Скопие с една стъпка напред към Евросъюза
Скопие се оказа с един гърди напред пред останалите запасднобалкански страни по пътя си към евроинтеграцията. Единствено Македония е в положение да извърши всички критерии за участие в Европейски Съюз преди 2023 година, демонстрира изследване за еврошансовете на страни от Западните Балкани, осъществено от проф. Тина Фрайбург от университета в Санкт Гален в Швейцария. Изследването е оповестено в портала "EurActiv " и немския вестник Tagesspiegel, съобщи БГНЕС.
Целта на изследването бе да се дефинират възможностите на Албания, Македония, Черна гора, Сърбия, а също и на Турция, да се причислят към Европейски Съюз преди 2050 година. Това би било допустимо, единствено откакто се извърши обстоен лист от критерии и законодателството на Европейски Съюз се ползва в националното законодателство. Списъкът обгръща всички браншове - от правосъдните промени до транспортната и енергийната политика.
Според изследването Македония е единствената страна, която може да извърши критериите преди 2023 година, до момента в който Сърбия и Турция могат да го създадат в средата на 30-те години. Що се отнася до Албания и Босна и Херцеговина, те биха могли да се надяват да изпълнят всички критерии преди 2050 година.
Тина Фрайбург споделя, че нейната работа изключва политическия аспект на проблематиката – мораториумът на Еврокомисията върху разширението, неустойчивостта в Турция, политическите проблеми в страни като Босна и Херцеговина или блокирането на напредъка на Македония от Гърция поради разногласието за името. Проучването не обгръща Черна гора и Косово заради липса на задоволителни данни, с цел да се направи обектива оценка.
Фрайбург обаче счита, че Черна гора може да бъде съпоставена с Македония "защото има сходни характерности " и затова тя би могла да отговори по-бързо на условията на Европейски Съюз. Изследването стига до извода, че разширението се дължи основно на напредъка и дейностите на страната кандидатка, а не на "експанзивната " политика на Брюксел.
Целта на изследването бе да се дефинират възможностите на Албания, Македония, Черна гора, Сърбия, а също и на Турция, да се причислят към Европейски Съюз преди 2050 година. Това би било допустимо, единствено откакто се извърши обстоен лист от критерии и законодателството на Европейски Съюз се ползва в националното законодателство. Списъкът обгръща всички браншове - от правосъдните промени до транспортната и енергийната политика.
Според изследването Македония е единствената страна, която може да извърши критериите преди 2023 година, до момента в който Сърбия и Турция могат да го създадат в средата на 30-те години. Що се отнася до Албания и Босна и Херцеговина, те биха могли да се надяват да изпълнят всички критерии преди 2050 година.
Тина Фрайбург споделя, че нейната работа изключва политическия аспект на проблематиката – мораториумът на Еврокомисията върху разширението, неустойчивостта в Турция, политическите проблеми в страни като Босна и Херцеговина или блокирането на напредъка на Македония от Гърция поради разногласието за името. Проучването не обгръща Черна гора и Косово заради липса на задоволителни данни, с цел да се направи обектива оценка.
Фрайбург обаче счита, че Черна гора може да бъде съпоставена с Македония "защото има сходни характерности " и затова тя би могла да отговори по-бързо на условията на Европейски Съюз. Изследването стига до извода, че разширението се дължи основно на напредъка и дейностите на страната кандидатка, а не на "експанзивната " политика на Брюксел.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ