Проф. Пламен Павлов: Бенковски и Ботев са знаели, че Русия е не по-малък тиранин от Османската империя
Проф. Пламен Павлов, историк, в изявление за Аудиокаста на " Фокус " " Това е България "
Как Априлското въстание като връхна точка в българското националноосвободително придвижване довежда до освобождението на България?
Темата е доста обширна, само че без Априлското въстание нямаше да се състои българското Освобождение, колкото и въпросът " в случай че " да се счита неразрешен в историята. Това е истината и тя е приета от всички съвременници, пък и от актуалната просвета, защото на процедура кулминационната точка на Източния въпрос е провокирана тъкмо от българите и тя е Априлското въстание. Но преди да се опитам, въпреки и в резюме да дава отговор, въпреки всичко да кажа, че аз, и освен аз, моите сътрудници историци от името на фондация " Васил Левски " – даже пратихме писма през 2019-та година до всички институции, настояваме това голямо събитие да се отбелязва на 20-ти април, когато му е мястото, защото новият жанр е техническа смяна, която визира нас, само че не и хората от XIX век и от предходните вековете.
Така че ние още веднъж я докарваме до такава степен да означаваме събитията в някакво случайно време. Още повече, че вчерашните празнувания, за които вие споменахте първоначално, бяха осъществени на 1-ви май, като отново се получи микс с празника на труда, а през днешния ден пък в други селища се отбелязва на 2-ри май. Т.е. по тоя метод се губи някак си самата значителност на въстанието, не че някой я отхвърля, и то минава значително на локално ниво, което не е редно, защото става дума за голямо национално събитие.
Аз съм имал парадоксални, куриозни случаи – кметове на селища, които са свързани с въстанието, да ми дават отговор, че са съгласни с мен, че 20-ти април е датата, само че те били привикнали да бъде на 1-ви или на 2-ри май. Това просто звучи несериозно. Същият проблем го имаме с датата на гибелта на Васил Левски, с раждането на Христо Ботев. А въпреки това пък имаме случай, както Съединението и Независимостта, които са означават по остарял жанр, както е вярно. Така че аз още веднъж моля посредством вашия ефир към страната, каквото и да значи това, да се постави някакъв ред, тъй като по този начин се объркват и хората, и се губи и значимостта на събитията.
Априлското въстание продължава към месец, само че кръвта на избитите в него над 30 000 мъже, дами и деца влиза в основите на Пантеона на българското величие. Като продължение виждаме героизмът му 20 години по-късно в Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание. Защо този подвиг и тази всеотдайност през днешния ден не са вероятни?
Даже по този начин ще направя една лека промяна, като ви апелирам за опрощение, че още в Кресненско-Разложкото въстание, на процедура преди да се е осъществило основаването на новата българска страна или на новите две български страни, тъй като те са: Княжество България и самостоятелната област Източна Румелия, на процедура духа на април въобще не е отминал. Освен това, като погледнем партията на Стефан Стамболов или да речем пък и други политически обединения, те са формирани в общи линии от същите хора или от техните наследници. Защо го няма този дух през днешния ден е комплициран въпрос, на който отговорът няма да бъде доста прелестен за нас. Но по този начин или другояче въстанието си е реалност, в него в действителност са дадени извънредно доста жертви. То има стеснен обсег по справедливи аргументи, защото става дума въпреки всичко за модерната ера.
Колкото и да са надалеч от нас 148 години, тогава към този момент има телеграф, има железница, т.е. значително модернизацията на света е почнала с бързи темпове, и до момента в който някой делегат от Панагюрище стигне с Кървавото писмо да речем до Горна Оряховица или до Враца, по телеграфа съперникът от дълго време е схванал, че има въстание, взел е съответните ограничения. Но то е извънредно огромно изпитание на нацията и не трябва ни минимум да се омаловажава и да се гледа на него единствено в минорни тонове. То в действителност това е ненапълно обективно предпоставено още от участниците във въстанието, и от Захари Стоянов, и от другите, защото те усещат някаква виновност, че не са съумели, откакто е било ясно, че ние не можем да се оправим с империя на три континента, с голяма войска, която затрудни и съветската войска, както доста добре знаем година-две по-късно.
Но става дума за демонстрация на национално съзнание и на национална готовност, която рядко има аналог в нашата история. Тук е хубаво да се каже, че в основата на въстанието е междинната класа, даже богатата класа. Т.е. марксистко-ленинските пояснения за въстаналия просто ей по този начин народ са значително фойерверки в класово-партиен дух, само че не дават отговор на истината. Ние виждаме на всички места, че в комитетите на Левски, пък и в организацията на въстанието са локалната интелигенция, локалната буржоазия, в случай че я назовавам по този начин, т.е. бизнесмени, търговци, занаятчии, които имат обаче и дюкяни. И това важи и за безусловно всички последващи. Има и други неща към въстанието, които не сме ги проумели и до през днешния ден, или в случай че да речем историческата гилдия малко или доста ги схваща, хората на всеобщо ниво не ги проумяват задоволително добре.
Ами това е, че на процедура апостолите на Гюргевското заседание на апостолите - се назовава то, а не тъкмо комитет, както го назоваваме по традиция, само че апостолите, те са просто хората, които са проводници на натрупалото се неодобрение, само че в основата са локалните комитети. Дори Бенковски се явява в Панагюрище с един револвер на кръста. Той е по този начин да се каже екипиран и с оръжие, с компетенции, с всичко от локалните хора, а тези локални хора са локалният хайлайф. В тях влизат изрично и свещениците. И по тази причина беше хубаво нощес в това отбелязване в Панагюрище, че особено беше подложен акцент на свещениците и монасите, които имат изключителна роля. Нека да напомня поп Харитон – духовник от Преображенския манастир, който е лидер на една от най-големите чети в Първи Търновски революционен окръг. Така че мобилизацията е доста огромна.
Въстанието въобще не е някаква наивна утопична история, то има доста явен проект: да се освободи една територия и към този момент да се моли към Великите сили. Така че нито апостолите, нито комитетските дейци са някакви фантазьори и някакви утописти, които не схващат, какво вършат. Те знаят, че има насъбрано голямо интернационално напрежение и че това по този начин или другояче ще докара до някакви договаряния. То по този начин и става. Но може би пък и по тази причина въстанието толкоз грубо е потушено, с цел да няма с кого да се договаря. Защото още в дните на въстанието има начинания на част от Великите сили, без Англия за жалост, които молят да почнат договаряния.
Те визират както България, по този начин и Босна и Херцеговина, където напрежението също е доста огромно, само че по този начин или другояче Бенковски, Волов, Стефан Стамболов, който е основният деятел на Първи окръг и по време на Гюргевските съвещания в действителност е водещата фигура, те доста добре знаят, защо става дума, доста добре знаят, каква е обстановката, и както написа Ботев - знаем, че той даде една от кулминационните точки на въстанието със своята чета, само че той написа: " да драснем кибрита на въстанието, тъй като ще изпуснем историческия миг ".
И всичките те са били доста прави. Така че Димитър Страшимиров – най-последователният откривател на въстанието, знаете неговата тритомна " История на Априлското въстание, Пловдив, 1907 година ", споделя, че в последна сметка това, което са създали, е фундаментално, и че е трябвало да го създадат без значение от риска, от жертвите и от всичко останало.
Какви са посланията и изводите от Априлското въстание, годни и през днешния ден?
Посланията са не едно и две. Едното е, че нашите хора ценят свободата, достолепието, че са склонни да подложат на риск и себе си, и своите фамилии, и своите селища. Знаем, палят се къщите на селата към Панагюрище, и освен там. А в действителност в случай че ми позволите, не желая да пресилвам с говоренето, само че през вчерашния ден мен особено доста ме подразни, че сред героите на въстанието не бяха упоменати Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян. Това са двамата водачи на Разловското въстание, с " в ", не Разлог, а Разловци. Разловци и Метошенци – това са селища, които се подвигат на въстание, те са от другата страна на днешната граница по отношение на Кюстендилска област, в днешната Община Делчево или остарялото име е Царево, село в Македония.
Ами там се прави същото, което го виждаме в Четвърти окръг. И самият лидер на въстаниците Димитър Попгеоргиев Беровски, той е участник в Първата легия на Георги Стойков Раковски, той явно има връзка с гюргевските дейци, тъй като там е следван безусловно същия проект, който го виждаме на всички места. И въстанието на Димитър Попгеоргиев Беровски също е потушено доста свиреп, само че то избухва на 7-ми май, по остарял жанр, малко със забавяне, само че все пак там знамето пък е ушито от баба Неделя – българска учителка в Солун, която е родом от Сопот. Така че конспирацията, при която е квалифицирано въстанието, не ни е оставила задоволително ясни следи в самата му систематична организация, само че явно такава има, и я виждаме дори в Македония. Затова тогава непознатите вестници пишат, че и Македония е въстанала.
Днес от Северна Македония се пробват да ни откраднат това въстание, тъй като на знамето пишело " Македония ". Ами думите " Македония " ги е извезала баба Неделя от Сопот. Тъй че няма никакво национално виждане, както се приказва за Панагюрско въстание, това е колорита на тогавашния български език и на тогавашните показа. Но ето, Македония също е била планувана за Пети революционен окръг, там поради неуспех със залавянето на Никола Славков, избран за деятел, на процедура това не се е случило. Но участниците в Гюргевската среща на апостолите, и Никола Обретенов, и някои други споделят, че в начало са възнамерявали пет окръга, като петият е София и Северна Македония – Северна Македония географски, не днешната страна Северна Македония. Но в проекта на Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян е влизало то да обхване Осоговската планина, да стигне до Струмица, до Петрич.
Така че националното мислене е реалност в онази ера, макар тираничния режим в Османската империя, макар на процедура цялостното равнодушие на Русия към това въстание. Тъй че опитите на някои да го свързват с Русия са безусловно безплодни. Нито оръжието е обещано от Русия, нито нещо друго е направено от Русия, просто тя употребява след това момента, с цел да си реши своите геополитически планове, и това за благополучие въпреки всичко съответства със събитията и докара до частичното Освобождение или както споделя един актуален наблюдаващ и анализатор доктор Живко Войников " полуосвобождението на България ". Това въпреки и да звучи на смешка, е правилно, за жалост.
Пак да ви върна на посланията и изводите от Априлското въстание, които и през днешния ден имат стойност?
Първото обръщение е, че би трябвало да имаме общество. Колкото и да звучи може би фрапантно от моя страна да го кажа и може би ненапълно скандално, тогава е имало общество, а сега обществото ни е ужасно разрушено, затънало в дребнотемие. Тогава виждаме, аз не споделям, че това е било на 100% от целия български народ, защото самото възрожденско развиване е неравномерно, само че в тези градчета и селища, в които има плевел стопански напредък вследствие на целия XIX век, там виждаме, че хората ценят свободата, срещу са терзанието на османската власт и беззаконието, което се шири на всички места, корупцията, хиперинфлацията. Значи, едно от нещата тогава е, че има и хиперинфлация, което прави всички доста борбено настроени. Но ето, такова единение се реализира.
Знаем, на Събирането в Оборище, което би трябвало да бъде пример за нашия парламент, там се стига до жестоки разногласия за тактиката, за едно или друго, само че в последна сметка всички се сплотяват към една господстваща концепция, и то го вършат с вишегласие, т.е. по либерален метод. Другото е прозападната ориентировка. Може някои хора, които мислят първосигнално, да не ме схващат вярно, само че нашето възрожденско общество е проевропейски настроено. Като гледаме портретите на водачите на въстанието: и на Волов, и на Бенковски, и на Петлешков, и на който и да е, те са облечени в европейски облекла, те не са с потури и калпаци, не че има нещо неприятно в това, а става дума за градската класа, тя е водеща, за интелигенцията, за хората, които доста добре знаят, какво желаят.
Така че няма никакво подозрение в това проевропейско предпочитание да бъдем равни с другите европейски нации, както е споделил Левски, а Априлското въстание в някакъв смисъл е въстанието на Левски, то е квалифицирано от комитетите, които той е основал, и това се признава от самите апостоли. А друго обръщение е: да имаме достолепие. В смисъл да не се кланяме пред някакви непознати фактори без значение от кое място са те, изключително пък пред митичния дядо Иван, който в последно време по този начин нападателно навлиза в българската среда посредством петата колона в редица медии, изключително в Българското национално радио, споделям го с надълбоко оскърбление. В последна сметка нашия път е там, дружно с другите европейски нации, а не с евроазиатски тирании, които на процедура типологически като държание не се отличават от ретроградната Османска империя, против която са въстанали нашите предшественици.
И нещо друго доста значимо желая да ви попитам, проф. Павлов. Летописецът на въстанието Захари Стоянов назовава участниците в събранието на Оборище " безсребърници и първите ни депутати ", чиито единствени хонорари са " грозната бесилка и заптийският бич ", и с горчива проницателност писателят заключава: " сходни депутати българският народ няма да види към този момент до момента в който свят пребъде ". Осъзнават ли актуалните ни политици с каква всеотдайност е положено началото на парламентарната ни народна власт?
Ами доста се колебая, че го осъзнават. Той същият дух витае и по време на Общото заседание в Букурещ и на доста други места. Но в действителност Оборище е нещо неповторимо и по тази причина аз доста пъти съм протестирал, че " Записки по българските въстания " на процедура не се учи в българското учебно заведение. Беше ми отговаряно преди години, дори от самото Министерство на образованието, че не съм бил прав, че можело учителите да го включат като спомагателен материал. Това съгласно мене са несериозни неща. А какво се учеше от Захари Стоянов, от " Записките " – тази книга, която би трябвало да знаем съвсем наизуст, хайде да не съм краен, само че тя е една от най-характерологичните, тя дава нашата национална логика на психиката, освен самата история. Ами там се учеха преди време в учебно заведение Баташкото кръвопролитие и събранието в Оборище.
Баташкото кръвопролитие си е кръвопролитие, и то е осъществено под въздействието на хибридните операции, в случай че използваме актуалните термини, на бейовете от Пазарджик и от други места. Така че то е реалност, и то не хвърля нито сянка върху българските мюсюлмани, а да не приказваме, че има случаи на мюсюлмани да избавят християнски деца, да напомня прелестния разказ " Калуня-каля " на Георги Божинов, където в действителност точно една такава история е развита, и тя е достоверна история. И другото нещо е Събранието в Оборище. То в действителност дава доста висока морална висота на това, какво би трябвало да бъде един депутат. Как би трябвало да съставлява своите гласоподаватели, по какъв начин би трябвало с цената на всичко да пази техните ползи.
Така че още веднъж моля посредством вас, да се надяваме, че все някой, то не съм единствено аз и други хора са го правили: Събранието в Оборище би трябвало да се учи, би трябвало да се проумее духът на онази ера. А тези безсребърници са на процедура някои от най-богатите хора на тогавашна България. То това приказва, че на процедура една междинна класа, една интелигенция осъзнава, какво печели и какво губи един народ, когато стои под непозната власт. И какво значи свободата.
Самият Георги Бенковски в действителност се е занимавал с търговия, приказвал е 11 езика, което даже за актуалния свят е мъчно постижимо.
Марксистко-ленинският прочит на това въстание пък и на доста други събития към момента не е преодолян. В учебниците по история той от дълго време към този момент не участва, само че в всеобщото схващане си господства. Предлагахме да бъде националния ни празник на 20-ти април. Аз бях и в другата група, която оферираше, това беше по-късно, 24-ти май като един по-универсален ден. Така или другояче, 20-ти април би трябвало да има формален статут, а не да се чества на 1-ви, на 2-ри май, на който когато му било комфортно и както бил привикнал. Така че по този метод, в действителност да се осъзнаят нещата, да се види какъв брой съвременен е тогавашният български народ, нищо че няма Интернет или Facebook или мобилни телефони. Тези хора живеят доста съвременно. Да проумеем и на каква всеотдайност са подготвени хората от това въстание, които са възпети и от Иван Вазов изключително, само че и от доста други съвременници.
Всъщност, това въстание със Събранието в Оборище сложи началото на парламентарната народна власт, за което също не се приказва доста.
Подобни събрания са били планувани за останалите революционни окръзи, тъй че мащабите са доста по-големи. Но по този начин се стичат нещата, че най-добре квалифициран, най-мотивиран е революционният детайл в Четвърти окръг, който е бил подценяван, апропо, от другите окръзи. Но никога не трябва да забравяме деянията на подвиг и в Първи окръг, четите на поп Харитон и Бачо Киро, на Цанко Дюстабанов, на Христо Патрев и четата на Стоил челник и подвига на Георги Обретенов в Трети окръг, пък и във Враца, където въстанието е смазано в самото начало, защото влизат постоянни елементи и башибозук. Но и там има изключителни прояви. Виждаме, че и в Македония го има, това също никога не трябва да го забравяме, защото в последна сметка Македония е част от България. И тогавашните непознати вестници като приказват за България, приказват и за Македония, че има въстание, и то в действителност има, въпреки че не е по този начин всеобщо, само че е реалност. Така че посланията са доста, въпросът е ние да ги осъзнаем и по този начин да следваме най-хубавото, което са ни завещали тези съвременни за времето си хора - свободолюбиви същински българи.
Проф. Павлов, какво прави Априлското въстание неповторимо? То е неповторимо освен за България, то е неповторимо освен за Балканите, то е неповторимо и за Европа. Въпреки че в Европа в същия интервал или малко по-рано са присъщи национално освободителните битки и така нататък Но Априлското въстание е неповторимо. С какво?
Една от тези прояви на уникалност е, че то ние го считаме за потушено и за неуспяло, а то на процедура съумява. И това починалият учен Димитър Косев го написа няколко пъти доста изрично, че това е на процедура: че губим борбата, само че печелим войната. Именно това приказва за гениалността и в същото време за трезвомислието на неговите уредници и на участниците в него. Те доста добре знаят, какво рискуват, доста добре знаят, че залагат ориста си: своята и на своите близки и на своите градове и села. Но в последна сметка го вършат в името на огромната концепция на свободна България.
И този образец точно е следван и в Македония, и в Одринска Тракия, това също не трябва никога да го забравяме, че то на процедура не свършва през 1876 година Да не приказваме, че има случаи като четата на Димитър Попгерогиев, която работи на процедура до идването на съветските войски. И Стрелчанската чета, има една чета от Стрелча, от която се изтеглят част от въстаниците, крият се, несъмнено, че това без поддръжката на локалните хора е невероятно. И в действителност в случай че първата пушка е в Копривщица, последната пушка на въстанието е в Стрелча и Панагюрище, несъмнено, защото те са доста близо едно до друго и хората са свързани между тях.
Самият Георги Бенковски като гледа от един хълм горящото Панагюрище, споделя: " Отворихме дълбока рана в Турската империя ".
Да, той споделя и " Нека Русия да заповяда " и това доста постоянно се употребява преднамерено, че той надали не е съветски сътрудник, или пък че той има вяра сляпо на Русия. Нищо сходно! Георги Бенковски е от групата на Ботев, който доста добре знае, какво значи Русия, че тя е не по-малък тиранин от Османската империя. И Ботев, и Левски, и Бенковски в тази ситуация, те знаят, че ще настъпи интернационална рецесия и този, който би работил най-активно в нашия район, без подозрение е съветският император. Но това още един път демонстрира дълбочината на геополитическото мислене на тези учили, не доучили момчета, те са и доста млади. И слепотата на огромна част от днешните ни политици, които в последна сметка по геополитика могат да получат най-вече някаква приемлива оценка.
Така че водачите на въстанието са хора на своето време, те са в духа на тогавашните европейски и международни трендове. Много добре знаят, какво става и в Америка, наблюдават събитията в международен мащаб, тъй че и Бенковски е доста прав. Същото го споделя апропо и Цанко Дюстабанов, когато го съдят в Търново. Той споделя: " Ние не сме някакви, преразказвам свободно, ние знаехме, че вие ще успехите, тъй като нямахме нито вашата войска, нито вашите оръжия. Но знаехме, че ще постъпите като тирани, т.е. вие загубихте. И че светът ще се издигне в наша отбрана. " И това е по този начин, ние за първи път ставаме обект на международна взаимност в цяла Европа, и в Руската империя, и зад океана...
И в Америка.
И дори в Нова Зеландия излязоха документи, че и там са събирани помощи, като част от Британската империя. Така че за първи път българската идея изрично е сложена и в това към този момент няма никакво подозрение, че би трябвало да има свободна България. Руско-турската война е просто един детайл от тези събития. Така или другояче Цариградската конференция прокламира две самостоятелни български области. Така че не трябва да се спекулира с историята. Ние, несъмнено, не сме някакви черногледци, да не признаваме хората, които са пролели кръв за нашата независимост. Но никога това не може да бъде основата за модерна политическа агитация и то в интерес на режима на кръволока Путин и на други такива отречени от историята и от здравия разсъдък феномени, на които, за жалост, сме съвременници и очевидци, и участници дори.
В какъв политически подтекст България отбелязва тези 148 година от Априлското въстание?
Той подтекстът е белязан от тези избори, от разпадането на предходното държавно управление, което съгласно мен беше много хазартно заиграване със обстановката. Като никога не желая да диря, кой е отговорен, кой не, въпреки за всички да е ясно по какъв начин стана. В днешната геополитическа среда ние се нуждаем от устойчиво ръководство и то от ръководство, което няма да робува на капризите на Путин и да фаворизира хора като Орбан, които предадоха на процедура Унгарската гражданска война от 1956-та година с държанието си. Да слушаме водачи на сякаш националистически обединения, които пропагандират за Путин или за Орбан, и освен за това. Просто би трябвало да мислим трезво, както са мислили тези хора от дните на Априлското възстание. Те са били от една страна романтици, били са подготвени на всеотдайност и са я сторили. Същевременно обаче са трезвомислещи и са мислили за бъдещето не за своето персонално, а на своите деца и внуци, изобщо на цялото българско общество.
Как Априлското въстание като връхна точка в българското националноосвободително придвижване довежда до освобождението на България?
Темата е доста обширна, само че без Априлското въстание нямаше да се състои българското Освобождение, колкото и въпросът " в случай че " да се счита неразрешен в историята. Това е истината и тя е приета от всички съвременници, пък и от актуалната просвета, защото на процедура кулминационната точка на Източния въпрос е провокирана тъкмо от българите и тя е Априлското въстание. Но преди да се опитам, въпреки и в резюме да дава отговор, въпреки всичко да кажа, че аз, и освен аз, моите сътрудници историци от името на фондация " Васил Левски " – даже пратихме писма през 2019-та година до всички институции, настояваме това голямо събитие да се отбелязва на 20-ти април, когато му е мястото, защото новият жанр е техническа смяна, която визира нас, само че не и хората от XIX век и от предходните вековете.
Така че ние още веднъж я докарваме до такава степен да означаваме събитията в някакво случайно време. Още повече, че вчерашните празнувания, за които вие споменахте първоначално, бяха осъществени на 1-ви май, като отново се получи микс с празника на труда, а през днешния ден пък в други селища се отбелязва на 2-ри май. Т.е. по тоя метод се губи някак си самата значителност на въстанието, не че някой я отхвърля, и то минава значително на локално ниво, което не е редно, защото става дума за голямо национално събитие.
Аз съм имал парадоксални, куриозни случаи – кметове на селища, които са свързани с въстанието, да ми дават отговор, че са съгласни с мен, че 20-ти април е датата, само че те били привикнали да бъде на 1-ви или на 2-ри май. Това просто звучи несериозно. Същият проблем го имаме с датата на гибелта на Васил Левски, с раждането на Христо Ботев. А въпреки това пък имаме случай, както Съединението и Независимостта, които са означават по остарял жанр, както е вярно. Така че аз още веднъж моля посредством вашия ефир към страната, каквото и да значи това, да се постави някакъв ред, тъй като по този начин се объркват и хората, и се губи и значимостта на събитията.
Априлското въстание продължава към месец, само че кръвта на избитите в него над 30 000 мъже, дами и деца влиза в основите на Пантеона на българското величие. Като продължение виждаме героизмът му 20 години по-късно в Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание. Защо този подвиг и тази всеотдайност през днешния ден не са вероятни?
Даже по този начин ще направя една лека промяна, като ви апелирам за опрощение, че още в Кресненско-Разложкото въстание, на процедура преди да се е осъществило основаването на новата българска страна или на новите две български страни, тъй като те са: Княжество България и самостоятелната област Източна Румелия, на процедура духа на април въобще не е отминал. Освен това, като погледнем партията на Стефан Стамболов или да речем пък и други политически обединения, те са формирани в общи линии от същите хора или от техните наследници. Защо го няма този дух през днешния ден е комплициран въпрос, на който отговорът няма да бъде доста прелестен за нас. Но по този начин или другояче въстанието си е реалност, в него в действителност са дадени извънредно доста жертви. То има стеснен обсег по справедливи аргументи, защото става дума въпреки всичко за модерната ера.
Колкото и да са надалеч от нас 148 години, тогава към този момент има телеграф, има железница, т.е. значително модернизацията на света е почнала с бързи темпове, и до момента в който някой делегат от Панагюрище стигне с Кървавото писмо да речем до Горна Оряховица или до Враца, по телеграфа съперникът от дълго време е схванал, че има въстание, взел е съответните ограничения. Но то е извънредно огромно изпитание на нацията и не трябва ни минимум да се омаловажава и да се гледа на него единствено в минорни тонове. То в действителност това е ненапълно обективно предпоставено още от участниците във въстанието, и от Захари Стоянов, и от другите, защото те усещат някаква виновност, че не са съумели, откакто е било ясно, че ние не можем да се оправим с империя на три континента, с голяма войска, която затрудни и съветската войска, както доста добре знаем година-две по-късно.
Но става дума за демонстрация на национално съзнание и на национална готовност, която рядко има аналог в нашата история. Тук е хубаво да се каже, че в основата на въстанието е междинната класа, даже богатата класа. Т.е. марксистко-ленинските пояснения за въстаналия просто ей по този начин народ са значително фойерверки в класово-партиен дух, само че не дават отговор на истината. Ние виждаме на всички места, че в комитетите на Левски, пък и в организацията на въстанието са локалната интелигенция, локалната буржоазия, в случай че я назовавам по този начин, т.е. бизнесмени, търговци, занаятчии, които имат обаче и дюкяни. И това важи и за безусловно всички последващи. Има и други неща към въстанието, които не сме ги проумели и до през днешния ден, или в случай че да речем историческата гилдия малко или доста ги схваща, хората на всеобщо ниво не ги проумяват задоволително добре.
Ами това е, че на процедура апостолите на Гюргевското заседание на апостолите - се назовава то, а не тъкмо комитет, както го назоваваме по традиция, само че апостолите, те са просто хората, които са проводници на натрупалото се неодобрение, само че в основата са локалните комитети. Дори Бенковски се явява в Панагюрище с един револвер на кръста. Той е по този начин да се каже екипиран и с оръжие, с компетенции, с всичко от локалните хора, а тези локални хора са локалният хайлайф. В тях влизат изрично и свещениците. И по тази причина беше хубаво нощес в това отбелязване в Панагюрище, че особено беше подложен акцент на свещениците и монасите, които имат изключителна роля. Нека да напомня поп Харитон – духовник от Преображенския манастир, който е лидер на една от най-големите чети в Първи Търновски революционен окръг. Така че мобилизацията е доста огромна.
Въстанието въобще не е някаква наивна утопична история, то има доста явен проект: да се освободи една територия и към този момент да се моли към Великите сили. Така че нито апостолите, нито комитетските дейци са някакви фантазьори и някакви утописти, които не схващат, какво вършат. Те знаят, че има насъбрано голямо интернационално напрежение и че това по този начин или другояче ще докара до някакви договаряния. То по този начин и става. Но може би пък и по тази причина въстанието толкоз грубо е потушено, с цел да няма с кого да се договаря. Защото още в дните на въстанието има начинания на част от Великите сили, без Англия за жалост, които молят да почнат договаряния.
Те визират както България, по този начин и Босна и Херцеговина, където напрежението също е доста огромно, само че по този начин или другояче Бенковски, Волов, Стефан Стамболов, който е основният деятел на Първи окръг и по време на Гюргевските съвещания в действителност е водещата фигура, те доста добре знаят, защо става дума, доста добре знаят, каква е обстановката, и както написа Ботев - знаем, че той даде една от кулминационните точки на въстанието със своята чета, само че той написа: " да драснем кибрита на въстанието, тъй като ще изпуснем историческия миг ".
И всичките те са били доста прави. Така че Димитър Страшимиров – най-последователният откривател на въстанието, знаете неговата тритомна " История на Априлското въстание, Пловдив, 1907 година ", споделя, че в последна сметка това, което са създали, е фундаментално, и че е трябвало да го създадат без значение от риска, от жертвите и от всичко останало.
Какви са посланията и изводите от Априлското въстание, годни и през днешния ден?
Посланията са не едно и две. Едното е, че нашите хора ценят свободата, достолепието, че са склонни да подложат на риск и себе си, и своите фамилии, и своите селища. Знаем, палят се къщите на селата към Панагюрище, и освен там. А в действителност в случай че ми позволите, не желая да пресилвам с говоренето, само че през вчерашния ден мен особено доста ме подразни, че сред героите на въстанието не бяха упоменати Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян. Това са двамата водачи на Разловското въстание, с " в ", не Разлог, а Разловци. Разловци и Метошенци – това са селища, които се подвигат на въстание, те са от другата страна на днешната граница по отношение на Кюстендилска област, в днешната Община Делчево или остарялото име е Царево, село в Македония.
Ами там се прави същото, което го виждаме в Четвърти окръг. И самият лидер на въстаниците Димитър Попгеоргиев Беровски, той е участник в Първата легия на Георги Стойков Раковски, той явно има връзка с гюргевските дейци, тъй като там е следван безусловно същия проект, който го виждаме на всички места. И въстанието на Димитър Попгеоргиев Беровски също е потушено доста свиреп, само че то избухва на 7-ми май, по остарял жанр, малко със забавяне, само че все пак там знамето пък е ушито от баба Неделя – българска учителка в Солун, която е родом от Сопот. Така че конспирацията, при която е квалифицирано въстанието, не ни е оставила задоволително ясни следи в самата му систематична организация, само че явно такава има, и я виждаме дори в Македония. Затова тогава непознатите вестници пишат, че и Македония е въстанала.
Днес от Северна Македония се пробват да ни откраднат това въстание, тъй като на знамето пишело " Македония ". Ами думите " Македония " ги е извезала баба Неделя от Сопот. Тъй че няма никакво национално виждане, както се приказва за Панагюрско въстание, това е колорита на тогавашния български език и на тогавашните показа. Но ето, Македония също е била планувана за Пети революционен окръг, там поради неуспех със залавянето на Никола Славков, избран за деятел, на процедура това не се е случило. Но участниците в Гюргевската среща на апостолите, и Никола Обретенов, и някои други споделят, че в начало са възнамерявали пет окръга, като петият е София и Северна Македония – Северна Македония географски, не днешната страна Северна Македония. Но в проекта на Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян е влизало то да обхване Осоговската планина, да стигне до Струмица, до Петрич.
Така че националното мислене е реалност в онази ера, макар тираничния режим в Османската империя, макар на процедура цялостното равнодушие на Русия към това въстание. Тъй че опитите на някои да го свързват с Русия са безусловно безплодни. Нито оръжието е обещано от Русия, нито нещо друго е направено от Русия, просто тя употребява след това момента, с цел да си реши своите геополитически планове, и това за благополучие въпреки всичко съответства със събитията и докара до частичното Освобождение или както споделя един актуален наблюдаващ и анализатор доктор Живко Войников " полуосвобождението на България ". Това въпреки и да звучи на смешка, е правилно, за жалост.
Пак да ви върна на посланията и изводите от Априлското въстание, които и през днешния ден имат стойност?
Първото обръщение е, че би трябвало да имаме общество. Колкото и да звучи може би фрапантно от моя страна да го кажа и може би ненапълно скандално, тогава е имало общество, а сега обществото ни е ужасно разрушено, затънало в дребнотемие. Тогава виждаме, аз не споделям, че това е било на 100% от целия български народ, защото самото възрожденско развиване е неравномерно, само че в тези градчета и селища, в които има плевел стопански напредък вследствие на целия XIX век, там виждаме, че хората ценят свободата, срещу са терзанието на османската власт и беззаконието, което се шири на всички места, корупцията, хиперинфлацията. Значи, едно от нещата тогава е, че има и хиперинфлация, което прави всички доста борбено настроени. Но ето, такова единение се реализира.
Знаем, на Събирането в Оборище, което би трябвало да бъде пример за нашия парламент, там се стига до жестоки разногласия за тактиката, за едно или друго, само че в последна сметка всички се сплотяват към една господстваща концепция, и то го вършат с вишегласие, т.е. по либерален метод. Другото е прозападната ориентировка. Може някои хора, които мислят първосигнално, да не ме схващат вярно, само че нашето възрожденско общество е проевропейски настроено. Като гледаме портретите на водачите на въстанието: и на Волов, и на Бенковски, и на Петлешков, и на който и да е, те са облечени в европейски облекла, те не са с потури и калпаци, не че има нещо неприятно в това, а става дума за градската класа, тя е водеща, за интелигенцията, за хората, които доста добре знаят, какво желаят.
Така че няма никакво подозрение в това проевропейско предпочитание да бъдем равни с другите европейски нации, както е споделил Левски, а Априлското въстание в някакъв смисъл е въстанието на Левски, то е квалифицирано от комитетите, които той е основал, и това се признава от самите апостоли. А друго обръщение е: да имаме достолепие. В смисъл да не се кланяме пред някакви непознати фактори без значение от кое място са те, изключително пък пред митичния дядо Иван, който в последно време по този начин нападателно навлиза в българската среда посредством петата колона в редица медии, изключително в Българското национално радио, споделям го с надълбоко оскърбление. В последна сметка нашия път е там, дружно с другите европейски нации, а не с евроазиатски тирании, които на процедура типологически като държание не се отличават от ретроградната Османска империя, против която са въстанали нашите предшественици.
И нещо друго доста значимо желая да ви попитам, проф. Павлов. Летописецът на въстанието Захари Стоянов назовава участниците в събранието на Оборище " безсребърници и първите ни депутати ", чиито единствени хонорари са " грозната бесилка и заптийският бич ", и с горчива проницателност писателят заключава: " сходни депутати българският народ няма да види към този момент до момента в който свят пребъде ". Осъзнават ли актуалните ни политици с каква всеотдайност е положено началото на парламентарната ни народна власт?
Ами доста се колебая, че го осъзнават. Той същият дух витае и по време на Общото заседание в Букурещ и на доста други места. Но в действителност Оборище е нещо неповторимо и по тази причина аз доста пъти съм протестирал, че " Записки по българските въстания " на процедура не се учи в българското учебно заведение. Беше ми отговаряно преди години, дори от самото Министерство на образованието, че не съм бил прав, че можело учителите да го включат като спомагателен материал. Това съгласно мене са несериозни неща. А какво се учеше от Захари Стоянов, от " Записките " – тази книга, която би трябвало да знаем съвсем наизуст, хайде да не съм краен, само че тя е една от най-характерологичните, тя дава нашата национална логика на психиката, освен самата история. Ами там се учеха преди време в учебно заведение Баташкото кръвопролитие и събранието в Оборище.
Баташкото кръвопролитие си е кръвопролитие, и то е осъществено под въздействието на хибридните операции, в случай че използваме актуалните термини, на бейовете от Пазарджик и от други места. Така че то е реалност, и то не хвърля нито сянка върху българските мюсюлмани, а да не приказваме, че има случаи на мюсюлмани да избавят християнски деца, да напомня прелестния разказ " Калуня-каля " на Георги Божинов, където в действителност точно една такава история е развита, и тя е достоверна история. И другото нещо е Събранието в Оборище. То в действителност дава доста висока морална висота на това, какво би трябвало да бъде един депутат. Как би трябвало да съставлява своите гласоподаватели, по какъв начин би трябвало с цената на всичко да пази техните ползи.
Така че още веднъж моля посредством вас, да се надяваме, че все някой, то не съм единствено аз и други хора са го правили: Събранието в Оборище би трябвало да се учи, би трябвало да се проумее духът на онази ера. А тези безсребърници са на процедура някои от най-богатите хора на тогавашна България. То това приказва, че на процедура една междинна класа, една интелигенция осъзнава, какво печели и какво губи един народ, когато стои под непозната власт. И какво значи свободата.
Самият Георги Бенковски в действителност се е занимавал с търговия, приказвал е 11 езика, което даже за актуалния свят е мъчно постижимо.
Марксистко-ленинският прочит на това въстание пък и на доста други събития към момента не е преодолян. В учебниците по история той от дълго време към този момент не участва, само че в всеобщото схващане си господства. Предлагахме да бъде националния ни празник на 20-ти април. Аз бях и в другата група, която оферираше, това беше по-късно, 24-ти май като един по-универсален ден. Така или другояче, 20-ти април би трябвало да има формален статут, а не да се чества на 1-ви, на 2-ри май, на който когато му било комфортно и както бил привикнал. Така че по този метод, в действителност да се осъзнаят нещата, да се види какъв брой съвременен е тогавашният български народ, нищо че няма Интернет или Facebook или мобилни телефони. Тези хора живеят доста съвременно. Да проумеем и на каква всеотдайност са подготвени хората от това въстание, които са възпети и от Иван Вазов изключително, само че и от доста други съвременници.
Всъщност, това въстание със Събранието в Оборище сложи началото на парламентарната народна власт, за което също не се приказва доста.
Подобни събрания са били планувани за останалите революционни окръзи, тъй че мащабите са доста по-големи. Но по този начин се стичат нещата, че най-добре квалифициран, най-мотивиран е революционният детайл в Четвърти окръг, който е бил подценяван, апропо, от другите окръзи. Но никога не трябва да забравяме деянията на подвиг и в Първи окръг, четите на поп Харитон и Бачо Киро, на Цанко Дюстабанов, на Христо Патрев и четата на Стоил челник и подвига на Георги Обретенов в Трети окръг, пък и във Враца, където въстанието е смазано в самото начало, защото влизат постоянни елементи и башибозук. Но и там има изключителни прояви. Виждаме, че и в Македония го има, това също никога не трябва да го забравяме, защото в последна сметка Македония е част от България. И тогавашните непознати вестници като приказват за България, приказват и за Македония, че има въстание, и то в действителност има, въпреки че не е по този начин всеобщо, само че е реалност. Така че посланията са доста, въпросът е ние да ги осъзнаем и по този начин да следваме най-хубавото, което са ни завещали тези съвременни за времето си хора - свободолюбиви същински българи.
Проф. Павлов, какво прави Априлското въстание неповторимо? То е неповторимо освен за България, то е неповторимо освен за Балканите, то е неповторимо и за Европа. Въпреки че в Европа в същия интервал или малко по-рано са присъщи национално освободителните битки и така нататък Но Априлското въстание е неповторимо. С какво?
Една от тези прояви на уникалност е, че то ние го считаме за потушено и за неуспяло, а то на процедура съумява. И това починалият учен Димитър Косев го написа няколко пъти доста изрично, че това е на процедура: че губим борбата, само че печелим войната. Именно това приказва за гениалността и в същото време за трезвомислието на неговите уредници и на участниците в него. Те доста добре знаят, какво рискуват, доста добре знаят, че залагат ориста си: своята и на своите близки и на своите градове и села. Но в последна сметка го вършат в името на огромната концепция на свободна България.
И този образец точно е следван и в Македония, и в Одринска Тракия, това също не трябва никога да го забравяме, че то на процедура не свършва през 1876 година Да не приказваме, че има случаи като четата на Димитър Попгерогиев, която работи на процедура до идването на съветските войски. И Стрелчанската чета, има една чета от Стрелча, от която се изтеглят част от въстаниците, крият се, несъмнено, че това без поддръжката на локалните хора е невероятно. И в действителност в случай че първата пушка е в Копривщица, последната пушка на въстанието е в Стрелча и Панагюрище, несъмнено, защото те са доста близо едно до друго и хората са свързани между тях.
Самият Георги Бенковски като гледа от един хълм горящото Панагюрище, споделя: " Отворихме дълбока рана в Турската империя ".
Да, той споделя и " Нека Русия да заповяда " и това доста постоянно се употребява преднамерено, че той надали не е съветски сътрудник, или пък че той има вяра сляпо на Русия. Нищо сходно! Георги Бенковски е от групата на Ботев, който доста добре знае, какво значи Русия, че тя е не по-малък тиранин от Османската империя. И Ботев, и Левски, и Бенковски в тази ситуация, те знаят, че ще настъпи интернационална рецесия и този, който би работил най-активно в нашия район, без подозрение е съветският император. Но това още един път демонстрира дълбочината на геополитическото мислене на тези учили, не доучили момчета, те са и доста млади. И слепотата на огромна част от днешните ни политици, които в последна сметка по геополитика могат да получат най-вече някаква приемлива оценка.
Така че водачите на въстанието са хора на своето време, те са в духа на тогавашните европейски и международни трендове. Много добре знаят, какво става и в Америка, наблюдават събитията в международен мащаб, тъй че и Бенковски е доста прав. Същото го споделя апропо и Цанко Дюстабанов, когато го съдят в Търново. Той споделя: " Ние не сме някакви, преразказвам свободно, ние знаехме, че вие ще успехите, тъй като нямахме нито вашата войска, нито вашите оръжия. Но знаехме, че ще постъпите като тирани, т.е. вие загубихте. И че светът ще се издигне в наша отбрана. " И това е по този начин, ние за първи път ставаме обект на международна взаимност в цяла Европа, и в Руската империя, и зад океана...
И в Америка.
И дори в Нова Зеландия излязоха документи, че и там са събирани помощи, като част от Британската империя. Така че за първи път българската идея изрично е сложена и в това към този момент няма никакво подозрение, че би трябвало да има свободна България. Руско-турската война е просто един детайл от тези събития. Така или другояче Цариградската конференция прокламира две самостоятелни български области. Така че не трябва да се спекулира с историята. Ние, несъмнено, не сме някакви черногледци, да не признаваме хората, които са пролели кръв за нашата независимост. Но никога това не може да бъде основата за модерна политическа агитация и то в интерес на режима на кръволока Путин и на други такива отречени от историята и от здравия разсъдък феномени, на които, за жалост, сме съвременници и очевидци, и участници дори.
В какъв политически подтекст България отбелязва тези 148 година от Априлското въстание?
Той подтекстът е белязан от тези избори, от разпадането на предходното държавно управление, което съгласно мен беше много хазартно заиграване със обстановката. Като никога не желая да диря, кой е отговорен, кой не, въпреки за всички да е ясно по какъв начин стана. В днешната геополитическа среда ние се нуждаем от устойчиво ръководство и то от ръководство, което няма да робува на капризите на Путин и да фаворизира хора като Орбан, които предадоха на процедура Унгарската гражданска война от 1956-та година с държанието си. Да слушаме водачи на сякаш националистически обединения, които пропагандират за Путин или за Орбан, и освен за това. Просто би трябвало да мислим трезво, както са мислили тези хора от дните на Априлското възстание. Те са били от една страна романтици, били са подготвени на всеотдайност и са я сторили. Същевременно обаче са трезвомислещи и са мислили за бъдещето не за своето персонално, а на своите деца и внуци, изобщо на цялото българско общество.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ