Огън във водата
Няма думи, толкоз пленителни и възторжени, че да поберат тайнството Еньовден. Празникът на най-силното слънце, на най-мощната магия, най-лековитите билки. На Еньовден наричанията за идните дни най-силно хващат, а прекарването е като сън в парадайса, в магичната река на който се потапяме, водени от билкаря Светослав Чешмеджиев и красивата наречница Калина Андреева.
Знаем ли задоволително за Еньовден? Дали е задоволително да пратим фейсбук картичка и да прочетем стих за билките, с цел да усетим този античен и мистериозен ден? Ничие въображение не би могло да нарисува багрите му. Защото те са надалеч от просто хубав изгрев посред пъстро поле. Омаята на Иван Бильобер (другото име на празника) превзема напълно други, непознати сетива. Древни обреди и загадъчност наслагват в душата на вълни нюх за безкрайност, поклонение пред силите на Земята и Слънцето, страхопочитание пред чудото живот и религия в силите, които ще осъществен стаените най-надълбоко копнежи.
Райчо е възмъжал
А те (силите) са най-напращели точно в този момент. Защото Райчо (Слънцето) към този момент е мощен мъж. Родил се зимата, раснал напролет и дозрял до мига, в който да се разсъни в Еньовата утрин, да се окъпе в реки, езера и роса, и да смъкна с огъня си магична изцелителна мощност във всяко биле. Счита се, че по време на Драгийка (още едно наименование на празника) в изворите, чешмите и кладенците тече чудодейна вода, а празникът носи с изключение на излекуване, отбрана от зли сили и шанс в любовта.
Всеки празник на слънцето, който българите почитат, съгласно знанието на Светльо и Калина има две стихии, които го ръководят. На лятното слънцестоене са огън и вода, на есенното равноденствие – земя и вода, на зимното слънцестоене са огън и земя, а на пролетното равноденствие са въздух и земя.
Нашата група, множеството възпитаници на билкаря Светослав Чешмеджиев, също сме се договорили да почетем Еньовден на 24-ти, рано на разсъмване, по тази причина на 23 юни следобеда всеки се изстрелва по-рано от офиси, жилища и всевъзможни сходни градски затвори, с цел да се съберем на чудната морава в Ихтиманска Средна гора.
77 и една загадка дребна половина
Ето ни, като отвързани, към 3 дузини хора, най-вече столичани, се насочваме по една китна пътечка към гората за билки. За огромното бране. Под съпровода на родопска гайда набираме 77 билки, всяка поотделно я назоваваме и слагаме в котлите. Обаче билките общо не са 77, а 77 и половина, това е един от законите на Еньовден. Половин билката е работа на Борянчето – дребното момиче, което гласим на сутринта на идващия ден да създадем Слънчова или Райчова булка (Еньова буля). Но за това по-натам.
Половин билката, поставена във водата я кара да лекува даже нелечими заболявания. Намира се от момиченце, което затваря очи, разперва ръце, върти се три пъти, да му се завие свят и където на земята падне, хваща едно растение, без значение от типа му, което играе ролята на половин билка. Това тайнствено разбиране значи, че половината от билката е в нашия свят, а другата половина – в другия, невидимия свят, и ни свързва с удобните сили в него.
Лечебните треви и цветове са събрани и наречени, а групата ни потегля към сборната поляна, където следва да пренощува под намерено небе, край огъня, до момента в който звездите и луната вършат своите магични мурафети с билките в котлите. Смята се, че през нощ-та звездите слизат и подаряват всички растения с голяма целебна мощ. Това е повода да се берат билки и цветя, като наложителни са еньовчето и камшикът, които съставляват мъжкото и женското начало.
Еньови китки
На връщане към ливадата всеки си стъкмява билков букет, който назовава за себе си, фамилията или околните си с това, което би желал да се сбъдне. Еньовите китки (както е националното име на букета) се връзват обредно от Калина, която благославя нареченото от всеки, след което букетът се връзва да виси на дърво край огъня за през нощта. Вярва се, че билките от тази китка получават изключителна целебна мощност и е добре, като се прибере вкъщи, човек да провеси букета някъде, с цел да го употребява през годината, когато някаква тъга му пристигна до главата.
Когато е болен или когато нещо му стегне душичката, може да извади филиз от китката, да го накисне във вода и да я изпие или да я употребява по различен метод. Освен това приложение по Еньовите китки се и гадае на сутринта. От това дали са свежи, или позавехнали, може да се пояснява дали нареченото предпочитание ще се сбъдне скоро и елементарно.
След като сме изпълнили всички обредни дейности, е време за отмора. Или най-малко за тези от нас, които няма да секат дърва за огъня. Наклаждаме го хубаво, изваждаме питателните си ресурси и го наобикаляме в въодушевление за песни. Пеем и се смеем, дорде ни стигат силите, сетне се просваме по земята, с цел да се пренесем в съня си. Небето гъмжи от звезди, чиято хубост не ни дава да заспим умерено с мисълта, че ще я пропилеем. Преброяваме няколко падащи звезди, а след това един по един се предаваме на умората. Така не се спи на никое място другаде...
И дано огромното наричане стартира
Около 4,30 ч., още преди зората да пристигна, всички се разбуждаме, постопляме се на огъня, размърдваме се и се насочваме към мястото, където преди изгрев всеки ще седне против наречницата, ще умие очите си с билковата и цветна вода от котела и ще бъде блажен богато. Започваме да се изреждаме един по един. Калина отмята дългата си непокорна коса и пита всеки какво желае. Той изрича една от формулите „ Живот и здраве “, „ Чистота и доброта “, „ Плодородие и обич! “ или „ Здраве, обич и светлина! “ съгласно това, което усеща, че най-силно желае. След това наречницата богатство се обръща към индивида по име и го назовава по този начин, както є пристигна от вътрешната страна, като че ли всеки един е нейно обично чадо. В този момент на човек не му остава нищо друго, с изключение на да съблече душата си и да потъне в езерата на зелените є очи. Там Калина вижда мерака на всеки. Много от хората избухват в рев или безшумно хлипат, с религия, че тъгата в живота им ще се стопи, а жадуваното богатство ще се възцари на нейно място. Това е един от върховите мигове на Еньовден – потокът от мъдрост, в който се е спуснала Калина, с цел да назова положителното на събралите се към този момент над 50 души поотделно.
А тя, като същински воин от приказка, преди 3 година пристигнала навръх рождения си ден да чества Еньовден на същото това място. Позачудили се кой да назовава, Светльо, който води обредите, показал рожденичката и тя седнала. Думите потекли, дружно със сълзи от учудване. Хората я питали „ Ти по какъв начин разбра, че тъкмо това желая? “ и по този начин се видяло, че да се роди на 24 юни, надалеч не е било на вятъра. Калина оставя работата си като счетоводител, бива отдадена за наречница и стартира да работи в билкарницата на Чешмеджиев, като му оказва помощ с всичко и най-много – като назовава всички билки за болните, тъй като, както към този момент знаем, „ необаяната билка е едва лековита “.
„ Росни ми, росни, росице да ми умиеш лицесо “
Райчо се появява и протяга снага, а ние го поздравяваме, като изричаме една молитва, но по български – от тези, дето приключват с „ Да бъде! “, и след това Светльо захваща да ни споделя за росата. Понеже слънцето се е „ къпало “ в нея, тя е най-изцеряваща в дните на слънцестоенето. Росата може да се събира и употребява за цяр, като капките от листата на слез, цариче и други растения се изтръскват в бурканче, прибавят се цветя, малко изворна или ручейна водица, назовава се и се оставя час време на слънце, с цел да се задействат до дъно свойствата на магията му.
Друго прекарване с ненадейно влияние е къпането в утринна роса, при което човек ляга в тревата и се търкаля по малко в двете направления. След него уханието по цялото тяло е все едно сме киснали във вана с билкови масла.
Мъжете и децата се подреждат и прескачат за здраве еньовския огън, някои по няколко пъти, а след това се извива хорото... и времето в действителност си бие камшика. Няма го. Питаме се какъв брой е часът, едвам 8 сутринта, а като че ли от месеци сме на тази дивна поляна, като че в един различен живот и в никакъв случай не сме мърдали от нея.
С двата крайници в парадайса
След това се насочваме към „ провиралото “, с цел да осъществим античния български бит за пробождане през ритуален отвор, който може да съставлява скали, клони на дърво или еньовски венец.
Той се счита за тайнствена врата към другите светове. При промушването през тръните и клонките се загърбват и оставят всички здравословни, парични и душевни грижи от едната страна и човек влиза чист във финия свят, като си намисля предпочитание и след прекосяването го запечатва с думите „ Реченото да бъде сторено, в този момент и вечно! “. Това деяние се счита за ново начало на живота. Провиралото постоянно се употребява и при осъществяването на персонален обет – вричане.
Най-личната булка
След като стъпихме крепко в магията, можем да поемем силата на идния ритуал Слънчова булка (Райчова булка, Еньова буля). В него малко момиче (от 3- до 7-годишно) се дами за Слънцето, като дейностите са сходни като при същинските остарели български сватби. Та, нашата булка, Борянчето, бе нагиздена с носия, покривало и както подхожда на същинска Слънчова брачна половинка, с обилен венец от билки и цветове. Свещеният съюз се реализира, а ние, занемели, пием всяка секунда от вечността на това празненство. Малкото момиче споделя „ да “ на свети Райчо, който се приема, че се вселява в нея и от този момент за несъмнено време тя се трансформира в същинска богиня. Придобива чудотворни сили да лекува, благославя и провижда бъдещето. Затова всички от общността е редно да изразят почитта си към нея. Малкото момиченце седи, качено нависоко, а всички се изреждат, покланят му се доземи, то нежно погалва със ситната си топла, бяла ръчица главите им в жест на благословия. Някои я питат какво бъдеще ги чака, други замолват да ги назова да оздравеят, трети я питат на ухо нещо, на което тя отвръща „ Да,разбира се, ще бъде! “.
Очите на дребната Боряна искрят, от нея струи покой и достойнство, които преди този момент като че ли не бяха там с такава мощ, бяха придошли. Изглежда, като че ли цялостен живот това е правила и с ненаситност приема даровете от всеки.
И тъкмо тогава съвсем обедното слънце освети най-чутовната панорама. От тези, дето ти се подкосяват краката и те карат да се дивиш, че си българин. Големи мъже – татковци и дядовци, сторват реверанс пред дребното русоляво момиче и целуват ръчичките му на колене пред силата на Райчо, която може да сбъдне всяко знамение, немислимо за човек. Бащата на Борянка я подвига на конче и повежда всички да извървим кръг към ливадата, след което се изпонатръшкваме в тревата в най-блаженото и спокойно одухотворение. Всички споделяме една и съща безкрайност, уважили проявленията на силите в природата – Райчо (огън), билките (земя), росата (вода) и цветовете (въздух). Почит, която е нужно да проявим, в случай че желаеме да изправдим и себе си, и света.
Статията е оповестена в Списание 8, бр. 7/2023 година
Проект „ Бащино огнище “ се извършва от Списание 8, в съдействие с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, и се финансира по стратегия „ Култура “ на Столична община за 2023 година Медийни сътрудници са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.
Знаем ли задоволително за Еньовден? Дали е задоволително да пратим фейсбук картичка и да прочетем стих за билките, с цел да усетим този античен и мистериозен ден? Ничие въображение не би могло да нарисува багрите му. Защото те са надалеч от просто хубав изгрев посред пъстро поле. Омаята на Иван Бильобер (другото име на празника) превзема напълно други, непознати сетива. Древни обреди и загадъчност наслагват в душата на вълни нюх за безкрайност, поклонение пред силите на Земята и Слънцето, страхопочитание пред чудото живот и религия в силите, които ще осъществен стаените най-надълбоко копнежи.
Райчо е възмъжал
А те (силите) са най-напращели точно в този момент. Защото Райчо (Слънцето) към този момент е мощен мъж. Родил се зимата, раснал напролет и дозрял до мига, в който да се разсъни в Еньовата утрин, да се окъпе в реки, езера и роса, и да смъкна с огъня си магична изцелителна мощност във всяко биле. Счита се, че по време на Драгийка (още едно наименование на празника) в изворите, чешмите и кладенците тече чудодейна вода, а празникът носи с изключение на излекуване, отбрана от зли сили и шанс в любовта.
Всеки празник на слънцето, който българите почитат, съгласно знанието на Светльо и Калина има две стихии, които го ръководят. На лятното слънцестоене са огън и вода, на есенното равноденствие – земя и вода, на зимното слънцестоене са огън и земя, а на пролетното равноденствие са въздух и земя.
„ Най-силните вълшебства стават с огън и вода. Тази нощ звездите и Луната вършат огромната магия с водата, а след това Райчо (огънят) е върхът на това знамение “, споделя Калина Андреева, нашият лидер в света на мистичното.Слънчевите празници съгласно националната памет не престават три дни (по-късно ни излиза наяве, че една от аргументите за това са множеството обреди за изпълняване). Тази година те са от деня на слънцестоенето на 21 до 24 юни, календарната дата на празника. Тук е мястото да уточним, че празникът за старите българи е бил навръх слънцестоене, само че през днешния ден мнозина го правят на църковната дата 24 юни.
Нашата група, множеството възпитаници на билкаря Светослав Чешмеджиев, също сме се договорили да почетем Еньовден на 24-ти, рано на разсъмване, по тази причина на 23 юни следобеда всеки се изстрелва по-рано от офиси, жилища и всевъзможни сходни градски затвори, с цел да се съберем на чудната морава в Ихтиманска Средна гора.
77 и една загадка дребна половина
Ето ни, като отвързани, към 3 дузини хора, най-вече столичани, се насочваме по една китна пътечка към гората за билки. За огромното бране. Под съпровода на родопска гайда набираме 77 билки, всяка поотделно я назоваваме и слагаме в котлите. Обаче билките общо не са 77, а 77 и половина, това е един от законите на Еньовден. Половин билката е работа на Борянчето – дребното момиче, което гласим на сутринта на идващия ден да създадем Слънчова или Райчова булка (Еньова буля). Но за това по-натам.
Половин билката, поставена във водата я кара да лекува даже нелечими заболявания. Намира се от момиченце, което затваря очи, разперва ръце, върти се три пъти, да му се завие свят и където на земята падне, хваща едно растение, без значение от типа му, което играе ролята на половин билка. Това тайнствено разбиране значи, че половината от билката е в нашия свят, а другата половина – в другия, невидимия свят, и ни свързва с удобните сили в него.
Лечебните треви и цветове са събрани и наречени, а групата ни потегля към сборната поляна, където следва да пренощува под намерено небе, край огъня, до момента в който звездите и луната вършат своите магични мурафети с билките в котлите. Смята се, че през нощ-та звездите слизат и подаряват всички растения с голяма целебна мощ. Това е повода да се берат билки и цветя, като наложителни са еньовчето и камшикът, които съставляват мъжкото и женското начало.
Еньови китки
На връщане към ливадата всеки си стъкмява билков букет, който назовава за себе си, фамилията или околните си с това, което би желал да се сбъдне. Еньовите китки (както е националното име на букета) се връзват обредно от Калина, която благославя нареченото от всеки, след което букетът се връзва да виси на дърво край огъня за през нощта. Вярва се, че билките от тази китка получават изключителна целебна мощност и е добре, като се прибере вкъщи, човек да провеси букета някъде, с цел да го употребява през годината, когато някаква тъга му пристигна до главата.
Когато е болен или когато нещо му стегне душичката, може да извади филиз от китката, да го накисне във вода и да я изпие или да я употребява по различен метод. Освен това приложение по Еньовите китки се и гадае на сутринта. От това дали са свежи, или позавехнали, може да се пояснява дали нареченото предпочитание ще се сбъдне скоро и елементарно.
След като сме изпълнили всички обредни дейности, е време за отмора. Или най-малко за тези от нас, които няма да секат дърва за огъня. Наклаждаме го хубаво, изваждаме питателните си ресурси и го наобикаляме в въодушевление за песни. Пеем и се смеем, дорде ни стигат силите, сетне се просваме по земята, с цел да се пренесем в съня си. Небето гъмжи от звезди, чиято хубост не ни дава да заспим умерено с мисълта, че ще я пропилеем. Преброяваме няколко падащи звезди, а след това един по един се предаваме на умората. Така не се спи на никое място другаде...
И дано огромното наричане стартира
Около 4,30 ч., още преди зората да пристигна, всички се разбуждаме, постопляме се на огъня, размърдваме се и се насочваме към мястото, където преди изгрев всеки ще седне против наречницата, ще умие очите си с билковата и цветна вода от котела и ще бъде блажен богато. Започваме да се изреждаме един по един. Калина отмята дългата си непокорна коса и пита всеки какво желае. Той изрича една от формулите „ Живот и здраве “, „ Чистота и доброта “, „ Плодородие и обич! “ или „ Здраве, обич и светлина! “ съгласно това, което усеща, че най-силно желае. След това наречницата богатство се обръща към индивида по име и го назовава по този начин, както є пристигна от вътрешната страна, като че ли всеки един е нейно обично чадо. В този момент на човек не му остава нищо друго, с изключение на да съблече душата си и да потъне в езерата на зелените є очи. Там Калина вижда мерака на всеки. Много от хората избухват в рев или безшумно хлипат, с религия, че тъгата в живота им ще се стопи, а жадуваното богатство ще се възцари на нейно място. Това е един от върховите мигове на Еньовден – потокът от мъдрост, в който се е спуснала Калина, с цел да назова положителното на събралите се към този момент над 50 души поотделно.
А тя, като същински воин от приказка, преди 3 година пристигнала навръх рождения си ден да чества Еньовден на същото това място. Позачудили се кой да назовава, Светльо, който води обредите, показал рожденичката и тя седнала. Думите потекли, дружно със сълзи от учудване. Хората я питали „ Ти по какъв начин разбра, че тъкмо това желая? “ и по този начин се видяло, че да се роди на 24 юни, надалеч не е било на вятъра. Калина оставя работата си като счетоводител, бива отдадена за наречница и стартира да работи в билкарницата на Чешмеджиев, като му оказва помощ с всичко и най-много – като назовава всички билки за болните, тъй като, както към този момент знаем, „ необаяната билка е едва лековита “.
„ Росни ми, росни, росице да ми умиеш лицесо “
Райчо се появява и протяга снага, а ние го поздравяваме, като изричаме една молитва, но по български – от тези, дето приключват с „ Да бъде! “, и след това Светльо захваща да ни споделя за росата. Понеже слънцето се е „ къпало “ в нея, тя е най-изцеряваща в дните на слънцестоенето. Росата може да се събира и употребява за цяр, като капките от листата на слез, цариче и други растения се изтръскват в бурканче, прибавят се цветя, малко изворна или ручейна водица, назовава се и се оставя час време на слънце, с цел да се задействат до дъно свойствата на магията му.
Друго прекарване с ненадейно влияние е къпането в утринна роса, при което човек ляга в тревата и се търкаля по малко в двете направления. След него уханието по цялото тяло е все едно сме киснали във вана с билкови масла.
Мъжете и децата се подреждат и прескачат за здраве еньовския огън, някои по няколко пъти, а след това се извива хорото... и времето в действителност си бие камшика. Няма го. Питаме се какъв брой е часът, едвам 8 сутринта, а като че ли от месеци сме на тази дивна поляна, като че в един различен живот и в никакъв случай не сме мърдали от нея.
С двата крайници в парадайса
След това се насочваме към „ провиралото “, с цел да осъществим античния български бит за пробождане през ритуален отвор, който може да съставлява скали, клони на дърво или еньовски венец.
Той се счита за тайнствена врата към другите светове. При промушването през тръните и клонките се загърбват и оставят всички здравословни, парични и душевни грижи от едната страна и човек влиза чист във финия свят, като си намисля предпочитание и след прекосяването го запечатва с думите „ Реченото да бъде сторено, в този момент и вечно! “. Това деяние се счита за ново начало на живота. Провиралото постоянно се употребява и при осъществяването на персонален обет – вричане.
Най-личната булка
След като стъпихме крепко в магията, можем да поемем силата на идния ритуал Слънчова булка (Райчова булка, Еньова буля). В него малко момиче (от 3- до 7-годишно) се дами за Слънцето, като дейностите са сходни като при същинските остарели български сватби. Та, нашата булка, Борянчето, бе нагиздена с носия, покривало и както подхожда на същинска Слънчова брачна половинка, с обилен венец от билки и цветове. Свещеният съюз се реализира, а ние, занемели, пием всяка секунда от вечността на това празненство. Малкото момиче споделя „ да “ на свети Райчо, който се приема, че се вселява в нея и от този момент за несъмнено време тя се трансформира в същинска богиня. Придобива чудотворни сили да лекува, благославя и провижда бъдещето. Затова всички от общността е редно да изразят почитта си към нея. Малкото момиченце седи, качено нависоко, а всички се изреждат, покланят му се доземи, то нежно погалва със ситната си топла, бяла ръчица главите им в жест на благословия. Някои я питат какво бъдеще ги чака, други замолват да ги назова да оздравеят, трети я питат на ухо нещо, на което тя отвръща „ Да,разбира се, ще бъде! “.
Очите на дребната Боряна искрят, от нея струи покой и достойнство, които преди този момент като че ли не бяха там с такава мощ, бяха придошли. Изглежда, като че ли цялостен живот това е правила и с ненаситност приема даровете от всеки.
И тъкмо тогава съвсем обедното слънце освети най-чутовната панорама. От тези, дето ти се подкосяват краката и те карат да се дивиш, че си българин. Големи мъже – татковци и дядовци, сторват реверанс пред дребното русоляво момиче и целуват ръчичките му на колене пред силата на Райчо, която може да сбъдне всяко знамение, немислимо за човек. Бащата на Борянка я подвига на конче и повежда всички да извървим кръг към ливадата, след което се изпонатръшкваме в тревата в най-блаженото и спокойно одухотворение. Всички споделяме една и съща безкрайност, уважили проявленията на силите в природата – Райчо (огън), билките (земя), росата (вода) и цветовете (въздух). Почит, която е нужно да проявим, в случай че желаеме да изправдим и себе си, и света.
Еньовските билки
Всички знаем, че еньовчето е на огромна респект, само че съгласно „ Голяма книга на българските празници и традиции “ на Вихра Баева и Веселка Тончева са доста повече. Те са белият пелин, от който се вършат метли за дома, белият равнец, който се оставя за ден при болен, а след това се хвърля в реката, с цел да отнесе болестта; божурът, който пази моми и невести от „ уроки “; вратигата за изгонване на злите сили, самодиви и змейове; комунигата, използвана от врачките за отбиване на нежелана любов; любичето, което прави момата, що го носи, обичана от всички; омайничето, след пиенето на отварата от което всички полудяват от обич.Статията е оповестена в Списание 8, бр. 7/2023 година
Проект „ Бащино огнище “ се извършва от Списание 8, в съдействие с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, и се финансира по стратегия „ Култура “ на Столична община за 2023 година Медийни сътрудници са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ