Певицата Кали разказва за висок добър човек, който й помогнал

Певицата Кали споделя за висок добър човек, който й оказал помощ да слезе по една стълба, след което тя излязла от комата. Изпаднала в нея поради доста тежка злополука и една седмица била сред живота и гибелта през 1991 година Това, което видяла, до момента в който била в това положение, бил брат й Пламен, който от все сърце се молел сестра му да се оправи.

„ Пред очите ми се спусна стълбата от горната страна. По нея слезе човек – висок и с доста богатства физиономия, дълга коса и сива тога. Хвана ми ръката и сподели: „ Ти ще се излекуваш! “. После отворих очи “, спомня си Кали.

Актьорът Христо Мутафчиев се оправи след инсулт и тежка интервенция по-късно. При срещата си със гибелта артистът видял умрялата си баба Зорка, която го върнала към света. Докато бил в кома, виждал с духовното си зрение ярки цветове – от яркочервено, наситено синьо, съвсем до черно. Багрите прекосявали от топли към студени. Нямало тунел, нямало кулоар. Когато очите му потънали в цялостен мрак, внезапно ослепителен лъч прорязал тъмнината. Христо разказва този вързоп светлина като „ лъча на спасението “, който го върнал към живота.

Певецът Любо Киров два пъти бил на косъм от гибелта – един път след спукан апандисит и един път след злополука. Когато получил перитонит, видял облика на Бог, който бил облян в бяла светлина. Чертите на лицето му не се различавали ясно, само че Любо с огромна акуратност разказва ръката му, която като че ли го погалила и му показала противоположния път. Съзрял Господ повторно, когато Любо и майка му се придвижвали с кола към вилата. Певецът карал с висока скорост и не съумял да завие. Двамата с майка му полетели с главата надолу и в този къс момент Киров видял като на лента целия си живот. Тогава като че ли някаква мощна ръка хванала колата, обърнала я и тя паднала на гумите си като в памук. „ Можехме да умрем, само че се измъкнахме живи, с помощта на Господ. Това е неговата обич “, споделя изпълнителят.

Благой Иванов – Багата изпада в кома, откакто е смъртоносно прободен в софийско заведение. Хора от медицинския екип, следил Багата, издават, че откакто излязъл от кома, бълнувал и говорел странни неща. Твърдял, че вижда светец, облян в бяла светлина, и усещал божията обич върху себе си. „ Знам единствено, че съзрях нещо като пламък. Не е инцидентно, че се разсъниха навръх Великден. Получих втори късмет за живот “, споделя спортистът. А лекарите признават, че оцеляването и цялостното му излекуване е самобитно здравно знамение.

Швейцарският психиатър Елизабет Кюблер-Рос е безапелационна, че гибелта не съществува

Швейцарският психиатър Елизабет Кюблер-Рос е посветила живота си на лекуването на неизлечимо заболели пациенти и записвала разкази след излизане от кома. След десетки случаи на пациенти тя стига до извода, че на процедура гибел няма.

„ От Австралия до Калифорния всички тези прекарвания са имали един общ знаменател: съвършеното осъзнаване на тези хора, че напущат физическото си тяло, оставайки в цялостно схващане. Всичко това ме води до извода, че гибелта, по този начин, както я разбираме ние на теоретичен език, не съществува. Следователно умирането значи да изгубим единствено физическото си тяло, както пеперудата когато излиза от пашкула си. Става дума за преход към по-високо равнище на схващане, където продължаваме да възприемаме, да се смеем, да разбираме, да се развиваме и където единственото нещо, което губим, е това, от което нямаме към този момент потребност – физическото тяло.

Никой от пациентите, които са имали този тип опит, не се е боял от гибелта. Нито един. Освен това доста от тях са изпитвали още веднъж чувство за целокупност на личното тяло, както когато са били здрави. Например някой, който е бил блъснат от кола и е изгубил крайници си, излизайки от физическото тяло е имал крайници си на мястото му ”, споделя швейцарският психиатър Елизабет Кюблер-Рос.

Тя упорства, че „ не би трябвало да се опасяваме от гибелта “. „ Трябва да се освободим от негативизма и стартираме да виждаме живота като предизвикателство, като тест да подобрим личните си вътрешни запаси и мощ.

Това, което научихме от нашите отишли си другари, от тези, които са се върнали, с цел да ни опишат техния опит, е, че всяко човешко създание след прекосяването вижда целия си живот като на филм, като по този метод има опцията да преразгледа всяко свое деяние, всяка дума, всяка мисъл и да съди за себе си. Следователно няма никакво съдене с изключение на нашето, и няма неоправдателен Бог, подготвен да ни накаже “, споделя още Рос.

Ебен Александър е неврохирург в Харвард. Винаги е бил песимистичен по тематики като задгробния живот и разказите за извънтелесни прекарвания на неговите пациенти. Но през 2008 изпада в кома за 7 дни заради рядка форма на менингит. След това неговите възгледи се трансформират, за което разказал в списание „ Нюзюик “ и в книгата си „ Доказателство за Рая “. По време на комата попада „ в един свят с бели и розови облаци, открояващи се на фона на едно небе, тъмносиньо като нощта, и стада от светещи същества, които оставали след себе си ярка диря “.

Неврохирургът назовава съществата „ по-висша форма на живот “. В това измерение, обогатено със славно пеене, слух и зрение се трансформират в едно. „ Чувах хубостта на тези невероятни същества и дружно с това виждах съвършенството и насладата на това, което пееха “.

В огромна част от своето пътешестване Александър Ебен е съпроводен от мистериозно русо момиче със сини очи. Разказва, че я среща за пръв път, до момента в който върви върху килим, завършен от милиони блестящо оцветени пеперуди. Лекарят си спомня погледа й, който изразявал безспорна чиста обич, доста над това, което може да се изпита в действителния живот. Говорела с него, без да употребява думи, изпращайки известия, които „ влизали в него като гальовен вятър “.

Докторът си спомня по необикновен метод три от тях: „ Ти си обичан и обгрижван ”, „ Няма от какво да се боиш “ и „ Няма какво да сгрешиш “. Но спътницата на лекаря добавила също: „ Ще ти покажем доста неща тук, само че най-после ще се върнеш обратно “, написа неврохирургът.

Източник: Уикенд