20 април – Христо Проданов става герой, покорил Еверест
На 20 април 1984 година Христо Проданов покорява най-високия връх – Еверест и по този начин става първият българин, изкачил се на покрива на света.
През 1984 година се организира национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е одобрен за зам.-ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април 1984 година в 18:15 часа той се изкачва на връх Еверест – самичък и без кислороден уред, по Западния гребен, по „ Жестокия път “. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си на върха (впоследствие открита от Николай Петков на 9 май). Слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се стихия принуждава Христо Проданов да бивакува навън, на височина към 8 700 метра. В „ Зоната на гибелта “ /така алпинистите назовават височината над 8000 м/ до последния си мирис на 22 април 1984 година.
Първият български планинар, изкачил се на Еверест – самичък и без О2, остава вечно на тази височина.
„ Аз съм на върха, на върха съм – Христо “, оповестява Проданов по радиостанцията в 18:15 часа на 20 април 1984 година 41-годишният инженер прибавя още: „ Тук няма нищо, единствено пирамида от четири руски кислородни бутилки и руско знаме “. „ Мога ли да оставя камерата на върха “, пита той ръководителя на експедицията Аврам Аврамов. И откакто престоява 33 минути на върха, стартира спускането, което по този начин и не съумява да приключи. Последните откъслечни думи от Христо се чуват в 10:24 часа на идващия ден, 21 април: „ Аз тук… над големия… сив платен “. Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов: „ Дръж се, Ицо, идват към теб. Ти си огромен мъж. Ти си българин. Не заспивай! Моля те, не заспивай! “.
На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските скатове и вършат цялостен траверс на масива. След словенците и българите, никой планинар не е минал по Западния гребен.
Проданов посмъртно е награден с медал и почетното звание „ Герой на Народна република България “. /БГНЕС
През 1984 година се организира национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е одобрен за зам.-ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април 1984 година в 18:15 часа той се изкачва на връх Еверест – самичък и без кислороден уред, по Западния гребен, по „ Жестокия път “. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си на върха (впоследствие открита от Николай Петков на 9 май). Слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се стихия принуждава Христо Проданов да бивакува навън, на височина към 8 700 метра. В „ Зоната на гибелта “ /така алпинистите назовават височината над 8000 м/ до последния си мирис на 22 април 1984 година.
Първият български планинар, изкачил се на Еверест – самичък и без О2, остава вечно на тази височина.
„ Аз съм на върха, на върха съм – Христо “, оповестява Проданов по радиостанцията в 18:15 часа на 20 април 1984 година 41-годишният инженер прибавя още: „ Тук няма нищо, единствено пирамида от четири руски кислородни бутилки и руско знаме “. „ Мога ли да оставя камерата на върха “, пита той ръководителя на експедицията Аврам Аврамов. И откакто престоява 33 минути на върха, стартира спускането, което по този начин и не съумява да приключи. Последните откъслечни думи от Христо се чуват в 10:24 часа на идващия ден, 21 април: „ Аз тук… над големия… сив платен “. Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов: „ Дръж се, Ицо, идват към теб. Ти си огромен мъж. Ти си българин. Не заспивай! Моля те, не заспивай! “.
На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските скатове и вършат цялостен траверс на масива. След словенците и българите, никой планинар не е минал по Западния гребен.
Проданов посмъртно е награден с медал и почетното звание „ Герой на Народна република България “. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ