Какво е жената без любов, без чувство за принадлежност, без

Какво е дамата без обич, без възприятие за принадлежност, без щипка чудо, без всичко това, което я прави красива, щастлива и смела?

Жените сме вълшебници, във вените ни в действителност като че ли тече магия, която би могла да победи всичко, което се изпречи на пътя ни.

Днешното ни поетично ентусиазъм потвърждава точно това:

***

Ти ме откриваш същинска и същинска,
дори когато съм нищо и никаква.
Много е елементарно да съм поискана.
Много е мъчно да бъда обикната…
Денем си нося всичките сложности,
срещна ли компликация – хвърлям на рамо.
Нощем съм жива. Вървя по облаци.
Само там съм си у дома. Само.
Бродя без пътища, лунна и сънена.
Бездна да има – ще я прескоча.
Време спечелвам, да се завърна
отново във сърцето ти. Не е преднамерено.
Не е преднамерено, само че е съзнателно.
Само за теб съм същинска и същинска.
С взор стапям всичко измислено,
и непрекъснато описвам приказки…
Ти ме откри. Само ти. Пръв.
Искаш да знаеш? Ще ти разкрия.
Моята загадка е, че вместо кръв
във вените ми тече магия.

Мира Дойчинова - irini

***