Деца подарили на самотната си майка най-скъпия подарък! Тя не сдържала сълзите си
Когато мъжът ми, след 10 години брак, безусловно умерено ми сподели, че подава молба за бракоразвод и си потегля, първите ми мисли бяха за децата. Синът ми беше единствено на 6 години, а щерка ми на 3.
Мога ли да ги отгледам сама и да им дам чувство за „ семейство “? Ще мога ли аз, самотната майка, да се грижа за дома и да предам на децата си полезностите, от които ще се нуждаят в живота? Знаех единствено, че нямам избор.
Всеки уикенд прекарвахме колкото можем повече време дружно. През седмицата постоянно се стараех да намеря време да прекарам време с децата. Често обсъждахме дружно за какво е значимо да вършим вярното нещо. Това изискваше време и сила, които по този начин или другояче нямах доста. Процесът на образование в действителност не беше елементарен.
Така минаха към 2 години. На Деня на майката отидохме на черква. Забелязах доста красиви цветя в саксии, сложени от двете страни на олтара. По време на службата свещеникът неведнъж повтори, че да си майка е най-трудната работа в живота. И че всички майки заслужават награди и самопризнание.
Той помоли всяко дете да отиде до олтара, да избере цвете и да го подари на майка си като знак на признателност и обич.
Моите деца, хванати за ръце, потеглиха към олтара дружно с други деца. Заедно взеха решение да изберат кое цвете да ми подарят. Преминахме през доста сложни моменти дружно и аз обезверено се нуждаех от тяхната поддръжка. Гледах златните невенчета, лилавите теменужки и красивите бегонии. И се пробвах да отгатна кое от тези цветя ще ми донесат децата, с цел да покажат любовта си.
Децата ми одобриха доста съществено тази задача. Те деликатно разгледаха всяко цвете в кошницата. Всички останали от дълго време бяха зарадвали майките си с разцъфтял подарък, само че моите към момента не можеха да изберат.
Накрая се чу зов на наслада, те се приближиха до мен с усмивка и горделивост и ми подариха растението, което бяха избрали като подарък за мен като подарък за признателност.
Гледах с недоумение и изненада счупеното, изцапано и болно цвете, което ми подари моят сияен наследник. Почувствах се унизена, само че одобрих подаръка.
Те безспорно съзнателно са избрали това минимум и най-болно растение. Всъщност това беше изсъхнала пръчка без цветя. Погледнах учудено гордите деца. Но, осъзнавайки какъв брой деликатно и дълго са избирали тъкмо това цвете, открих сили да им се усмихна.
Тогава попитах децата КАКВО ги е предиздвикало да създадат подобен необикновен избор. Защо ми дадоха болно и изчезващо растение?
И тогава синът решително и с невероятна горделивост сподели: „ Защото има потребност от теб, мамо. То се нуждае от твоите грижа и обич. “
От очите ми потекоха сълзи. Прегърнах децата си. Току-що ми бяха създали най-скъпия подарък за Деня на майката. Дори не можех да бленувам за това. Моята отдаденост и твърдоглав труд не бяха отишли на вятъра. Вече не се съмнявах, че децата ми ще израснат почтени хора.
