До къде стига приложението на изкуствения интелект в армията
Приложението на изкуствения разсъдък в армията у нас и по света
Колко съществено е приложението на изкуствения разсъдък в армията. Какво се случва и къде е България във въвеждането на изкуствения разсъдък в отбранителните системи.
Дронове, автоматизирани системи за пукотевица, предаване на данни в действително време за бойните дейности. Това са част от актуалните технологии, които генерират голямо количество данни. И по тази причина даже и компаниите, които оферират на пазара военно съоръжение, към този момент споделят – неизбежно е изкуственият разсъдък също да влезе в областта на нападателната защита. Малко известният у нас американски сериал от края на 80-те години „ Капитан Пауър и бойците на бъдещето “ споделя за последствията от умните оръжия. Но единствено споменаването на поредицата „ Терминатор “ може да ви подскаже етичните въпроси, пред които са сложени и военните, и разработчиците на военни системи с изкуствен интелект. А и политиците.
Как работят „ нападателните самостоятелни оръжия "
Още през 2015-та година, откриватели по роботика и изкуствен интелект, както и Илон Мъск, Стивън Хокинг и Ноам Чомски приканиха за възбрана на „ нападателни самостоятелни оръжия “. Стюърт Ръсел също е подписал петицията. Той е професор по компютърни науки, шеф на Центъра за интелигентни системи и съавтор на общоприетия учебник „ Изкуствен разсъдък: актуален метод “. И от много време предизвестява за рисковата симбиоза сред изкуствения разсъдък и оръжията.
Изкуственият разсъдък е проучване на това по какъв начин да накараме машините да се държат интелигентно, което значи да действаме по метод, който ще реализира задачите, които са им дадени. Роботът палач е нещо, което открива, избира и нападна човешки цели. Все още сме много надалеч от „ Терминатора “. Но не сме надалеч от нещо като дрон с размер на пчела. Представете си ги на рояци от тях, въоръжени с експлозиви, ориентирани към задачите си. Основният проблем е, че създавате клас оръжия за всеобщо заличаване, които могат да убият милиони хора, тъкмо като нуклеарно оръжие. Но в действителност е доста по-лесно за създаване, доста по-евтино, доста по- огромно, защото можете да употребявате 1 или 10 или 100 или 1000 или 10 000. Докато с нуклеарно оръжие, това е всичко или нищо. Това не унищожава града и страната, които атакувате. Просто убива всички хора, които желаете да убиете, всички мъже сред 12 и 60 или всички мъже, носещи качулка - споделя Стюърт Ръсел пред Ню Йорк таймс през 2019-та.
ИИ към този момент се употребява
Но доста от критиците на новите системи се притесняват, че за ограничавания на интернационално равнище е към този момент късно. Доклад на Организация на обединените нации показва, че през 2020-та за първи път боен дрон е атакувал самостоятелно хора. Бил е употребен от силите на либийското държавно управление против бунтовниците, водени от Халифа Хафтар. Апаратът е можел да си патрулира във въздуха, без команди. И да си избира цели, по отношение на машинното образование. В документ на Европейска комисия от 2020-та виждаме, че главните играчи нямат проекти да спрат основаването на самостоятелни системи за защита. Съединените щати имат планове за наблюдаване посредством отряди от самостоятелни дронове.
Пентагонът е модернизирал инфраструктурата си за калкулации в облак. Китай има стратегия, чиято цел е да развие гражданския и военния капацитет на ИИ. Русия сподели преди 6 години танк-робот „ Армата “, с самостоятелните системи. 20 от тях ще бъдат на въоръжене до края на годината. А Русия желае до 2030-та роботизацията на 33% от своето съоръжение и оръжейни системи. Хоакин КаталА работи в специфичен отдел на Министерството на защитата на Испания. Той се занимава с издирването, проучването и използването на технологии, свързани с изкуствения разсъдък. На онлайн среща, проведена от Софийския конгрес за сигурност неотдавна, Хоаикн Катала показа опита на испанските военни. Е, най-малко доколкото данните не са класифицирани, за опциите, които търсят при потреблението на изкуствения разсъдък.
Първият план е обвързван с опцията за различаване на фотоси. Имаме несъмнено и други планове с изкуствен интелект в разнообразни други сфери като киберзащита, предсказание на амортизацията на системите, различаване на гласа. Но планът с изображенията е забавен. Защото е основан на общодостъпни данни. Ние използваме общодостъпни сателитни изображения, с цел да упражняваме изкуствения разсъдък. Данните от който да са в интерес на нашето военно разузнаване. Този план продължава от близо две години. Имаме забележителен бюджет. Но все още можем да покажем метод за засичане на кораби в протока „ Гибралтар “. Другият план, върху който работим, е основан на съществуването на многото датчици от военните транспортни средства. Тези данни могат да се споделят в действително време „ в един домейн “. Затова ние учим и този изкуствен интелект автоматизирано да разпознава транспортни средства, инфраструктура, хора. Да прави разбор по метода, по който един човек-анализатор би го направил. С помощта на университет, успяхме да създадем и приложение. И по тази причина са значими тези планове. По този метод нашите военни биха съумели да видят какъв брой скъпа е добитата от тях информация. С изкуствения разсъдък бихме имали доста мощно средство, което би понижило до 90 % времето, нужно за разбор, изработен по общоприетия метод. Испания има боен спътник, за който, заради съображения за секретност, не мога да приказвам. Но ето, по тази причина използваме и тези технологии с цел да може да подобрим военните си качества.
Хоаикн Катала споделя, че сега военните плановете, основани на изкуствен интелект са във фаза изследване.
Новите технологии в българската войска
В България Началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов е първият български боен, който приказва за връзката сред потреблението на системите на армията и използването на ИИ. Адмирал Ефтимов не крие усещанията като очевидец на проява на дронове с „ известна степен на самостоятелност “ при съпровождането на изтребител. Затова в думите му има вяра, че новите планове за рационализация на българската войска ще донесат и новите технологии. И ние ще ги употребяваме освен като плащаме за тях, а и като ги създаваме.
Докъде ще стигне модернизацията на армията ни и какъв брой скоро ще има самостоятелни системи в нея - това са повече въпроси, в сравнение с отговори за в този момент. Факт е че другите страни са на разнообразни стадии от развиването на технологиите. А и не всички са склонни да ги споделят с останалите. Защото им обезпечават тактическо преимущество на бойното поле.
Дебатът продължава
Дебатът за ограничението на самостоятелните системи за в този момент наподобява по този начин. Несъгласните с рестриктивните мерки споделят, че не може да се одобряват правила за нещо, което не съществува. От другата страна са Организация на обединените нации и Европейски Съюз.Но единствено с апели за възбрана на смъртоносни самостоятелни роботи по време на война. И незадоволително добре написани документи за повече ограничавания. Третият участник е интернационалната самодейност за прекъсване на роботите убийци,която има поддръжката на 21 нобелови лауреати, 4500 откриватели на ИИ, над 100 Неправителствени организации и над 30 страни. Всички те търсят отговор на оня въпрос, който неотдавна и 98 годишният някогашен държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър зададе в публикация за Wall Street Journal: „ Ако в разгара на война, в неразбираема бойна среда, ИИ предлага предприемане на дейности, които могат да причинят вреди и даже жертви измежду цивилни, би трябвало ли командирът да обърне внимание? “. Отговорът му може би е единствено на години разстояние
Още по тематиката в звуковия файл.
Колко съществено е приложението на изкуствения разсъдък в армията. Какво се случва и къде е България във въвеждането на изкуствения разсъдък в отбранителните системи.
Дронове, автоматизирани системи за пукотевица, предаване на данни в действително време за бойните дейности. Това са част от актуалните технологии, които генерират голямо количество данни. И по тази причина даже и компаниите, които оферират на пазара военно съоръжение, към този момент споделят – неизбежно е изкуственият разсъдък също да влезе в областта на нападателната защита. Малко известният у нас американски сериал от края на 80-те години „ Капитан Пауър и бойците на бъдещето “ споделя за последствията от умните оръжия. Но единствено споменаването на поредицата „ Терминатор “ може да ви подскаже етичните въпроси, пред които са сложени и военните, и разработчиците на военни системи с изкуствен интелект. А и политиците.
Как работят „ нападателните самостоятелни оръжия "
Още през 2015-та година, откриватели по роботика и изкуствен интелект, както и Илон Мъск, Стивън Хокинг и Ноам Чомски приканиха за възбрана на „ нападателни самостоятелни оръжия “. Стюърт Ръсел също е подписал петицията. Той е професор по компютърни науки, шеф на Центъра за интелигентни системи и съавтор на общоприетия учебник „ Изкуствен разсъдък: актуален метод “. И от много време предизвестява за рисковата симбиоза сред изкуствения разсъдък и оръжията.
Изкуственият разсъдък е проучване на това по какъв начин да накараме машините да се държат интелигентно, което значи да действаме по метод, който ще реализира задачите, които са им дадени. Роботът палач е нещо, което открива, избира и нападна човешки цели. Все още сме много надалеч от „ Терминатора “. Но не сме надалеч от нещо като дрон с размер на пчела. Представете си ги на рояци от тях, въоръжени с експлозиви, ориентирани към задачите си. Основният проблем е, че създавате клас оръжия за всеобщо заличаване, които могат да убият милиони хора, тъкмо като нуклеарно оръжие. Но в действителност е доста по-лесно за създаване, доста по-евтино, доста по- огромно, защото можете да употребявате 1 или 10 или 100 или 1000 или 10 000. Докато с нуклеарно оръжие, това е всичко или нищо. Това не унищожава града и страната, които атакувате. Просто убива всички хора, които желаете да убиете, всички мъже сред 12 и 60 или всички мъже, носещи качулка - споделя Стюърт Ръсел пред Ню Йорк таймс през 2019-та.
ИИ към този момент се употребява
Но доста от критиците на новите системи се притесняват, че за ограничавания на интернационално равнище е към този момент късно. Доклад на Организация на обединените нации показва, че през 2020-та за първи път боен дрон е атакувал самостоятелно хора. Бил е употребен от силите на либийското държавно управление против бунтовниците, водени от Халифа Хафтар. Апаратът е можел да си патрулира във въздуха, без команди. И да си избира цели, по отношение на машинното образование. В документ на Европейска комисия от 2020-та виждаме, че главните играчи нямат проекти да спрат основаването на самостоятелни системи за защита. Съединените щати имат планове за наблюдаване посредством отряди от самостоятелни дронове.
Пентагонът е модернизирал инфраструктурата си за калкулации в облак. Китай има стратегия, чиято цел е да развие гражданския и военния капацитет на ИИ. Русия сподели преди 6 години танк-робот „ Армата “, с самостоятелните системи. 20 от тях ще бъдат на въоръжене до края на годината. А Русия желае до 2030-та роботизацията на 33% от своето съоръжение и оръжейни системи. Хоакин КаталА работи в специфичен отдел на Министерството на защитата на Испания. Той се занимава с издирването, проучването и използването на технологии, свързани с изкуствения разсъдък. На онлайн среща, проведена от Софийския конгрес за сигурност неотдавна, Хоаикн Катала показа опита на испанските военни. Е, най-малко доколкото данните не са класифицирани, за опциите, които търсят при потреблението на изкуствения разсъдък.
Първият план е обвързван с опцията за различаване на фотоси. Имаме несъмнено и други планове с изкуствен интелект в разнообразни други сфери като киберзащита, предсказание на амортизацията на системите, различаване на гласа. Но планът с изображенията е забавен. Защото е основан на общодостъпни данни. Ние използваме общодостъпни сателитни изображения, с цел да упражняваме изкуствения разсъдък. Данните от който да са в интерес на нашето военно разузнаване. Този план продължава от близо две години. Имаме забележителен бюджет. Но все още можем да покажем метод за засичане на кораби в протока „ Гибралтар “. Другият план, върху който работим, е основан на съществуването на многото датчици от военните транспортни средства. Тези данни могат да се споделят в действително време „ в един домейн “. Затова ние учим и този изкуствен интелект автоматизирано да разпознава транспортни средства, инфраструктура, хора. Да прави разбор по метода, по който един човек-анализатор би го направил. С помощта на университет, успяхме да създадем и приложение. И по тази причина са значими тези планове. По този метод нашите военни биха съумели да видят какъв брой скъпа е добитата от тях информация. С изкуствения разсъдък бихме имали доста мощно средство, което би понижило до 90 % времето, нужно за разбор, изработен по общоприетия метод. Испания има боен спътник, за който, заради съображения за секретност, не мога да приказвам. Но ето, по тази причина използваме и тези технологии с цел да може да подобрим военните си качества.
Хоаикн Катала споделя, че сега военните плановете, основани на изкуствен интелект са във фаза изследване.
Новите технологии в българската войска
В България Началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов е първият български боен, който приказва за връзката сред потреблението на системите на армията и използването на ИИ. Адмирал Ефтимов не крие усещанията като очевидец на проява на дронове с „ известна степен на самостоятелност “ при съпровождането на изтребител. Затова в думите му има вяра, че новите планове за рационализация на българската войска ще донесат и новите технологии. И ние ще ги употребяваме освен като плащаме за тях, а и като ги създаваме.
Докъде ще стигне модернизацията на армията ни и какъв брой скоро ще има самостоятелни системи в нея - това са повече въпроси, в сравнение с отговори за в този момент. Факт е че другите страни са на разнообразни стадии от развиването на технологиите. А и не всички са склонни да ги споделят с останалите. Защото им обезпечават тактическо преимущество на бойното поле.
Дебатът продължава
Дебатът за ограничението на самостоятелните системи за в този момент наподобява по този начин. Несъгласните с рестриктивните мерки споделят, че не може да се одобряват правила за нещо, което не съществува. От другата страна са Организация на обединените нации и Европейски Съюз.Но единствено с апели за възбрана на смъртоносни самостоятелни роботи по време на война. И незадоволително добре написани документи за повече ограничавания. Третият участник е интернационалната самодейност за прекъсване на роботите убийци,която има поддръжката на 21 нобелови лауреати, 4500 откриватели на ИИ, над 100 Неправителствени организации и над 30 страни. Всички те търсят отговор на оня въпрос, който неотдавна и 98 годишният някогашен държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър зададе в публикация за Wall Street Journal: „ Ако в разгара на война, в неразбираема бойна среда, ИИ предлага предприемане на дейности, които могат да причинят вреди и даже жертви измежду цивилни, би трябвало ли командирът да обърне внимание? “. Отговорът му може би е единствено на години разстояние
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ