Може би сте виждали Ива Срещрова и Вили Прагер в

Може би сте виждали Ива Срещрова и Вили Прагер в представлението Shamebox , което се играе сполучливо на сцената на ДНК и завоюва Икар в категорията за актуален танц и пърформанс. Ако не сте - изгубили сте доста.

Двамата са млади, ерудирани, с богат опит и голям брой европейски награди зад тила си, а представлението им надниква в тайнствата на личността, където срамът се заражда. През 2015 година двамата вземат решение, че ще заловен понятието позор и ще го обяснят по-добре даже от философи, само че не с думи, а с дейности и жестове. Решават, че ще отворят нови пространства в изразяването на сцената и ще накарат фена да признае за всички пъти, в които се е изчервявал от самия себе си.

Освен че интензивно се занимават със театрална активност, също по този начин са си сложили за цел да трансфорат страната ни в едно от най-разпознаваемите пространства за актуален танц и пърформанс. И почтено казано им се получава, тъй като към този момент 11 години провеждат един фестивал, който в границите на 10 дни събира международния " каймак " на създателите в сферата - Antistatic .



Съвременният танц и пърформанса за болшинството у нас към момента са непознати понятия, само че Ива и Вили са решени с всички сили да покажат новите хрумвания в изкуството на българската аудитория, да внесат нови нюанси в театралната конюнктура тук и не на последно място - да оказват помощ на българските актьори да излязат отвън рамките на България и имената им да бъдат чути.

С Antistatic те основават цяла среда - за артистите, публиката и хората, които стоят зад едно зрелище. От на следващия ден - 20 април, до края на месеца ще забележим и чуем спектакли от Съединени американски щати, Франция, Израел, Австралия, Германия и несъмнено - България. Артистите ще имат опция да почерпят от опита на сътрудниците си от света, а публиката да - се допре до нови чувства.

За това какво е да си актуален актьор в България, по какъв начин се провежда годишен фестивал и за какво тук артистите работят в " изключително състояние " си поговорихме с Ива Срещрова и Вили Прагер:

Как се насочихте към актуалното изкуство? Двамата сте учили отвън страната (Вили приключва магистърската стратегия “Соло/Танц/Авторство ” в Университета за изкуства в Берлин, а Ива - „ Хореография и пърформанс “ в Института за приложно театрознание в Гисен, Германия) - в България има ли опция младежите да се срещнат във вътрешността със актуалните танц и изкуство?

Вили: Ние първо сме приключили тук, в България, в експериментаторските класове на Николай Георгиев и школата 4ХС. По някакъв метод той ни тласна към един различен спектакъл и други изпълнителски изкуства. След това виждахме, че нещата през 90-те години в България не са такива, каквито си представяхме, че ще бъдат по-рано. Но към този момент имаше опция да се пътува. Започнахме да посещаваме разнообразни курсове, фестивали и уъркшопове в чужбина, където видяхме, че нещата седят по напълно различен метод. Вече има благоприятни условия младите да се срещнат със актуалното изкуство, само че до каква степен те са съответни - това е различен въпрос. Има неофициално образование, което е реалност тук, в София.

Ива: Изборът да учим в чужбина идва от посоката, в която искахме да се развиваме, и тя по някакъв метод ни подсказа кои университети биха подкрепили бъдещото ни развиване. Програмите тук ни се виждаха по-ограничени, ситуацията не беше задоволително мотивираща и провокативна за нас като актьори и по този начин взехме решение да създадем тази крачка.



Вили: Почвайки да пътуваме преди 20 години по разнообразни фестивали в Европа, започнахме да се съизмерваме с европейските актьори и това ни накара да потърсим друга среда за развиване.

Ива: Тук по някакъв метод изкуството е още затворено, когато искаш да експериментираш или да се вдъхновяваш от другите изкуства, някак си не се получава. Когато учих в Германия, получавах информация от доста разнообразни артистични сфери, следих предпочитание да се предизвика мисленето на хората, да върви към разнообразни направления. В момента, в който излезеш от сферата, която познаваш, и започнеш да работиш с други форми, пространството, което се получава от този мощен артистичен конфликт, е търсеното развиване.

Като заговорихме за разликите сред Европа и България - по какъв начин ви се коства публиката тук? Достатъчно отворена ли е за съвременото изкуство, танца и пърформанса?

Вили: Публиката има потребност да гледа, би трябвало да и се оферират разнообразни форми на актуалното изкуство, с цел да се откриват в него. Познавам извънредно доста хора, които не желаеха да стъпват на спектакъл, тъй като им е скучно. Ние трябваше да убедим тези младежи да пробват това нещо и на огромна част от тях им хареса, публиката безусловно се развива. Пърформанс звучеше даже като неприятна дума, само че ето, развиват се нещата - имаме Икар, имаме ДНК, нещата са доста по-отворени - и интернет, и пътуването - това дава опция на хората да видят, че има и други неща.

Ина: Разширяването на публиката тук, в София, идва от постоянството на артистите - на нас и хората, които се занимават с сходно изкуство интензивно. В началото в действителност беше доста мъчно, изключително да бъде артикулирано по най-достъпен метод що е то актуален танц, смяташе се, че това е изкуство единствено за интелигентни хора, смяташе се, че това изкуство е прекомерно нереално, неясно - изказвания, които нямат общо с истината. Хората в тази сфера в действителност опитват, пробват нови форми, само че това не значи, че е мъчно да се комуникира с тях, в противен случай - употребяват се език и тематики, които са много настоящи и дават опция на фена да бъде деен, съпричастен на това, което се случва. Като споделям деен, имам поради, че структурата на този вид представления дават опция за един умствен развой, където индивидът може да бъде деен в съжденията си.

Спечелихте Икар за представлението Shamebox. Как разбирате срама, коя е кутията на срама?

Вили: Срамът е една тематика, с която започнахме да се занимаваме преди 2 години - когато стартирахме работата по Shamebox, защото общо се счита, че на сцената актьора няма позор, на сцената не се демонстрира позор, че артистите са безсрамни хора. Ние намерихме нещо преформативно и театрално в срама, което с развиването на представлението взехме решение, че можем да вкараме в онлайн пространството, искахме да излезем от театъра, от сцената, като пробвахме първо с по-безобидни уеб сайтове - като Facebook и така нататък По-нататък решехме, че в един порно чат можем също непрекъснато да изпитваме позор, не да играем, а да сме в обстановката на позор, бидейки там.

Ива и Вили в предствлението Shamebox

Ива: Започнахме да работим по плана с концепцията да развием нещо, което е обвързвано с общественото оскърбление. Размишлявайки дълго време върху общественото оскърбление, си казахме: " Добре, само че къде е нашето място в този план, имало ли е време, в което сме били унижени, по какъв начин е рефлектирало върху нас " и последователно стигнахме досега, в който говорихме за позор. Възстановихме персонални истории, които са свързани със обстановки, в които сме изпитвали позор, събрахме много материал, който преработвахме безпределно дълго. Беше мъчно да преформатираме срама в телата си, той не е чак толкоз забележим. Едно от главните неща при срама е изчервяването като реакция. Тези процеси няма по какъв начин толкоз елементарно да бъдат пресъздадени на сцена. Решихме да използваме навеждането на глава - един от главните актове, когато човек не устоя на контакта с другите, когато изпитва позор. Превърнахме го в механично придвижване и върху него насложихме другите обстановки.

11 години Antistatic - това е доста време. Лесно ли се провежда подобен фестивал? На каква поддръжка разчитате за него?

Вили: Много пъти ни се е желало да се откажем, защото компликациите са големи, доста е мъчно да продължава всяка година, изисква се голям дебелоглав, тъй като финансовата обстановка е тежка. Получаваме поддръжка от институциите, както и от стратегия " Европа " на Европейски Съюз. България към този момент не се счита за нещо толкоз екзотично. Някога международните имена идваха, просто тъй като България беше екзотика. Страната ни е част от Европейския съюз, хонорарите са европейски, ние не можем да избягаме от тези неща. Дълго време съществувахме с помощта на непознати организации. Институциите би трябвало по-сериозно да одобряват партньорството с нас, артистите, защото ние в действителност сътворяваме културен подтекст, за което желаеме по-сериозен финансов ангажимент от страната. Трябва да се вникне в потребностите и нуждите, това ще бъде добре за всички ни.

Ина: Интересно е, че фестивалът към този момент е много забележим и разпознат отвън нашия български подтекст. За всяко следващо издание получаваме голямо количество имейли от актьори, които си оферират работите, въпреки това, ни пишат и продуценти на актьори на международно равнище, което доста ни радва. Това демонстрира, че за 11 години сме си свършили работата и това е едно от нещата, които ни вдъхват вяра, че би трябвало да издържим на този финансов напън, който имаме всяка година.

Ясно е, че има потребност от подобен вид фестивал - разпознат е на открито, има интерес, необходим е за локалната среда, тъй като с помощта на него развиваме публиката за този вид изкуство. Не може да си представим, че можем да разтеглим зрителския кръг единствено с българските представления, които излизат за една календарна година. Събития като Antistatic са генератор на уголемение на културното поле.



Тази година сте отделили особено внимание на българските представления, които ще бъдат видени от целия свят. Разкажете ни повече за платформата.

Ива: Тази година най-сетне осъществихме българската танцова платформа. Работим по нея две години. Тя стана факт от огромното ни предпочитание да отворим полето към нашите задгранични сътрудници. Поканили сме шефове и куратори от разграничи интернационалните институции, театри и фестивали, с цел да видят българските представления. Международните имена имат опция да видят цели 13 български спектакъла в границите на 4 дни.

Вили: Идеята е България да не бъде в опашката, да не бъде в периферията на Европа, а да е в центъра на събитията. Години наред показвахме доста интернационалните представления, в този момент взехме решение да обърнем фокуса. Преди години имаше балканска танцова платформа, тя изигра значима роля в развиването на доста актьори.

За поредна година в България ще дойдат актьори и трупи от целия свят. Кои са главните акценти в програмата?

Вили: Постарали сме се да покажем съвсем всички дейни актьори в областта на танца и пърформанса с продукциите им от последните 2 години. От българска страна поканихме цялото поле, което да покаже какво се случва тук. Поканили сме одобрени имена като Иво Димчев, Станислав Генадиев, Живко Желязков, Мирослава Захова, спектакъл " Атом ", както и доста млади и прохождащи сътрудници.

Всеки ден ще бъде маратон с 4 представления, като билетите са на алегорична цена от 8 лв.. Между 20 и 30 април разгласяваме изключително състояние, с цел да може изпълнителските изкуства да бъдат на фокус.

Ще отрием фестивала с представлението на именития Марк Томкинс  " В респект към... " - едно огромно име в актуалния танц, на към 70 години е, ще показа зрелище в респект на великите актьори от сцената, а също по този начин ще даде майсторски клас в нашата просветителна стратегия " Без отдалеченост ". Невероятно е това, което се случи с тези три уъркшопа, които организирахме. Младите актьори ще имат опция да се допрян до опита на одобрените си сътрудници от света.

" Жените знамение "

Ина: Артистие, които сме поканили, са дейни, съвсем всички са част от самостоятелната сцена, изключение е единствено " Арабеск " като институция. Международната стратегия ще включва единствено 5 заглавия, а едно от най-интересните е " Жените знамение ". Намирам го за много любопитно, тъй като ни дава опция да проникнем в атлетизма, женствеността и уязвимостта през двете невероятни тела на изпълнителките, които са първенци по бодибилдинг. Представлението ще покаже доста забавен театрален език, който тук-там наподобява изглежда силов, а в това време се вижда забавната поетика, която основават мощните женски тела.

Тази година мотото на фестивала е " Извънредно състояние ". Защо?

Вили: Защото всички работим в едно изключително състояние. Постоянно би трябвало да надграждаме нашите благоприятни условия и стремежи в едно изключително състояние. От друга страна, не става въпрос за бомби, в цялата интернационална обстановка, в която се намира света, желаеме да обявим едно изключително състояние посредством изкуството.

И най-после - за какво хората би трябвало да дойдат и видят представленията по време на Antistatic, за какво въобще хората би трябвало да се интересуват от изкуство? За доста от читателите ни думите актуален танц и пърформанс звучат непознато.

Вили: Преди години, когато видях за първи път суши, ми изглеждаше доста необичайно. След като го пробвах, доста го харесах. Хора, бъдете любопитни, Antistatic е нещо ново и друго, пробвайте и ще разберете дали ще се пристрастите, или просто ще желаете да вкусвате актуалното изкуство понякога.

Ива: Живеем в забързан свят, дневно би трябвало да влизаме в разнообразни функции и да се нагърбваме с доста работа, по този начин към този момент е организиран светът. Заради всички задължения ни остава все по-малко време за нас самите, аз постоянно се тревожа от моментите, в които не мога да си дам нещо, което да ме нахрани душевно. Смятам, че Antistatic може да накара публиката да не помни за напрежението и уговорките. Това е за душата, един по-различен час.

Представленията от фестивала ще се играят на сцената на ДНК - пространство за актуален танц и пърформанс в НДК, както и в Младежки спектакъл „ Н. Бинев “, City Stage и Национален музикален спектакъл „ Стефан Македонски “, Червената къща, сцена " Дерида " и изложба " Етюд ".

Информарция за билети ще откриете тук.