Този, който най-много разбира, трябва най-много да търпи ~ Мариан ФРЕДРИКСОН
Шведската писателка Мариан Фредриксон (1927-2007) е един от многото създатели, които стартират да пишат книги, с цел да се оправят с депресията. Пише най-вече исторически романи, като творбите й са преведени на 47 езика и са издадени в над 17 милиона екземпляра по света. Главните герои в романите ѝ са мощни дами, постоянно със внушителни душевен качества. Чрез тях писателката развива тезата, че дамите в древността са имали огромно въздействие в религията и духовността.
(1927 ~ 2007)
Годините идваха и си отиваха, децата идваха и си заминаваха. Най-тежкото на старостта не са умората и болките в ставите. А времето, което тече толкоз бързо, че най-после става нереално. След Коледа незабавно идваше Великден. След ясния зимен ден, топлият безоблачен. А сред тях - празнина.
Жените са упорити като дяволи, гладни за обич, твърди като гранитни скали и слаби като трепереща напразно тръстика.
Бог оказва помощ единствено на тези, които имат мощна хватка и умеят да взимат за себе си всичко, до последната троха.
Разбирането на това, че хората са разнообразни, идва единствено с времето и опита. Не, това е доста рисково, когато човек има пещера, където може да се скрие. Такъв човек в никакъв случай няма да се научи да се бори.
Другите ще те преценят по избора на думите, по метода на говорене, метода на мислене, метода на обличане, жестовете ти.
Защо мъжете вършат по този начин, че е мъчно да ги обичаш?
Аз съм все по-уверена в това, че мъжете, които не са могли да победят своята майка, след това отмъщават за това на своите възлюбени, дами и дъщери.
Най-малко от всичко разбираме тези, които повече от всичко обичаме.
Нито едно възприятие не предизвиква такава болежка, както любовта.
В бъдеще другарството ще бъде по-важно от любовта.
Очите на любовта лъжат.
Старците споделят, че най-лошото в неприятната жена е това, че мислиш от самото начало за нея.
Детето може да знае нещо, без да осъзнава своето познание.
Ние възприемаме света в цялостно сходство с нашите предубеждения и предразсъдъци.
Този, който най-вече схваща, би трябвало най-вече да търпи.
Какво неизразимо благополучие е да бъдеш самичък.
Именно вярата прави човек уязвим. Невъзможно е да се надяваме и имаме вяра в божествената правдивост.
Бог обича да убива младите.
Действително би трябвало да бъдеш страшилище, с цел да си мислиш, че си свободен от всевъзможни отговорности.
На мен ми е необходим свят, в който добродетелите се възнаграждават, а злото се санкционира. И тогава светът ще придобие смисъл.
Ние в никакъв случай не бихме били хора, в случай че нямахме тъга, в случай че тя не съставяше основата на нашето съществуване.
Той остави след себе си пустош. Но тя към този момент я беше запълнила с облекчение.
Похвалата е рискова, тя навлича злощастие.
Вярно е, че да уловиш мелодията е също толкоз мъчно, едвам запомниш сън.
Измислиците се популяризират свободно там, където няма познания.
Защо ние възприемаме като дефекти отсъствието на мемоари и схващане?
Фикцията може да наподобява по-правдоподобна, в сравнение с действително станалите събития. Приказката е по-красноречива.
Мама правилно споделяше: " Всичко на света оставя следи ". Старите белези постоянно болят при неприятно време.
Щастието е обречено, то се разрушава, и частите постоянно предизвикват страдалчество.
Най-ужасното в старостта е не умората и заболяванията. Най-ужасното е времето, което набира скорост, носейки се към неизбежният край, и ти по никакъв начин не можеш да забавиш неговият бяг.
Трудно е да желаеш на дъртак дълъг живот.
Снимка: wwd.se
