Словакия на ръба на гражданска война. Къде се корени стрелбата по Фицо?
Сподели
Словакия наруши следващото табу, което жителите на страната в никакъв случай не са вярвали, че ще бъде нарушено. Първо, беше убийството на проверяващия публицист Ян Куциак, който заплати работата си със личния си живот, както и с този на годеницата си Мартина Кушнирова през 2018 година Шест години по-късно това е опитът за ликвидиране на настоящ министър председател.
Робърт Фицо, макар цялата ляво-популистка драма, вършеше работата си в сряда, ръководейки съвещание на кабинета в дребното бивше миньорско градче Хандлова, като почитание към подценените гласоподаватели в по-отдалечените райони на Словакия.
Тъй като Фицо беше превозен с хеликоптер до близката Банска Бистрица, а не до столицата Братислава, заради тежестта на раните му, политическият естаблишмънт изглеждаше заледен. Кой управлява? Какво става? Как се е случило това? Поне на последния въпрос един отговор господства дебата: политическата поляризация.
„ Реториката на ненавист, на която сме очевидци, би трябвало да спре “, сподели президентът на Словакия Зузана Чапутова.
„ Емоциите са естествено високи, само че би било доста неприятно да се разпалва тази към този момент рискова обстановка “, съгласи се вътрешният министър Матуш Шутай Ешток.
Някои депутати от ръководещата коалиция обаче наподобява не са получили бележката. Любош Блаха, проруски народен представител от партията „ Смер “ на Фицо, извика на опозицията в Народното събрание, че министър председателят „ през днешния ден се бори за живота си поради вашата ненавист “.
Заместник-председателят на Народното събрание Андрей Данко, началник на крайнодясната Словашка национална партия, съобщи на опозицията: „ Доволни ли сте? “, и добави злокобно: „ Ще има някои промени в медиите. “
И по този начин, по какъв начин Словакия стигна там, където е през днешния ден – толкоз раздрана сред либерали и традиционалисти, демократи и бандити, приемливост и назадничавост, че се стигна до там политическите разлики да се позволяват с оръжия?
Социален камшичен удар
Социалното разделяне постоянно е било проблем за политиката в Словакия. След революцията от 1989 година в Източна Европа, някогашната комунистическа страна ненадейно се потопи в безмилостна версия на капитализма – преди да бъде ненадейно разграничена от Чехия, която в продължение на 75 години беше постоянен народен сътрудник в някогашната Чехословакия.
Социалният камшичен удар, провокиран от тези неочаквани трансформации, обърнаха град против село, млад против остарял, словашки родолюбец против чехословашки интернационалист, до момента в който всички търсеха опора в чужд терен.
За един млад Робърт Фицо, който е единствено на 25 години, когато комунистите губят властта, революцията от 1989 година би трябвало да е била шокираща. Той едвам е приключил юридическо учебно заведение и таман се е включил към комунистическата партия, когато Варшавският контракт се разпада дружно със обществения ред в който той се е обучил да успее.
Фицо по-късно твърди, че „ не е забелязал “ 1989 година, защото по това време е работил в Министерството на правораздаването и се е подготвял за образователно пътешестване до Съединени американски щати. По този метод той през цялото време се приравнява към огромна част от популацията, което изпитва носталгия по Комунизма и равнодушие към демократичния Запад.
Млад и надарен, Фицо се причислява към партията правоприемник на комунистите и е определен в Народното събрание през 1992 година Въпреки че прекарва по-голямата част от 90-те години в Страсбург, работейки в Европейския съд по правата на индивида, той остава зает задоволително във вътрешната политика, с цел да сътвори социалистическа партия Smer (Посока), през 1999 година, която ще продължи да господства в словашката политика през идващия четвърт век.
И тук обаче Фицо прегърна жанр на политика, който отчужди огромна част от страната. Smer се появи от останките на властническа партия, която доминираше вътрешната сцена на Словакия през 90-те години на предишния век, Движението за демократична Словакия (HZDS), водено от спорния министър председател през 1994-1998 година Владимир Мечиар. Олигарсите, които финансираха и управляваха HZDS, потърсиха различен политически план, откакто Мечиар стана отровен за Запада и се стопираха на безупречния Фицо.
Smer означи разочароващите 13,5 % на изборите през 2002 година след нападателна рекламна акция, която включваше семейство, седящо голо на скамейка под лозунга „ Към Европейски Съюз – само че не с голо дъно “. Четири години по-късно обаче един по-излъскан Фицо печели с 29 %, съставяйки държавно управление с властническите HZDS и националистите от SNS.
Дори преди да стартира първия си мандат като министър-председател, Фицо към този момент се беше определил като носталгично надъхан по социализма и в същото време цинично прагматичен в устрема си към власт – полярна диаметралност на това, което по-младата, антикомунистическа и прозападна част от електоратът търси.
Гражданска война
Фицо преминаваше през третия си мандат като министър председател през 2018 година, когато журналистът Куциак и бъдещата му брачна половинка бяха убити от палач, сякаш нает да заглуши репортажите му за корупцията в политиката.
Убийствата наподобява са дезориентирали Фицо. Той неотложно свика подла конференция, на която натрупа пачки пари на масата и даде обещание да заплати 1 милион евро за информация, която ще докара до залавянето на килъра. Той също по този начин упрекна опозицията, че употребява убийството за политически цели. Две седмици по-късно Фицо подаде оставка, а две години по-късно Smer загуби на общите избори през 2020 година
Извън властта Фицо и неговите политически съдружници – министри, депутати, олигарси, съдии, висши полицейски и разследващи чиновници, бяха разследвани на учредения, вариращи от корупция до корист с власт и бойкот. Бившият министър председател даже беше задържан през април 2022 година и упрекнат в проведена престъпност, макар че след това тези обвинявания бяха оттеглени.
Миналата година той се върна на власт. След като завоюваха следващите общи избори през септември 2023 година, Фицо и неговата кохорта се завърнаха със залп, премахвайки управлението на елитната полицейска част, която ги беше обвинила в закононарушения, отхвърлиха самостоятелните медии, пренаписаха наказателния кодекс, с цел да облекчат наказванията за корупция, и заплашвайки Неправителствени организации, които имат външно финансиране да бъдат определяни като „ задгранични сътрудници “ според закон в московски жанр.
Докато Фицо лежеше на операционната маса в Банска Бистрица в сериозно положение, медиите разгласиха изминал видеоклип на хипотетичния стрелец, идентифициран като 71-годишен публицист, в което той сподели: „ Не съм склонен с политиката на това държавно управление “, цитирайки репресиите против медиите и правосъдната система.
На конференцията след нападението вътрешният министър Шутай Ешток прикани за преустановяване на насилствения език и офанзивите в обществените медии.
„ Искам да прикани обществото, публицистите и всички политици да спрат да популяризират ненавист. Ние сме на прага на революция. “, сподели той.
*Текстът е оповестен в. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Словакия наруши следващото табу, което жителите на страната в никакъв случай не са вярвали, че ще бъде нарушено. Първо, беше убийството на проверяващия публицист Ян Куциак, който заплати работата си със личния си живот, както и с този на годеницата си Мартина Кушнирова през 2018 година Шест години по-късно това е опитът за ликвидиране на настоящ министър председател.
Робърт Фицо, макар цялата ляво-популистка драма, вършеше работата си в сряда, ръководейки съвещание на кабинета в дребното бивше миньорско градче Хандлова, като почитание към подценените гласоподаватели в по-отдалечените райони на Словакия.
Тъй като Фицо беше превозен с хеликоптер до близката Банска Бистрица, а не до столицата Братислава, заради тежестта на раните му, политическият естаблишмънт изглеждаше заледен. Кой управлява? Какво става? Как се е случило това? Поне на последния въпрос един отговор господства дебата: политическата поляризация.
„ Реториката на ненавист, на която сме очевидци, би трябвало да спре “, сподели президентът на Словакия Зузана Чапутова.
„ Емоциите са естествено високи, само че би било доста неприятно да се разпалва тази към този момент рискова обстановка “, съгласи се вътрешният министър Матуш Шутай Ешток.
Някои депутати от ръководещата коалиция обаче наподобява не са получили бележката. Любош Блаха, проруски народен представител от партията „ Смер “ на Фицо, извика на опозицията в Народното събрание, че министър председателят „ през днешния ден се бори за живота си поради вашата ненавист “.
Заместник-председателят на Народното събрание Андрей Данко, началник на крайнодясната Словашка национална партия, съобщи на опозицията: „ Доволни ли сте? “, и добави злокобно: „ Ще има някои промени в медиите. “
И по този начин, по какъв начин Словакия стигна там, където е през днешния ден – толкоз раздрана сред либерали и традиционалисти, демократи и бандити, приемливост и назадничавост, че се стигна до там политическите разлики да се позволяват с оръжия?
Социален камшичен удар
Социалното разделяне постоянно е било проблем за политиката в Словакия. След революцията от 1989 година в Източна Европа, някогашната комунистическа страна ненадейно се потопи в безмилостна версия на капитализма – преди да бъде ненадейно разграничена от Чехия, която в продължение на 75 години беше постоянен народен сътрудник в някогашната Чехословакия.
Социалният камшичен удар, провокиран от тези неочаквани трансформации, обърнаха град против село, млад против остарял, словашки родолюбец против чехословашки интернационалист, до момента в който всички търсеха опора в чужд терен.
За един млад Робърт Фицо, който е единствено на 25 години, когато комунистите губят властта, революцията от 1989 година би трябвало да е била шокираща. Той едвам е приключил юридическо учебно заведение и таман се е включил към комунистическата партия, когато Варшавският контракт се разпада дружно със обществения ред в който той се е обучил да успее.
Фицо по-късно твърди, че „ не е забелязал “ 1989 година, защото по това време е работил в Министерството на правораздаването и се е подготвял за образователно пътешестване до Съединени американски щати. По този метод той през цялото време се приравнява към огромна част от популацията, което изпитва носталгия по Комунизма и равнодушие към демократичния Запад.
Млад и надарен, Фицо се причислява към партията правоприемник на комунистите и е определен в Народното събрание през 1992 година Въпреки че прекарва по-голямата част от 90-те години в Страсбург, работейки в Европейския съд по правата на индивида, той остава зает задоволително във вътрешната политика, с цел да сътвори социалистическа партия Smer (Посока), през 1999 година, която ще продължи да господства в словашката политика през идващия четвърт век.
И тук обаче Фицо прегърна жанр на политика, който отчужди огромна част от страната. Smer се появи от останките на властническа партия, която доминираше вътрешната сцена на Словакия през 90-те години на предишния век, Движението за демократична Словакия (HZDS), водено от спорния министър председател през 1994-1998 година Владимир Мечиар. Олигарсите, които финансираха и управляваха HZDS, потърсиха различен политически план, откакто Мечиар стана отровен за Запада и се стопираха на безупречния Фицо.
Smer означи разочароващите 13,5 % на изборите през 2002 година след нападателна рекламна акция, която включваше семейство, седящо голо на скамейка под лозунга „ Към Европейски Съюз – само че не с голо дъно “. Четири години по-късно обаче един по-излъскан Фицо печели с 29 %, съставяйки държавно управление с властническите HZDS и националистите от SNS.
Дори преди да стартира първия си мандат като министър-председател, Фицо към този момент се беше определил като носталгично надъхан по социализма и в същото време цинично прагматичен в устрема си към власт – полярна диаметралност на това, което по-младата, антикомунистическа и прозападна част от електоратът търси.
Гражданска война
Фицо преминаваше през третия си мандат като министър председател през 2018 година, когато журналистът Куциак и бъдещата му брачна половинка бяха убити от палач, сякаш нает да заглуши репортажите му за корупцията в политиката.
Убийствата наподобява са дезориентирали Фицо. Той неотложно свика подла конференция, на която натрупа пачки пари на масата и даде обещание да заплати 1 милион евро за информация, която ще докара до залавянето на килъра. Той също по този начин упрекна опозицията, че употребява убийството за политически цели. Две седмици по-късно Фицо подаде оставка, а две години по-късно Smer загуби на общите избори през 2020 година
Извън властта Фицо и неговите политически съдружници – министри, депутати, олигарси, съдии, висши полицейски и разследващи чиновници, бяха разследвани на учредения, вариращи от корупция до корист с власт и бойкот. Бившият министър председател даже беше задържан през април 2022 година и упрекнат в проведена престъпност, макар че след това тези обвинявания бяха оттеглени.
Миналата година той се върна на власт. След като завоюваха следващите общи избори през септември 2023 година, Фицо и неговата кохорта се завърнаха със залп, премахвайки управлението на елитната полицейска част, която ги беше обвинила в закононарушения, отхвърлиха самостоятелните медии, пренаписаха наказателния кодекс, с цел да облекчат наказванията за корупция, и заплашвайки Неправителствени организации, които имат външно финансиране да бъдат определяни като „ задгранични сътрудници “ според закон в московски жанр.
Докато Фицо лежеше на операционната маса в Банска Бистрица в сериозно положение, медиите разгласиха изминал видеоклип на хипотетичния стрелец, идентифициран като 71-годишен публицист, в което той сподели: „ Не съм склонен с политиката на това държавно управление “, цитирайки репресиите против медиите и правосъдната система.
На конференцията след нападението вътрешният министър Шутай Ешток прикани за преустановяване на насилствения език и офанзивите в обществените медии.
„ Искам да прикани обществото, публицистите и всички политици да спрат да популяризират ненавист. Ние сме на прага на революция. “, сподели той.
*Текстът е оповестен в. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ