Мъжка и Женска Сила
Жената постоянно отразява мъжа, на който е дала сърцето си, желае или не, осъзнава го или не. Нейният избор и късмет е дотолкоз, че да избере мъж, който желае и харесва да отразява. За да направи подобен избор тя би трябвало да е доста осъзната и безкомпромисно почтена, тъй като по този начин или другояче тя избира да отразява този мъж, който в дадения миг е най-релевантен на вътрешната й същина. И в случай че тя е осъзната за подсъзнателните си желания и копнежи и задоволително почтена да не ги крие от себе си то връзката й с мъжа ще бъде ползотворна, плодородна и в нея ще има израстване и развиване.
Винаги, когато една жена се нервира от мъжа до себе си, тя в действителност се нервира не от него, а от личното си вътрешно положение т.е. от отражението. И в случай че това отражение не демонстрира визията на мъжкия принцип тя се усеща неестествено и неизбежно е недоволна. Когато една жена харесва и се възхищава на мъж, тя в действителност харесва себе си с този мъж, тъй като дамата може да бъде в действителност щастлива единствено, в случай че обитава в естественото си положение на жена. Затова мъжът би трябвало да се стреми във всеки един миг да разпростира максимума от своя капацитет и максимума от това, на което е кадърен. И това изцяло изключва опцията той да пледира беззащитност или незнание.
Подразбира се, че дамата ще търси мъж, с който да разгърне своя женски капацитет, към което положение тя върви през годините. И надлежно, движейки се към тази цел избира по пътя мъже, които подхождат на стадия, в който тя се намира в дадения миг. Този път може да бъде извървян и с един сътрудник, в случай че той също е уверен в изгодата и нуждата за себе си да разгърне изцяло своя мъжки капацитет.
И по тази причина ще се върна още веднъж към смешното циврене на актуалните мъже и по копнежа им към слаби, безпомощни и невежи дами. Това, че дамите в предишното са били повече дами, напълно не значи, че са били слаби, безпомощни и още по-малко глупави. Ясно е, че в случай че дамите са слаби, безпомощни или невежи, каквито мъжете настояват, че биха желали да са, то те ще отразяват слаби, безпомощни и невежи мъже. Ясно е също, че дамата, която е захранвана от мощната сила на Земята не може дълго да отразява беззащитност и незнание, с цел да е угодна на мъжете. И тук стигаме до двата вида женско държание по този начин известни през днешния ден в нашето общество. В единият полюс попадат тези дами, които избират вместо да станат пълноценни дами да се върнат към детското положение на малко момиченце, най-често преследвайки и издигайки като най-важна материалната обезпеченост и по този начин се трансформират в инертно създание, придатък, само че не и сътрудник на мъжа си като стартират интензивно да го изчерпват, нормално през възприятие за дълг и посредством тиранията на добротата и услужливостта. В другият полюс са дамите с по-динамичен и амазонски дух, които са задоволително почтени към себе си с цел да подценяват женската си мощ и да се преструват на безпомощни, при които казусът идва от това, че не виждат различен метод да се осъществят в мъжкия свят, с изключение на играейки по разпоредбите на мъжете и употребявайки мъжките похвати – рационално мислене и мъжки вид борбеност. Но защото не могат да избягат от външните белези на природата си се получава по този начин, че те се пробват да бъдат мощни или за сметка на мъжете или макар мъжете. В единият полюс имаме жена – момиченце, коятосе опасява да бъде жена, а в другият жена – мъж, която счита, че е под достолепието й да бъде жена.
Няма нищо неприятно в това дамата да бъде, в което и да е от двете положения, стига да не се фиксира в тях и да не стопира да се пробва да осъществя достоверната си женственост, тъй като единствено тя ще отрази достоверна неустрашимост. Силен мъж може да бъде отразен единствено от мощна жена. И единствено с такава той ще се почувства в действителност мъж.
Старите източни текстове споделят, че Вселената е като вътрешност и е женска (Богинята). Тя основава Твореца (Бог). Бог твори посредством силата и силата на Богинята. И забележете – той твори, не Богинята. И забележете – посредством нейната мощ. Мисля, че изводите се постановат от единствено себе си. А те са: първо – няма такова нещо като слаби и безпомощни дами и в случай че дамите са такива, то и мъжете ще са такива и второ – дамите са мощни, само че са мощни поради мъжете, не макар и не за сметка на мъжете.
И тук виждаме нежизнеността на двата вида женско държание, тъй като и при двата дамите под натиска на социално-обусловени, само че антиприродни модели отхвърлят да се свържат със своята женственост, надлежно със своя източник на мощ като по този начин лишават от мощ себе си, лишават и мъжете.
И при двата вида заляга еднакъв циничен блян и той е неестественото предпочитание на актуалните дами да впримчат мъжа в личното си схващане за женска реализация, в която мъжът е инструмент за творенето и изявата на дамата. Това е перверзен, извърнат поток на силата
.
Така че шанса на дамите е да се снабдят с кураж и по всякакъв начин да търсят, да намерят и се задържат в положението на дами, и да генерират и поддържат мощ поради мъжа, който е определеният да е създател. Да се връщат в детското положение на момиченца, с цел да угодят на мачовци с комплекси, както и да си отмъщават поради малодушието и неспособността на мъжете да бъдат най-хубавото, на което са способни, като се стремят да бъдат по мъже от мъжете приказва за незрялост и недоумение на същността, духа и предназначението на Богинята.
Преди години една моя учителка ми сподели: „ Женската сила е болна “. „ Пак ли дамите сме отговорни “- отвърнах аз. „ Е, щом женската е болна, то ясно, че и мъжката страда “- отговори тя. Тогава не разбирах това. Сега се чудя по какъв начин другите не го схващат.
Но къде в една жена е източникът на силата? Това са интуицията, страстите и възприятията, които се намират в женското тяло. Не в главата на дамата, а тъкмо в нейното тяло.
Затова дамите в никакъв случай и по никакъв мотив и под никакъв напън не би трябвало да губят връзка с процесите, протичащи в тялото им. Защото, както Теун Марес споделя – мъжете ловят мощ във външния свят, само че дамите ловят мощ вътре в себе си. За да уловят, запазят и разполагат с тази мощ дамите би трябвало да слушат единствено импулсите, идващи от тялото им и изцяло да изоставят рационалното мъжко мислене. Да, може би те ще наподобяват по-глупави в аргументирания мъжки сват, тъй като не постоянно, да не кажа съвсем в никакъв случай няма да могат да дадат обосновано пояснение за какво вършат или не вършат нещо, подбудено от тялото им, само че не е и работа на дамата да изяснява. Тя може единствено да изрази страстите и възприятията, които непринудено пораждат, а превода и обясненията са работа на мъжа. И не е нужно мъжът да бъде подпомаган, нито щаден. Нужно е единствено дамата да изрази протичащото се в тялото й и да остави мъжа самичък да си превежда, подрежда и структурира получената информация.
И в случай че дамите слушат телата си, те ще виждат, че не е належащо да се вършат на слаби или на мощни, или на дами, или на каквото там се чака от тях. Защото от тях ще стартира да тече една достоверност. А достоверността не е слаба, нито е мощна или някаква друга. Тя си е просто достоверната женска същина. И положителната вест е, че когато това се случи, тази жена бързо бива надушвана от мъж с към момента не напълно заспали инстинкти, който улавя този поток на достоверна женска сила и канализирайки го, структурирайки го и употребявайки го за себе си, го усилва и в дамата. И това е акт на същинско творчество, в което и женската и мъжката същина са си на мястото и в отредената роля. А още по-добрата вест е, че даже и това да не се случи, дамата, постигнала достоверност, престава да се интересува от мъжкото самопризнание и мъжкото утвърждение, било то в професионален или персонален проект, от това дали наподобява в мъжкия свят задоволително жена или задоволително справяща се като мъж. Но аз настоявам, че то ще се случи, тъй като такава жена е постоянно търсена и мечтана, без значение дали има хиалурон в лицето или силикон в гърдите, защото мъжете безпогрешно надушват животворящата сила, която тече от нея, а както споделя остаряла мъдрост „ Красотата е в очите на съзерцателя, а не в обекта на съзерцанието “
Росица Тончева
Инфо: http://orlinbaev.blogspot.bg/2017/01/blog-post_95.html
