Инфографика: Минималната работна заплата в България и в останалите страни от ЕС
От пазара би трябвало да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да заплащат по този начин, че да няма работещи небогати. Защото не могат да основат организация и не могат да употребяват уменията на служащите. Работникът в България не можел да изкара 710 лева, в Гърция умерено изкарват по 1000 евро.
Този коментар, изработен от по време на Тристранния съвет, докара до отвращение от страна на петте огромни бизнес организации в страната.
упрекнаха Василев в популизъм и се оплакаха от сметките за ток, неналичието на квалифициран личен състав и бюрокрацията - включително, корупцията. Министерството на финансите обаче упорства, че минималната работна заплата би трябвало да се усили от 650 до 710 лева от 1 април. Това е равнището на обезпечения приход на най-нискоквалифицираните служащи.
Тезата на Василев е, че отговорност на работодателите е да основат добра организация на труда, тъй че да няма работещи небогати. Бизнесът му дава отговор, че щом " половината от заетите на минимална заплата са в бюджетната сфера ", то излиза, че " най-некадърен шеф е точно страната ".
Спорът сред Василев и бизнеса се случи тъкмо сега, в който Eurostat показа данните си за равнището на минималната работна заплата в страните от Европейски Съюз към януари 2022 г.
Едва ли някой би се изненадал, че България се намира на последно място по този индикатор измежду 21 от 27 страни, поддържащи национални минимални равнища на заплащане за труд (изключенията са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция).
Това, което прави усещане, е, че България е не просто последна, а с три пъти по-ниско равнище на минималната работна заплата (в евро) спрямо средното ниво за включените 21 страни (около 333 евро при приблизително 1003 евро).
Страната е с по-ниска ставка от всички прилежащи страни - не просто Гърция, а и Румъния, която имаше сравнимо равнище на Брутният вътрешен продукт на глава на популацията с България при влизането си в Европейския съюз. Дори МРЗ да се усили на 710 лева, отново няма да направи разлика в сравнителното й състояние в Европейски Съюз.
Разликите сред обособените страни очевидно се заглаждат, когато минималната работна заплата се преобразува от чистата си стойност в стандарт на покупателна дарба (PPS).
Ако съотношението сред МРЗ в Люксембург и България е 7:1 като чисти суми, то става 3:1, в случай че се изчистят всички разлики в нивата на цените на стоките и услугите в съответните страни.
Дори и освен това претегляне - България остава на последно място в Европейски Съюз след Латвия, Словакия и Естония.
Румъния изпреварва с малко Гърция, само че и двете страни остават във " втората писта " по равнище на минималните си работни заплати. Единствените източноевропейски страни, които минават бариерата от 1000 PPS, са Литва и Словения.
Данните на Eurostat демонстрират, че единствено Албания е в по-слаба позиция от България по данните, изчислени към стандарта на покупателна дарба.
Този коментар, изработен от по време на Тристранния съвет, докара до отвращение от страна на петте огромни бизнес организации в страната.
упрекнаха Василев в популизъм и се оплакаха от сметките за ток, неналичието на квалифициран личен състав и бюрокрацията - включително, корупцията. Министерството на финансите обаче упорства, че минималната работна заплата би трябвало да се усили от 650 до 710 лева от 1 април. Това е равнището на обезпечения приход на най-нискоквалифицираните служащи.
Тезата на Василев е, че отговорност на работодателите е да основат добра организация на труда, тъй че да няма работещи небогати. Бизнесът му дава отговор, че щом " половината от заетите на минимална заплата са в бюджетната сфера ", то излиза, че " най-некадърен шеф е точно страната ".
Спорът сред Василев и бизнеса се случи тъкмо сега, в който Eurostat показа данните си за равнището на минималната работна заплата в страните от Европейски Съюз към януари 2022 г.
Едва ли някой би се изненадал, че България се намира на последно място по този индикатор измежду 21 от 27 страни, поддържащи национални минимални равнища на заплащане за труд (изключенията са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция).
Това, което прави усещане, е, че България е не просто последна, а с три пъти по-ниско равнище на минималната работна заплата (в евро) спрямо средното ниво за включените 21 страни (около 333 евро при приблизително 1003 евро).
Страната е с по-ниска ставка от всички прилежащи страни - не просто Гърция, а и Румъния, която имаше сравнимо равнище на Брутният вътрешен продукт на глава на популацията с България при влизането си в Европейския съюз. Дори МРЗ да се усили на 710 лева, отново няма да направи разлика в сравнителното й състояние в Европейски Съюз.
Разликите сред обособените страни очевидно се заглаждат, когато минималната работна заплата се преобразува от чистата си стойност в стандарт на покупателна дарба (PPS).
Ако съотношението сред МРЗ в Люксембург и България е 7:1 като чисти суми, то става 3:1, в случай че се изчистят всички разлики в нивата на цените на стоките и услугите в съответните страни.
Дори и освен това претегляне - България остава на последно място в Европейски Съюз след Латвия, Словакия и Естония.
Румъния изпреварва с малко Гърция, само че и двете страни остават във " втората писта " по равнище на минималните си работни заплати. Единствените източноевропейски страни, които минават бариерата от 1000 PPS, са Литва и Словения.
Данните на Eurostat демонстрират, че единствено Албания е в по-слаба позиция от България по данните, изчислени към стандарта на покупателна дарба.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ