, най-много по отношение на правосъдната власт, и то в частност работата на съда. Но никой не си е разрешавал с леката ръка на процедурните способи да заличава исторически потвърдени институти като гаранти за разделяне на управляващите и самостоятелност на съда. И не сме надалеч от това да твърдим, че някой се готви да си отглежда правосъдно предана юноша, която да правораздава от името на народа в негов персонален интерес. Така поражда въпросът дали актуалната наредба на член 203, алинея 4 от Закона за правосъдната власт не опонира на член 129, алинея 3 от конституцията като е в прорез с правилото на правовата страна и правната сигурност.
Несменяемостта на съдиите е правният инструмент, с който на процедура се подсигурява и укрепва независимостта и безпристрастността на правосъдната власт и на съда, като единствен предназначен да реши юридически спор. Според настоящата българска конституция, съдиите получават несменяемост с прослужване на петгодишен стаж на съдийска работа и след осъществено атестиране. Една от главните цели на атестирането е да вкара ясни и прецизни критерии и транспарантни процедури при инспекция на качествата на съдиите и резултатите от работата им. Като краен резултат атестацията би трябвало да докара до това полученото професионално развиване да подхожда на действителните професионални качества. В елементи атестацията се явява:
- съображение за придобиване на статут на несменяемост за младшите съдии,
- определящ фактор при наказване или повишение, в това число и заемането на административно-ръководна служба.
Основополагащото обаче, преди да се стигне до разнообразни стадии от професионалната изява на всеки магистрат, е той да придобие статут на несменяемост.
С особена паника можем да отбележим последните промените на Закона за правосъдната власт (ЗСВ) от началото на месеца (изм. и доп. Дъждовни води, бр. 11 от 07.02.2020 г.). Промените преуреждат изцяло атестациите и конкурсните процедури, само че главно, и някак неусетно, засягат значително младшите съдии, прокурори и следователи.
Проблемите са в две направления - несъразмерната им взаимозависимост от директния ментор и неопределеният и неопределяем период за атестиране, а оттова и за придобиване на статут на несменяемост.
По първия проблем
Допреди промените, като част от първичния им петгодишен стаж, преди придобиване на несменяемост, съдиите, прокурорите и следователите подлежаха на авансово атестиране на третата година от работата си. Отменената предварителна атестационна процедура беше нужен детайл за придобиване на качеството на редови арбитър, прокурор и следовател за да се преценяват правната подготовка и професионалните им благоприятни условия преди назначението в съответния областен съд и прокуратура. При атестирането се вземаше поради оценката на административния началник и мнението на избрания ментор. В взаимозависимост от показания резултат можеха да им бъдат отправени рекомендации или наложени обучителни ограничения.
Сега, с последните законови нововъведения, за работата им следва де се изготвя отчет от наставника на втората година от назначението им. Предвид това, че младшите съдии заседават в съставите на окръжните съдилища до втората година от разпределението им в съответния областен съд, става известно, че те могат да бъдат сложени според от възгледите и оценката на едно лице, а точно - съответния им ментор. Така още от постъпването си в системата, вместо тя да възпитава независимостта им и да дава превес на обективното оценяване, се основават предпоставки за зависимост и зависимости. Липсата на ясна процедура за оборване на отчета на наставника не разрешава съответна отбрана, надлежно не подсигурява никаква обективност.
По втория проблем
Законодателният размах за преуреждане на процедурите по атестиране и състезания е редуциран до сериозно ниско качество, до степен, в която се слага под подозрение придобиването на статут на несменяемост на съдиите (валидно и за прокурорите и следователите). Както към този момент отбелязахме, експлицитният парламентарен текст на член 129, алинея 3 цели да укрепи правосъдната самостоятелност като магистратите получават несменяемост с навършването на петгодишния стаж и след преминато атестиране. При негативна препоръка съдията следва да бъде освободен (чл. 206, алинея 2 от ЗСВ).
Отмененият текст на алинея 4 на член 203 от Закон за съдебната власт предвиждаше диференциран метод съгласно типа атестиране, като предлагането за атестиране за придобиване на несменяемост да се прави пред Комисията по атестирането и състезанията към съответната гилдия на Висшия правосъден съвет не по-късно от три месеца преди приключването на петгодишния период.
Чл. 203, алинея 4 от Закон за съдебната власт, в последната си редакция от 07.02.2020 година възприема пределно късен период - не по-рано от един месец преди приключването на петте години, в който да бъде направено предложение за атестиране. Срокът за атестиране за придобиване на несменяемост е приравнен с този на периодическото атестиране за редовите магистрати. Предвид доста продължителния интервал, който лишава правенето и по-късно гласуването от съответната гилдия на Висш съдебен съвет на атестацията, а и евентуалното оборване, се слага в риск правораздавателната активност на съдията заради обстоятелството на към този момент изтекли пет години стаж и негласуван статут на несменяемост. Практически това е един интервал от близо половин година. Именно в този интервал от приключването на петте години до приемането на атестацията и последващото гласоподаване на несменяемостта съдията е без ясно правно регламентирано професионално състояние.
Негативният резултат се усилва и от анулацията на член 209 от Закон за съдебната власт, който задължаваше правенето на оценката по атестацията да се прави в едномесечен период от разкриване на процедурата с решение на Комисията по атестирането. Към сегашния миг период за разработване на оценката липсва, а процедурата, лишена от периода, провокира произвол.
Исторически опит
Решението съдиите да бъдат атестирани не по-късно от три месеца преди приключването на петгодишния период за придобиване на несменяемост е директно доразвиване на конституционния текст на член 129, алинея 3. Този метод е работил и при анулирания Закон за правосъдната власт от 1994 година и не е бил прекрояван при нито една от множеството редакции и на двата съдоустройствени закона.
През последните 30 години от историята ни са осъществявани голям брой безобразия със законодателството, най-много по отношение на правосъдната власт, и то в частност работата на съда. Но никой не си е разрешавал с леката ръка на процедурните способи да заличава исторически потвърдени институти като гаранти за разделяне на управляващите и самостоятелност на съда. И не сме надалеч от това да твърдим, че някой се готви да си отглежда правосъдно предана юноша, която да правораздава от името на народа в негов персонален интерес. Така поражда въпросът дали актуалната наредба на член 203, алинея 4 от Закона за правосъдната власт не опонира на член 129, алинея 3 от конституцията като е в прорез с правилото на правовата страна и правната сигурност.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ